Разговор с журито на фестивала за студентски филми ,,Ранно пиле“ 2014
Десет годишнината на фестивала за студентски филми ,,Ранно пиле‘‘ бележи и неговата еволюция на няколко нива. Чрез независимото сдружение ,,Ранно пиле‘‘, създадено миналата година, организаторите на филмовото събитие се еманципират юридически от Американска фондация за България, която обаче остава основен спонсор на фестивала. Освен това прожекциите вече не се провеждат в учебно заведение, а в истински кинозали – ,,Дом на киното‘‘ и ,,G8’’. По отношение на програмата, фестивалът бележи мащабен скок – в състезанието участват 122 филма от 37 държави. Това налага за първи път разделянето на филмите в три отделни програми – игрална, документална и анимационна.
Председател: Тюдор Кристиан Юргу – през 2013 година завършва своя дипломен филм „В аквариума“ („In the Fishbowl“), с който печели първа награда на миналогодишния фестивал ,,Ранно пиле‘‘.
Същата година завършва първия си пълнометражен игрален филм „Японското куче“ („The Japanese Dog“). Той взима награда за най-добър игрален филм на IFF Варшава и за най-добър филм на фестивала във Вилнюс.
В момента работи върху новия си късометражен филм и върху проект за пълнометражен филм, инспириран от „В аквариума“ („In the Fishbowl“)
Бюлент Кючукердоган – той е роден в Брауншвайг, Германия. Работи задълбочено върху теми, свързани с филмовия монтаж, за което написва и няколко книги. Той е директор на South Eastern European Cinema Schools (SEECS). Освен това е бил жури на няколко национални и международни кино фестивала. Кючюкердоган е професор във факултета по „Изкуства и дизайн“ в Istanbul Kultur University . Там той преподава по специалността „Комуникации и кино“ и също така оглавява департамента по „ Kомуникации и дизайн“ в същия университет.
Дмитрий Гелер – роден е през 1970 в Свердловск (Екатеринбург). През 1990 година е приет в студиото за анимации на „А-Филм“.
От 1993 насам работи като режисьор, сценарист и арт-директор на повече от тридесет компютърни анимации за реклами.
Чавдар Чернев – през 2010 година получава магистърска степен, специалност “Филмова и телевизионна режисура” към НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, София.
По време на обучението си режисира редица късометражни филми между които “Клаустрофобия” (2004), “Виж ме” (2005), “Прекъсната линия” (2006), “Пътят към морето” (2010). Филмите му печелят награди на фестивали в Русия, Полша, Грузия, Хърватска, България.
Филмът му “Клаустрофобия” е носител на наградата за най-добър филм от първото издание на фестивала за късометражно кино “Ранно пиле”.
1. Повечето от вас по един или друг начин са свързани с фестивала и имат наблюдения за него през годините. Как бихте описали неговото развитие и с какво е важен един фестиал като ,,Ранно пиле‘‘ в изграждането на един кинотворец?
Тюдор Юргу: Вярвам, че е важно студентите да се откъснат от университетската среда, от своите приятели, колеги и преподаватели. Фестивалите дават тази въможност и тя става база за успешното им общуване с публиката. Авторите виждат нейната реакция. Освен това се срещат със студенти по кино от други школи и държави.
Чавдар Чернев: Първата година, когато участвах, това беше и първото издание на фестивала, имаше 23 филма в конкурсната програма и всичко се случи за ден. Сега на десетото издание има 122 филма, които трябваше да изгледаме за 4 дни. Мисля, че фестивалът расте и филмите стават все по-добри. Иначе за ползата от фестивалите, да, полезно е за всеки, особено за младите кинотворци. Виждаш какво правят другите и това ти помага да разбереш къде стоиш спрямо тях, да видиш какви теми ги вълнуват, какво е актуално. Фестивалите са много добър ориентир в това отношение.
Бюлент Кючукердоган: Това е шестата ми година на този фестивал. Филмите, освен повече, стават и все по-добри. В нашето училище (Istanbul Kultur University) непрекъснато има съревнование между студентите. Те искат да снимат и след това да дойдат тук – на този фестивал. Това е възможност за тях да излязат от страната си, а и евентуално да получат награда.
Дмитрий Гелер: Ще бъда много кратък. Наградите са нужни на младите. Когато човек направи достатъчно филми, веднага разбира дали филмът му заслужава награда или не. Затова фестивалите като този са важни.
- Фестивалът вече е достатъчно популярен и утвърден за да има в конкурс 122 филма от 37 държави. Има ли нужда от по-строга първоначална селекция или всички филми бяха на сравнително близко качествено равнище?
