Продуценти: Димитър Гочев и Жофроа Гризон
Режисьор: Константин Божанов
Сценарий: Арнолд Баркъс и Константин Божанов
Оператор: Ненад Бороевич и Радослав Гочев
Участват: Ованес Торосян, Анджела Недялкова, Мартин Брамбах, Светла Янчева, Бруно Ес. и др.
Филмът в IMDb: http://www.imdb.com/title/tt1833647/
Миналата година, малко преди фестивала в Кан, започнахме да дочуваме за някакъв нов български филм. Режисьорът му живял и творил в Щатите. Малко по-късно научихме, че заглавието на филма е ,,Аве‘‘, малък и поетичен филм, селектиран в Седмица на критиката. През годината, филмът обиколи света и спечели награди от различни фестивали (Хамбург, Сараево, Варшава и най-пресните от Порто), включително и българската ,,Златна роза‘‘ за режисура на Константин Божанов. Шумът около филма подейства като мощен тийзър на българския зрител.
На 9-ти март, ,,Аве‘‘ откри 16-я Международен София Филм Фест и се срещна с пълната Зала 1 на НДК. След дълго чакане се срещна и със своята нетърпелива публика, вече разглезена от качествена българска продукция. Не беше случайна емоционалната забележка на продуцента Димитър Гочев (,,Камера‘‘) преди филма, че за него това събитие е по-вълнуващо от прожекцията в Кан. Там залата е била голяма, колкото първите пет реда на Зала 1.
Изглежда, че в последните години схемата на минималистичното, тихо road movie е изключително привлекателна за малките кинематографии по света, както и за независимите американски филми (все пак Божанов е част и от нюйоркската школа). Физическото придвижване по определена географска ширина в дадена посока е подходящ фон за осъществяването на духовното пътешествие на персонажите. България вече може да се похвали със свой качествен представител на тази тенденция.
В ,,Аве‘‘, водещият персонаж е Камен (Ованес Торосян). Неговата история започва от София. Още от първата сцена, на зрителя е внушено, че причината за пътуването е трагична. Във втората Камен вече се опитва да хване превоз на стоп. Още тогава в неговото физическо пътуване, преследващо крайна цел, се намесва Аве (Анджела Недялкова). Изглежда затова нейният персонаж дава заглавието на филма. Тя коренно променя пътя на Камен и го трансформира в духовно и философско израстване.
Първата част на филма несъмнено е по-привлекателна за публиката. В нея е наблегнато на запознанството между персонажите. Това е абсурдно смешната страна на историята. За целта на помощ са извикани шаблонните персонажи, които могат да бъдат срещнати по пътя. Отегченото семейство, зажаднелият за екшън тираджия и застаряващото хипи. Партито обаче е дотук. Аве е авантюристично настроена и на пръв поглед пътуването и е безцелно. Небивалиците, които измисля (маска, щит) за пред услужливите шофьори не се харесват на вглъбения (това пък е неговият защитен механизъм) и целенасочен Камен.
Още със следващия шофьор обаче (Николай Урумов), лъжата е толкова грозна, че Камен не намира сили да я премълчи и драматичният пласт на историята се отприщва с пълна сила. За малко на повърхността излиза Злия – алтерегото на Камен. Настъпва сериозен разрив в и без
това неравните отношения между двамата неволни спътници. Той пропуска последното корабче, което ще го отведе навреме за погребението на приятеля.
Вездесъщият път обаче ги обрича да са заедно. Оказва се, че трагедията на Аве е не по-малка от тази на Камен. Нейното пътуване придобива цел. Тя е приела спасението на брат си като свещена мисия. Зрителите омекват към нея, а Камен директно се влюбва. Става ясно, че той се чувства виновен за смъртта на приятеля си. Трагичният ореол около главния персонаж се подчертава.
Синусоидата в отношенията става драстична в края на филма. В къщата на опечаленото семейство, Аве се представя за Ана – приятелката на самоубилото се момче. Камен е готов да я убие, а на следващата нощ е необратимо влюбен в нея. Сега обаче пътят ги разделя, а полюсите на персонажите се обръщат. Аве придобива крайно трагичен образ, а Камен предприема ново пътуване, с надежда да намери любовта си.
Дълбоката драма на главните персонажи е майсторски пресъздадена от Ованес Торосян и 
Анджела Недялкова. В погледите на Камен се четат едновременно отчаяние, гняв, ирония и учудване към лекотата, с която Аве измисля и поднася фантазиите си. Целувката в изоставения автобус е плашещо достоверна и е една от най-истинските в цялото ни ново кино. Изпълненията на целия поддържащ ансамбъл, макар и с епизодично участие, са безупречни. Мартин Брамбах като прецакан от балкански субекти западняк. Николай Урумов като силно белязан от живота баща. Светла Янчева в мъката си и Йосиф Сърчаджиев в отчаянието си са смразяващи. Култовият Бруно Ес. играе за последен път себе си за да се влее, както единно, така и контрастно в трагичната картина опечалената къща. Блестящите изпълнения на актьорския състав говорят и за режисьорските умения. А и самата тема – пътуването като вид бягство, е съществена част от биографията на Божанов.
Тежката атмосфера от втората част на филма е пресъздадена и подчертана чрез минималистичното изображение. Черното преобладава, персонажите често са сенки или силуети. Неизбежните хероинови наркомани са почти невидими – успешна кореспонденция с филмографията на режисьора. Денят край Дунав е в реалистичен сив ключ. Тягостната маса след погребението е в приглушено сиво-синьо-черно. Почти незабележимата фонограма допълва минорните тонове без да се натрапва или да предизвиква погрешни внушения.
Посланието на това поетично пътуване са на няколко пласта, но са балансирано поднесени и не затормозяват интелекта и сетивата. Тъкмо обратното – галят душевността на зрителя и му помагат да намери себе си в разказа.
Публиката в Зала 1, освен многобройна беше и очарована от показаното на екрана, а екипът на филма бе бурно и дълго аплодиран. ,,Аве‘‘ участва в международния конкурс на 16-я София Филм Фест. Нека му пожелаем успех в това и следващите фестивални състезания, но най-вече в срещата му с обикновения зрител.
Използвани източници:
- Сп. ,,Кино‘‘, бр. 1, 2012 г.
- Каталог на София Филм Фест, 2012 г.
- www.imdb.com