Разговор с Маргарита Чепате, член на журито на ФИПРЕССИ, СФФ 2015

Публикувано на 20.03.2015 от Росен Спасов Rosen Spasov

A conversation with Margarita Chapatte, member of the FIRESCI jury at SIFF 2015

–          100 г. БГ кино: Какво знаете за българското кино като цяло? 2015 is the year we celebrate 100 years from the first public show of Bulgaria`s first fiction film. What is your knowledge of Bulgarian cinema?

Не знам много за българското кино, защото е трудно да видиш български филм в Испания. Само на някои фестивали, а тук в София за втори път гледам ваш филм.

I don`t know many things about Bulgarian cinema because it is very difficult to see Bulgarian films in Spain. Only at some festivals and here in Sofia – this is the second time I see a Bulgarian film so I am not very familiar with it.

–          Какви са общите ви впечатления от новото българско кино след 1989 г.? Do you have observations on the new Bulgarian films since 1989?

Гледах два филма тук и мисля, че са интересни, но нищо специално. Тези в конкурса са добри. Мисля, че страните от Източна Европа имат особена кинематография – Унгария, Полша, Сърбия. България е в този контекст. Всъщност Сърбия в един момент се различава с Кустурица и Паскалевич (много харесвам Паскалевич). Сега забелязвам и Грузия – тези кинематографии носят един и същи дух. Нямате комедии и трилъри, винаги само драма. Сърбия има комедии и трилъри. Тук виждаме само семейни и парични проблеми. Неприятности с полицията и наркотиците. Само проблеми.

I saw two here – at the festival and I think they are interesting but nothing special about them. The ones in the competition are ok. I think the countries from the east have special cinematography – Hungary, Poland, Serbia. Bulgaria is in this context. Maybe Serbia in one moment is a bit different because of Kusturica and Paskalevich (I like him very much). And now I see Georgia also – these cinematographies have the same spirit. You don`t have comedies and thrillers. Always drama. Serbia has comedies and thrillers. Here we see only problems with families, problems with police and drugs. Only problems. Има още →

Публикувано в Полезно Goood for You, Текстове Texts | Етикети: , , | Коментирайте

Разговор с Марике Нюдорп, член на журито на ФИПРЕССИ, СФФ 2015

Публикувано на 18.03.2015 от Росен Спасов Rosen Spasov
SFF poster

SFF poster

A conversation with Marieke Nudorp, member of the FIPRESCI jury, SIFF 2015

–          100 г. БГ игрално кино: Какво знаете за българското кино като цяло? 2015 is the year we celebrate 100 years from the first public show of Bulgaria`s first fiction film. What is your knowledge of Bulgarian cinema?

За съжаление не са толкова широки познанията ми. За това съм тук – искам да науча повече.

I must say unfortunately it is not that broad. That`s why I came here – to learn more about it.

–          Имате ли наблюдения върху новото българско кино след 1989 г.? Do you have observations on the new Bulgarian films since 1989?

Бях много впечатлена от ,,Урок‘‘. Освен това гледах и няколко късометражни

Кадър от ,,Урок'' Снимка: София филм фест

Кадър от ,,Урок“
Снимка: София филм фест

филма. Хареса ми анимацията ,,Щрих и стих‘‘ – много е модерна. Аз съм от Холандия и за мен българското кино носи съвсем различна атмосфера. Показва много за вашата страна.

I was very impressed by ,,The Lesson’’. I saw a couple of shorts as well and I liked the short animation ,,Mark and verse’’ – it was very modern. I am from Holland and for me Bulgarian cinema has totally different atmosphere. It shows a lot about your country. Има още →

Публикувано в Полезно Goood for You, Текстове Texts | Етикети: , , | Коментирайте

Всеобщи мнения като лични размишления за ,,Златен ритон‘‘ 2014

Публикувано на 07.01.2015 от Росен Спасов Rosen Spasov

Златен ритон - постерДокументалното ни кино е в много добра форма в последните десет години. Това е всеобщото мнение и то се изказва най-често в контекста на игралното ни кино. На националния фестивал ,,Златен ритон‘‘ тази година имаше осезаем спад в качеството, поне на фона на 2013 г. Това също е всеобщо мнение. 55-те филма, които се състезаваха използват различни подходи при наратива и изнасянето на фактите. Служат си с целия инструментариум на съвременната кино и ТВ документалистика – непознати архивни кадри, 3D-анимация, различни гледни точки, възстановки… Но особено при последните качественото изпълнение е твърде вариативно и поражда противоположни чувства, дори в рамките само на един филм. Да не говорим, че в една писта се състезават подкрепени от НФЦ филми с високи за нашите стандарти бюджети, ТВ предавания, публицистика, репортажи, студентски филми, любителски и др. Има още →

Публикувано в Текстове Texts | Етикети: , | Коментирайте

Януари 2015

Публикувано на 06.01.2015 от Росен Спасов Rosen Spasov

Хроника на първите дни от месец януари,

2015 година:

  • седя си вкъщи вместо при Янис
  • пия джинджифилова вода с лимон                                                                                       вместо водка с лед и лимон                                                                                          (разреждам с чай вместо със сода)
  • дишам кармолис вместо попърс
  • смуча мед с канела и ванилия…
  • шмъркам морска сол…

и още:

  • сладко от глухарче…
  • фреш от лимон + грейпфрут…
  • мед с орехи…
  • гореща пилешка супа с люти чушки…
Публикувано в Текстове Texts | Етикети: , , , | Коментирайте

Разговор с Коста Биков (режисьор на филма ,,Гражданинът Кино“)

Публикувано на 05.12.2014 от Росен Спасов Rosen Spasov
  1. ,,Гражданинът Кино‘‘ изгражда цяла митология (или вселена, по холивудски)Коста Биков около себе си. Освен безбройните препратки и цитати, които започват още със заглавието, в структурата на филма са вплетени авторски песни за Тодор Андрейков и киното. Първата прожекция в Одеон бе съпътствана с ритуално връщане на статуетката на Граучо Маркс в Българската национална филмотека. Изработен е и постер ,,Тайната вечеря в киното‘‘. Каква роля играе всичко това за атмосферата на филма?

Ще започна с „Тайната вечеря в киното” – това беше една кинолектория в Пловдив, посветена на Тони Андрейков. В главната роля е Светлината (от френски – Люмиер!!!) с „невидимото”присъствие на Тони и 12-те апостоли на киното (от ляво на дясно) – Бергман, Чаплин, Фелини, Годар, Милош Форман, Тарковски, Орсън Уелс, Куросава, Кубрик, Джон Форд, Анджей Вайда, Луис Бунюел… А статуетката на Граучо Маркс е от личния архив на Тони и се завърна в неговия истински дом – Българската национална филмотека, която с гордост може да носи името на проф. Тодор Андрейков.

Колкото до заглавието, то се роди още през 1995 г., когато по случай 100 годишнината на световното кино, СБФД връчи на Тони наградата „Гражданинът Кино”, а сега по случай 100 годишнината на българското кино, ние му посвещаваме този филм…

Във филма проф. Вера Найденова разпалено цитира Тони за студентите, които не идват на лекции: „ А бе, Веро, мога да преглътна, че няма да дойдат на моя лекция, но че няма да гледат „Гражданинът Кейн”, няма да им го простя… !!!”

  1. Филмът твърди, че спорът за първите прожекции на ,,Българан е галант‘‘ е в архива, но той в момента е повече от актуален в навечерието на празниците по случай 100 години от първата прожекция на български филм. Каква е Вашата позиция?

Моята позиция съвпада с позицията на Тони Андрейков, която цитирам във филма и която е отразена и в неговата книга „Комичното на екрана”… Не е моя работа да се намесвам в дълголетните киноведчески спорове по този въпрос, но „железните” аргументи на Тони ми звучат много по-убедително. В неговата дипломна работа от 1955 г.:

„Реалистични традиции в българското киноизкуство до 9 септемри 1944 г.” дори е отразен и „рожденият ден” на българското кино – 16 май 1910 г. от спомените на Васил Гендов. А тъй като не е запазено нито едно копие на филма, привържениците на 1915 г. охотно цитират сюжета на „Българан е галант”, разказан от самия Гендов и в същото време още по-настървено го опровергават за първите прожекции през 1910 г. Само ще припомня факта, че през 1960 г. официално са се чествали „50 години българско кино” и са записани спомените на живите свидетели, които Тони така разпалено цитира…

По-важното в случая е, че наистина е съществувал този първи български игрален филм и че вероятно наистина е сниман и прожектиран през 1910 г., но официалната му „премиера” в смисъл „отразена в пресата” е през 1915 г…

А това вече е нова тема за поредна дисертация на новото поколение киноведи… Има още →

Публикувано в Полезно Goood for You, Текстове Texts | Етикети: , , , | Коментирайте

Разговор с Диана Иванова (режисьор на филма ,,Чуй“)

Публикувано на 04.12.2014 от Росен Спасов Rosen Spasov

Диана Иванова,,Чуй‘‘ е режисьорски дебют на журналист. Какво беше усещането в близката, но все пак различна сфера на филмовата документалистика? Ще се изкушите ли за втори опит?

