Монти Пайтън

Вече над 40 години влиянието на комедийната трупа ,,Монти Пайтън‘‘ не отслабва. Сформиран официално през 1969 г., британският секстет създава своите най-силни творения през 70-те на миналия век. Появата на явлението ,,Монти Пайтън‘‘ съвпада с период, в който британското кино търси своето възраждане и нови пътища към публиката. В същото време телевизията е утвърдила позициите си на водеща медия, а светът на изкуството навлиза в ерата на постмодернизма. Това се оказва точният момент за появата на проект като ,,Монти Пайтън‘‘.

   Групата е съставена от петима британци: Тери Джоунс, Майкъл Пейлин, Джон Клийз, Ерик Айдъл и Греъм Чапман и един американски аниматор – Тери Гилиъм. Неговите сюрреалистични изрезкови анимации явно не намират място в Щатите и трябва първо да пуснат корен на Острова, тогава подгизнал от LSD, за да завладеят малко по-късно света като част от органичната цялост на запазената марка ,,Монти Пайтън‘‘.

   Така окомплектовани, ,,Пайтъните‘‘ започват създаването на комедийното шоу ,,Летящият цирк на Монти Пайтън‘‘. Тридесетминутните серии, излъчвани четири сезона по BBC задават програмния стил на групата. Всяка една от колажно построените миниатюри представлява постмодерен калейдоскоп от попкултурни препратки и цитати. В своите скечове британците смесват история, цирк, театър, анимация, кино. Едновременно с това правят ироничен и саркастичен коментар на актуалните събития. Огромният актьорски и авторски талант, неограничената енергията и всеобхватността от тематики превръщат трупата във феномен и попкултурна икона, а зрителят винаги намира нови удоволствия в произведенията им при всяко следващо гледане. Хуморът им е специфичен, но и универсален. В свой стил, те обикалят света с живи турнета, създават мюзикъли и спектакли, издават книги, музикални албуми и няколко игрални филма, с които стават част от възраждането на британското кино.

   В ,,Монти Пайтън и Свещеният Граал‘‘ (1974 г., реж. Тери Джоунс, Тери Гилиъм) сюжетната рамка е английската история и легендата за Крал Артур и рицарите на кръглата маса. Въпреки, че са обединени от търсенето на Граала, скечовете във филма са фрагментирани и си служат с различни тематики. Филмът кореспондира и флиртува с телевизията и театъра и си играе с езика на киното. Цялото пътуване на персонажите се оказва игра, забава. Те живеят в свой свят, подобно на техния първообраз – Дон Кихот. Накрая са арестувани от полицията. Условностите на театъра са пренесени на големия екран и това води до хумористични последици и успешни гегове. През цялото време рицарите яздят въображаеми коне със звук от кокосови орехи, вместо копита.

   Пародират създадените от киното системи и знаци, като едновременно с това се самоиронизират. Писателят, разказвачът и аниматорът на филма постепенно умират, замъкът е само модел, а специалните ефекти са нискобюджетна нешлифована анимация, която е като излязла от детско блокче за апликации. В началото на филма има каламбур с мними субтитри на измислен език, а финалните епизоди са прекъснати от интермисия, използвана по средата на дългите холивудски епоси за почивка на публиката. Хуморът съдържа още ирония, както към историческия враг Франция, така и към британската история. Стига се и до древността – троянският кон, тук е заек, а рицарите забравят да се скрият във вътрешността му. Пародира се яркото насилие. ,,Монти Пайтън‘‘ извличат хумор от отрязаните  крайници и последващото обилно шоково кръвопролитие – елемент, който по-късно ще се превърне в съставна част на постмодерните филми.

   Подобен като структура, е и ,,Смисълът на живота според Монти Пайтън‘‘ (1983 г., реж. Тери Джоунс). Последният колективен филм на трупата прилича на първия. Този път фрагментите са обединени от смисъла на съществуването. Отделните фази на живота са двигател на действието. Подобно на Уди Алън, британците поставят екзистенциални въпроси в комедиен контекст. В типичен стил забъркват микс от филмови препратки. Пародират корпоративната икономика на Америка; църквата и религията; образованието, секса, системата; навиците и маниерите на английското общество. Появява се образът на смъртта – сериозен и непоколебим персонаж без никакви комедийни черти. Хуморът в този епизод се извлича от съприкосновението и срещата на смъртниците с неизбежното. Създателите на филма си играят със зрителя и предизвикват неговата наблюдателност. Отново вкарват различни типове изкуство в цялостната органичност на екранното произведение: късометражен филм във филма, анимация, оригинална музика, театър. Както в сериала, така и в игралните си филми, шестимата автори от трупата изпълняват повечето от ролите, включително и женските, с което освен, че постигат комичен ефект, препращат и към традициите на английския театър.

