Да, имал съм дни без конфликтни ситуации. Но минават прекалено бавно. Освен, ако не изгледам пет филма подред. Киномаратонът ми помага да избягам от напрежението на реалния живот. Да, този който от своя страна се движи прекалено бързо. Толкова бързо, че откакто съм се родил полярните шапки са се стопили с около 20 %, един бодигард се трансформира в премиер, една социална мрежа се превърна във ферма за овци, един кинорежисьор бунтар започна да рекламира матраци и т.н. Въпреки, че съм свидетел на тези процеси, те си остават малко встрани от мен. Все пак по същото време си имах собствени малки проблемчета, които отклоняваха вниманието ми, караха стрелките на часовника да се движат по-бързо и изостряха периодичната ми нужда от киномаратон.
Като например онези гръцки туристи, които пристигнаха в събота по обед при 100 % изпълнен капацитет на хотела. Бяха направили абсолютно редовна резервация по интернет, но по някаква причина тя не беше пристигнала на рецепцията. Случваше се за първи път и никой от нас не знаеше какво да прави. Последва игра на нерви и след 10 минути междудъседски разяснения по балкански, реших да се обадя за съдействие на уеб-сайта, от който беше направена резервацията. Оказа се, че по това време факс-машината ни не е работила (така и не разбрахме причината), а решението било много лесно – просто трябваше да осигурим на гостите същите условия в друг хотел, на същата цена. След този случай имахме още няколко т.нар. дублажи, но вече знаехме какво да правим и избягвахме конфликтите.
Друг случай след който ми се е налагало да прекалявам с филмите са онези безкрайни нощи, когато трябва да заработвам допълнителни приходи, пускайки музика в един класически бар в Банско. Почти винаги се получаваше така, че поне половината от присъстващите бяха мои познати и приятели, че понякога и роднини. Няма нищо по-лошо в тази професия от това да работиш за близките си. Непрекъснато се изсипват най-разнообразни желания без някой да се съобразява дали Iron Maiden може да се мискира с Lil Wayne. Всеки иска парчето си веднага! И винаги има някой недоволен от това, което свири в момента. След много изпилени до крайност нерви, намерих решение и на този проблем. Започнах да миксирам хеви-метъл с клубни парчета без да се интересувам дали звучи добре. Получи се симпатично парти със собствени облик и характер. Заформиха се агитки на двата стила и докато едните танцуваха, другите пиеха, и обратно.
Всичко това обаче сега е в миналото и сега съм изправен пред един друг друг проблем – седя и пиша есе по конфликтология, а това огледало на бюрото пред мен ме разсейва и трябва да спра да гледам в него, ако искам да довърша съчинението си, което всъщност вече е достатъчно дълго и мисля да зарежа огледалото и да отида да изгледам няколко филма.
Росен Спасов, Смолян 04. 2010 03:00 АМ