Аз отдавна търсех именно възможността за това цялостно преживяване, което дава документалното кино, за разлика от журналистическите жанрове. В най-добрите образци на журналистиката човек също получава цялостно усещане, сякаш потъва в темата. Но създаването на цялостно преживяване чрез картина, музика, архив е това, което ми донесе този филм и което беше ново за мен. Ще продължа.

Филмът, освен важните въпроси, които повдига, има и високи кинематографични качества. От кой се учихте докато го създавахте?

В края на 90-те, докато живеех в Прага, срещнах унгарския документалист Петър Форгач. Разговорът с него помня и до днес. Изгледах почти всичките му филми и бях много впечатлена от начина, по който работи с архивния материал. Мисля, че голямата ми страст към филмовите архиви датира оттогава. Друг режисьор, когото следя от години, е чехкинята Хелена Трештикова. Въобще – идеята за максималната документалност, в която зрителят обаче знае, че гледа конструирана творба – много ме занимава. По време на работата по филма се срещнах с още една голяма френска документалистка – Катрин Бернщайн. Изгледах всичките й филми, повечето третиращи темата за втората световна война и премълчания в семействата холокост, а разговорите, които имахме, нейният поглед към моя филм, въобще – приятелството, което се роди между нас, си остават най-доброто, което ми се случи и което ми даде кураж да направя филма именно такъв, какъвто е. Има още →

Публикувано в Полезно Goood for You, Текстове Texts | Етикети: , , , | Коментирайте

Разговор с журито на фестивала за студентски филми ,,Ранно пиле“ 2014

Публикувано на 15.11.2014 от Росен Спасов Rosen Spasov

От ляво на дясно: Бюлент Кючукердоган, Чавдар Чернев, Тюдор Юргу, Дмитрий ГелерДесет годишнината на фестивала за студентски филми ,,Ранно пиле‘‘ бележи и неговата еволюция на няколко нива. Чрез независимото сдружение ,,Ранно пиле‘‘, създадено миналата година, организаторите на филмовото събитие се еманципират юридически от Американска фондация за България, която обаче остава основен спонсор на фестивала. Освен това прожекциите вече не се провеждат в учебно заведение, а в истински кинозали – ,,Дом на киното‘‘ и ,,G8’’. По отношение на програмата, фестивалът бележи мащабен скок – в състезанието участват 122 филма от 37 държави. Това налага за първи път разделянето на филмите в три отделни програми – игрална, документална и анимационна.

Председател: Тюдор Кристиан Юргу – през 2013 година завършва своя дипломен филм  „В аквариума“ („In the Fishbowl“), с който печели първа награда на миналогодишния фестивал ,,Ранно пиле‘‘.

Същата година завършва първия си пълнометражен игрален филм  „Японското куче“ („The Japanese Dog“). Той взима награда за най-добър игрален филм на IFF Варшава и за най-добър филм на фестивала във Вилнюс.

В момента работи върху новия си късометражен филм и върху проект за  пълнометражен филм, инспириран от „В аквариума“ („In the Fishbowl“)

Бюлент Кючукердоган – той е роден в Брауншвайг, Германия. Работи задълбочено върху теми, свързани с  филмовия монтаж, за което написва и няколко книги. Той е директор на South Eastern European Cinema Schools (SEECS). Освен това е бил жури на няколко национални и международни кино фестивала.  Кючюкердоган е професор във факултета по „Изкуства и дизайн“ в Istanbul Kultur University . Там той преподава по специалността  „Комуникации и кино“ и  също така оглавява департамента по „ Kомуникации и дизайн“ в същия университет.

Дмитрий Гелер – роден е през 1970 в Свердловск (Екатеринбург). През 1990 година е приет в  студиото за анимации на „А-Филм“. 

От 1993 насам работи като режисьор, сценарист и арт-директор на повече от тридесет  компютърни анимации за реклами. 

Чавдар Чернев – през 2010 година получава магистърска степен, специалност “Филмова и телевизионна режисура” към НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, София.

По време на обучението си режисира редица късометражни филми между които “Клаустрофобия” (2004), “Виж ме” (2005), “Прекъсната линия” (2006), “Пътят към морето” (2010). Филмите му печелят награди на фестивали в Русия, Полша, Грузия, Хърватска, България.

Филмът му “Клаустрофобия” е носител на наградата за най-добър филм от първото издание на фестивала за късометражно кино “Ранно пиле”. Има още →

Публикувано в Полезно Goood for You, Текстове Texts | Етикети: , | Коментирайте

Информационната пълнометражна програма на ,,Златна роза“ 2014

Публикувано на 07.11.2014 от Росен Спасов Rosen Spasov
Постер: Камен Балкански

Златна роза 2014

Новите филми на българското игрално кино изчакаха две години своя национален фестивал. В навечерието на празненствата по случай 100 години Българско кино, ,,Златна роза‘‘ демонстрира пъстра и витална картина от нови филми – тринадесет в пълнометражния конкурс, деветнадесет в късометражния конкурс и още двадесет и три филма в информационната програма (без съпътстващите юбилейни и възпоминателни прожекции). Всичко това – на фона на последните скандали около сесиите на НФЦ, българското предложение за ,,Оскар‘‘ (не че там са опрели до нашия филм, който и да е той, но това е друга тема) и дискусиите за културната политика на бъдещото правителство. Официалната причина да няма фестивал през 2013 беше липсата на филмова продукция. Сегашното двегодишно натрупване пък доведе до проблеми с програмирането. Това важи с особена сила при късометражните програми, където количеството е осезаемо. Самата селекционна комисия си признава, че някои филми с качества за конкурс са останали в информационната програма поради липса на време. А според мен и в пълнометражните секции има такива случаи. Пъстротата и изобилието при късометражните форми бяха обсъдени подробно на организираната от списание ,,Кино‘‘ кръгла маса в рамките на фестивала. Явно е, че този тип кино, освен че набира популярност, започва да се приема сериозно у нас като първо стъпало във филмовото творчество. Има още →

Публикувано в Полезно Goood for You, Текстове Texts | Етикети: , | Коментирайте

Разговор с Майа Виткова – режисьор на ,,Виктория“

Публикувано на 30.10.2014 от Росен Спасов Rosen Spasov

 ,,Виктория‘‘ започва с надпис: по истински случай. Доколко вашата реална лична история съвпада с историята от екрана?

Ключовите моменти в историята между майката и дъщерята са автобиографични. Най-важното в този филм е личната история – тя е преживяна. Разказвайки, стъпвам на нещо, което познавам и това е важно за мен. Именно по тази причина написването на първия трийтмънт се случи толкова бързо.

Образът на бащата е на пръв поглед безличен и пасивен, но той всъщност изиграва водеща роля в този конфликт. Той иска и прави детето, но не прави нищо по въпроса с емигрирането. Майката от своя страна се ражда за нов живот след промените. Сама ли развихте персонажите и отношенията между тях?

Не съм чувала за някой, който се занимава единствено с развитие на персонажи, признавам си. Сценарият е консултиран през годините, тъй като бе част от няколко много важни уъркшопа. За мен беше удоволствие да разговарям и с две много умни жени извън уъркшопите. Германката Андреа Кун, която е преподавател в един немски университет и Правда Кирова, която преподава в НБУ. Това са хората, които са консултирали този сценарий. Когато казвам консултирали, това е най-добрия четец за един автор, защото познава освен написаното, и намеренията на автора. Но по отношение на развитието на героите, съжалявам – не. Те са като пръстите на двете ти ръце. Трябва да ги познаваш много добре, за да ги “раздвижиш”.