Б. К.: Повечето от филмите бяха близки по качество. В журито имахме много спорове и много трудно стигнахме до решенията си.
Т. Ю.: Вярвам, че първоначалната слекция трябва да е по-строга. И освен това всеки блок да има своя идентичност. Да съдържа определен вид филми – независимо дали ще са определени естетически или тематично. Трябва повече кохерентност в рамките на отделните блокове за да може публиката да знае какво да очаква.
Ч. Ч.: Имаше много добри филми, но и доста лоши. Да, добре е повече филми да получават шанса за участие и да бъдат видени от широка публика, но си мисля, че това влияе и на имиджа на фестивала. Ако отидеш и гледаш цял блок слаби филми, едва ли ще останеш и за следващия. По мое мнение може и блоковете да са по-кратки.
Т. Ю.: Имаше цели блокове с лоши филми. Когато някой изгледа един такъв блок придобива грешни впечатления за продукцията на фестивала и не отива да види останалите заглавия, които си струват. Факт е, че имаше някои много добри филми.
Д. Г.: По мое мнение няма баланс между игралните, документалните и анимационните програми. Осезаем е количественият превес в полза на игралните филми. Би било удачно на ниво пре-селекция да се изберат повече документални и анимационни филми или ако това не е възможно да бъдат по-стриктно отсяти игралните.
- Какви са впечатленията ви от българските филми на фона на цялостната картина в световното кино?
Т. Ю.: Повечето български филми не бяха добри. Имаше един много добър – този, който наградихме (Оловно сърце, реж. Слава Дойчева, Награда за най-добър български филм – б. а.), но като цяло нямаше нищо впечатляващо.
Б. К.: Миналите години българските филми бяха много по-добри. Тази година има огромен проблем. Може би студентите не искат да участват или имат друго мнение за фестивала. Просто няма участие. Миналата година имаше 10-15 филма от НАТФИЗ ,,Кръстьо Сарафов‘‘.
- Тази година са им забранили да участват, поради междуособици между Академията и ,,Ранно пиле‘‘. (Въпреки забраната в конкурса вземат участие,,инкогнито‘‘ два филма от НАТФИЗ: ,,Мечти‘‘, реж. Камен Коларов, Специален диплом за български игрален филм и ,,Исус‘‘, реж. Боя Харизанова – б.а.)
Б. К.: Разбирам. Значи има проблем.
Т. Ю.: Но филмът, който наградихме – ,,Оловно сърце‘‘ е много добър. Не само, защото е правен в London film school, но си личи българското в него, а и актрисите бяха много силни.
Ч.Ч.: За съжаление нивото на българските филми беше ниско тази година. Така пък добрите филми веднага се откроиха. Наградата за най-добър български филм може би решихме най-лесно.
Д. Г.: Бяха много малко филмите тази година, но сред тях два се открояваха и са отбелязани с награди.
5. С цел осъзнаване ролята на късите форми в кинопроцеса, сп. Кино организира серия от дебати за късометражното кино. Често то се припокрива в представата на хората за студентски и учебни филми. Професионалистите в сферата знаят разликите, но възможно ли е по-широк кръг от хора да бъдат по-информирани в това отношение? Чрез различните фестивали например?
Т. Ю.: Не мисля, че е важно публиката да прави такава разлика. На фестивала имаше студентски филми, които са направени много професионално. Не мисля, че те трябва да се оправдават предварително с това, че са учебни. Някои от тях дори не изглеждаха като такива. Важно е авторите да срещат публиката с равен старт – отиваме да гледаме филм в киното.
Ч. Ч.: Споделям мнението на Тюдор. Няма значение дали филмът е правен по определено задание с учебна цел или не. Всеки кинотворец се надява филмът му да развълнува публиката и това е най-доброто, което може да се случи.
Б. К.: За всички нас филмът си е филм, но публиката познава само Холивудските филми, които са направени с много пари и в тях участват известни актьори и актриси. И иска да гледа само тях. Но ние знаем как един режисьор започва да снима филм, колко е трудна задачата му. Започвайки от едноминутен филм, студентите поетапно стигат до пълнометражен дебют. Първоначално всички филми са хартия, проект.
Д. Г.: Единственият шанс да бъде по-публично късометражното кино е държавата да го подкрепя, включително и в показа. Този тип кино не е популярно само по себе си. Ако държавата подкрепя фестивали, които показват късометражни филми, по-голяма публика ще идва да ги види и по този начин сама ще се запознае с разликите между учебни, студентски, непрофесионални и професионални филми.
Росен Спасов