   Безспорно най-успешният и придобил култов статус игрален филм на групата е ,,Животът на Браян‘‘ (1979 г., реж. Тери Джоунс). Както казва големият ни киноисторик Тодор Андрейков, ,,Животът на Браян‘‘ е най-добрата, най-цялостната, най-завършената и най-острата творба на ,,Монти Пайтън‘‘. И наистина този филм е с най-праволинеен сюжет. Естетическата цялостност се нарушава единствено в епизода с извънземните, в който се намесва анимацията на Тери Гилиъм. Филмът показва историята на обикновено еврейско момче в Йерусалим по времето на Римската империя и зараждането на Християнството. Времена на тирания, робство и лъжепроповедници. Много хора не успяват да изтълкуват филма правилно и когато се появява бива дори забранен на някои места в САЩ, а английските пуритани го посрещат враждебно. Обвиненията все пак не са съвсем неоснователни. ,,Монти Пайтън‘‘ се заиграват с библията, религията, идолопоклоничеството и историята. Още в началото на филма задават основателен въпрос, както към духовенството, така и към историците: как е възможно цялата тълпа да чуе проповедта на Исус, след като по това време не е имало средства за усиване на звука? Но шегите и закачките са само подправка към основния топос на произведението.  

   Разказвайки историята на Браян (съвсем обикновено име за съвсем обикновен персонаж), британците отправят важни послания относно ролята на личността и личния, индивидуален избор. В шеговит тон филмът завършва оптимистично, въпреки че Браян остава несправедливо разпнат и изоставен от близките си. Финалът е един от най-запомнящите се в историята на киното и директно отправя още една философска идея за живота. Песента ,,Always look on the bright side of life’’, написана и изпълнена от Ерик Айдъл, се превръща в част от попкултурата.

   ,,Животът на Браян‘‘ е изпълнен с амбициозни и мащабни сцени и едновременно с това предлага изненадващо реалистична визия за пародийна комедия. Тери Джоунс, Майкъл Пейлин, Джон Клийз, Ерик Айдъл, Греъм Чапман и Тери Гилиъм изпълняват великолепно над 40 роли във филма.

   В началото на 80-те колективът се разпада за да даде тласък на соловите кариери на всеки от артистите. Въпреки това през цялото десетилетие те работят заедно по отделни проекти.

   Тери Гилиъм, който междувременно е заснел своя режисьорски дебют (,,Джабъруоки‘‘, 1977 г.), започва забележителна и противоречива кариера в киното. Той създава филми с пародийни и сюрреалистични елементи, чиито сюжети често се развиват на фона на антиутопични реалности. Фантазията и необузданото феерично въображение са опаковката на филмите му, но те са изпълнени с дълбоки философски послания във втория пласт и се превръщат в събития.

   Джон Клийз пробива в Холивуд като актьор, а останалите поддържат успешно сътрудничество с британското кино и телевизия. Майкъл Пейлин прави поредица от документални серии за BBC, в които обикаля света и представя с много хумор непознати места и култури. В един от епизодите той представя Източна Европа и посещава България. Тук опитва българска ракия и показва Рилските езера и Азис, а през 2009 г. гостува на София Филм Фест, където се срещна с българските си почитатели.

   Когато е измислено, етимологично името ,,Монти Пайтън‘‘ не означава нищо конкретно, но затова пък неговите създатели го превръщат в символ. Разпознаваем знак по целия свят и синоним на определен тип комедийно изкуство в салатата на постмодерната епоха.

   Използвани източници:

  1. Андрейков, Т., Комичното на екрана, С., Народна култура, 1995 г.
  2. София Филм Фест 13, каталог,С., 2009 г.
  3. Лекции, проф. Мая Димитрова, 2011 г.
  4. www.imdb.com
Публикувано в Текстове Texts с етикети , . Постоянна връзка.

Вашият коментар