Да се върнем на бащата (Димо Димов). Аз съм съгласна с Вас, но смятам, че той не е пасивен като герой, а е пасивен като човек (важно е да се отбележи). От това може би идва и усещането, че не е достатъчно развит. На мен ми се искаше образът на Иван да бъде много позитивен, мил и разбиращ, но пасивен. Човек, който може да ти каже, че те обича, но да не ти го докаже. Да няма по какъв друг начин да го разбереш, освен по думите или ласките. Но любовта в живота не е само вербална…

 Казвате, че оптималния ефект, който искате да постигнете върху зрителите е те да се обадят на майките си след прожекцията. Обвинителен тон във филма има насочен към майката, но на мен лично персонажът на Ирмена Чичикова ми е много по-симпатичен от самата Виктория (Дария Виткова, Калина Виткова)…

Обвинителен тон към майката? Няма обвинителен тон към никого. Няма отрицателни герои във филма, няма и изцяло положителни. Категорично не осъждам Боряна за това, че не иска дете.

Майката и дъщерята не са в такъв тип “двубой”, за да симпатизирате на някоя от тях. Симпатизирам и на двете в различни моменти от историята по различен начин. Има моменти, в които Боряна не е много симпатична. След това пък Виктория става такава, но обвинителен тон няма. Има още →

Публикувано в Текстове Texts | Етикети: , , | Коментирайте

Разговор с Георги Дюлгеров – режисьор на ,,Буферна зона“

Публикувано на 30.10.2014 от Росен Спасов Rosen Spasov
Георги Дюлгеров представя ,,Буферна зона'' във Варна - октомври 2014

Георги Дюлгеров представя ,,Буферна зона“ във Варна – октомври 2014

,,Буферна зона“ е много киномански филм. В него изобилстват цитати и препратки към други автори, както и автоцитати. До каква степен филмът е автобиографичен?

С риск да бъда малко патетичен ще кажа, че ,,Буферна зона‘‘ е моето прощаване с киното, което обичам. Ясно съзнавам, че киното, което моето поколение обича, си отива. Има спорадични опити – като ,,Великата красота‘‘ например, но те са единични и не влияят върху общата панорама и тенденциите в киното.
Някога започнах с ,,И дойде денят“, който беше разюздан във формално отношение и ми се прииска така и да приключа. В ,,Буферна зона“ отдавам почит на големите режисьори, които са ме създали. Те по една щастлива случайност направиха големите си филми през 60-те години, когато аз бях студент. Фелини, Бергман, Антониони, Трюфо, Бунюел направиха революция в киноезика. Орсън Уелс също с по-задна дата. Тарковски от руснаците и Вендерс от немците. Категорично и Рангел Вълчанов има огромна заслуга за моето формиране като режисьор.
А до колко ,,Буферна зона“ е автобиографичен, мога да кажа очевидно е, че героят е моето алтер-его, но има и огромна доза измислица. Например аз нямам никаква еврейска кръв. Има жена ми. Сънят, в който ислямистите са дошли и са ни завоювали се оказа пророчески – те идват. Този сън беше за жена ми. Нея спасявахме в него. Но когато се наложи да измислям фабулата се наложи да разменим ролите. Филмът е автобиографичен в основата си. Минавайки през това пътуване, героят минава през своите грехове и осъзнава своите вини.

Сънят е мотивация на персонажа да отиде до гр. Яница. Някога бил ли сте мотивиран от собствените си сънища да направите нещо в действителността?

Това пътуване е реална случка. Аз го извърших малко след смъртта на майка ми. С реалната цел да взема малко пръст и да я сложа на гроба ѝ. Пръст нямаше и гръцката ми домакиня предложи да взема един камък. Аз наистина го закопах под кипариса на гроба на майка ми и той цъфна и се раззелени.
Сънищата са част от митологичното съзнание или колективното несъзнавано. В случая говорим за личното несъзнавано.

Много големи творци в киното неведнъж са се изкушавали да филмират собствените си съновидения. Някои от сцените във филма имат ли общо с Ваши сънища?

Ядрата на шестте съновидения от филма, са същите, които аз съм сънувал. Имаше един период, в който сънувах повече и то много кино сънища. Явно поради професионален недъг аз сънувам доста свързано, монтажно. В момента, в който реших, че ще направя този филм, избрах шестте сънища, които могат да бъдат свързани с образа на една жена. След като направих филма, спрях да ги сънувам. Някак си съзнанието ми се успокои.
Поради някакво неведомо увлечение започнах да си ги записвам и като ги погледнах си казах, че има нещо. Това е рисковано да боравиш със сънища. Не съм първия и сигурно няма да съм последният, който опитва в тази област. Има още →

Публикувано в Текстове Texts | Етикети: , , | Коментирайте