Разговор с Коста Биков (режисьор на филма ,,Гражданинът Кино“)

  1. ,,Гражданинът Кино‘‘ изгражда цяла митология (или вселена, по холивудски)Коста Биков около себе си. Освен безбройните препратки и цитати, които започват още със заглавието, в структурата на филма са вплетени авторски песни за Тодор Андрейков и киното. Първата прожекция в Одеон бе съпътствана с ритуално връщане на статуетката на Граучо Маркс в Българската национална филмотека. Изработен е и постер ,,Тайната вечеря в киното‘‘. Каква роля играе всичко това за атмосферата на филма?

Ще започна с „Тайната вечеря в киното” – това беше една кинолектория в Пловдив, посветена на Тони Андрейков. В главната роля е Светлината (от френски – Люмиер!!!) с „невидимото”присъствие на Тони и 12-те апостоли на киното (от ляво на дясно) – Бергман, Чаплин, Фелини, Годар, Милош Форман, Тарковски, Орсън Уелс, Куросава, Кубрик, Джон Форд, Анджей Вайда, Луис Бунюел… А статуетката на Граучо Маркс е от личния архив на Тони и се завърна в неговия истински дом – Българската национална филмотека, която с гордост може да носи името на проф. Тодор Андрейков.

Колкото до заглавието, то се роди още през 1995 г., когато по случай 100 годишнината на световното кино, СБФД връчи на Тони наградата „Гражданинът Кино”, а сега по случай 100 годишнината на българското кино, ние му посвещаваме този филм…

Във филма проф. Вера Найденова разпалено цитира Тони за студентите, които не идват на лекции: „ А бе, Веро, мога да преглътна, че няма да дойдат на моя лекция, но че няма да гледат „Гражданинът Кейн”, няма да им го простя… !!!”

  1. Филмът твърди, че спорът за първите прожекции на ,,Българан е галант‘‘ е в архива, но той в момента е повече от актуален в навечерието на празниците по случай 100 години от първата прожекция на български филм. Каква е Вашата позиция?

Моята позиция съвпада с позицията на Тони Андрейков, която цитирам във филма и която е отразена и в неговата книга „Комичното на екрана”… Не е моя работа да се намесвам в дълголетните киноведчески спорове по този въпрос, но „железните” аргументи на Тони ми звучат много по-убедително. В неговата дипломна работа от 1955 г.:

„Реалистични традиции в българското киноизкуство до 9 септемри 1944 г.” дори е отразен и „рожденият ден” на българското кино – 16 май 1910 г. от спомените на Васил Гендов. А тъй като не е запазено нито едно копие на филма, привържениците на 1915 г. охотно цитират сюжета на „Българан е галант”, разказан от самия Гендов и в същото време още по-настървено го опровергават за първите прожекции през 1910 г. Само ще припомня факта, че през 1960 г. официално са се чествали „50 години българско кино” и са записани спомените на живите свидетели, които Тони така разпалено цитира…

По-важното в случая е, че наистина е съществувал този първи български игрален филм и че вероятно наистина е сниман и прожектиран през 1910 г., но официалната му „премиера” в смисъл „отразена в пресата” е през 1915 г…

А това вече е нова тема за поредна дисертация на новото поколение киноведи…

  1. Работен момент от ,,Неделни мачове'' (реж. Тодор Андрейков),,Гражданинът Кино‘‘ издига на пиедестал своя герой. Във филма проф. Вера Найденова си спомня, че Тодор Андрейков е бил звезда на българската кинокритика, с една абревиатура – много важен човек. В какво се състоят разликите между него и днешните ВИП-ове?

Както казва Илка Зафирова във филма: „ … той беше ренесансов тип човек!”

  А днешните ВИП-ове по-скоро се римуват с ТИП – ове и само замърсяват НЕекологично околната медийна среда…

На прожекцията в кино „Одеон” прочетох думите на Рангел Вълчанов за Тони, към които се отнасям с истинско преклонение: „Живя като истински Дон Кихот и като истински Дон Кихот си отиде. Неговите вятърни мелници и неговите Дулцинеи бяха милионите метри филмова лента, омотали сърцето и ума му. Превзет от неестествената си любов към киното, той четеше, говореше ни, съобщаваше ни хиляди непознати имена или факти от световното кино, съобщаваше ни ги припряно, задъхано, без точка и запетая, бързаше, бързаше, подгонен от времето, бързаше да не го прекъсне някой. Може би със съзнанието, че времето, дявол да го вземе е кратко за един живот – да извървиш всички ленти, да прочетеш всичко запечатано в тях, всичко създадено от голямото чудо, наречено „КИНО”    

Посочете ми един от „днешните ВИП-ове”, който да се подпише под такива думи!

  1. Имате ли наблюдения върху сегашните студенти по кино? Могат ли те да кажат ,,Здравей Тони‘‘ чрез филма?

Пожелавам на днешните студенти по кино да срещнат своя Тони Андрейков и Рангел Вълчанов и искрено се надявам, че ако случайно попаднат на прожекцията на филма и дочакат финалните надписи, вече ще имат достатъчно основание да кажат: „Здравей, Тони! Добре дошъл – в моя свят на киното!”

Бих искал да завърша с думите на един непознат зрител след първата прожекция в кино „Одеон” – той се приближи много плахо и почти шепнешком каза: „Аз съм никой…, нищо не съм… , но всичката ми любов към киното дължа на него, на Тодор Андрейков!” –и гледайки просълзен към екрана, с опакото на дланта се опитваше да спре сълзите си.

А за финал предлагам един стих на Константин Павлов:

                                                     „ Една сълза…

                                                                   И нищо повече, но предостатъчно.”

  Росен Спасов

(Текстът е отпечатан във Фестивален бюлетин към Фестивал на българския
документален и анимационен филм ,,Златен Ритон“ 2014, бр. 3, 04. 12. 2014)

Публикувано в Полезно Healthy, Текстове Texts с етикети , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар