,,Миграцията на паламуда“ протестира срещу монопола в показа

Продуцент: Людмил Тодоров

Изпълнителен продуцент: Владо Шишков

Режисьор: Людмил Тодоров

Сценарист: Людмил Тодоров

Оператор: Рали Ралчев

Участват: Стефан Вълдобрев, Христо Мутафчиев, Владимир Зомбори, Никола Стоянов, Велко Кънев, Ицхак Финци и др.

Официален сайт: www.palamud-film.com

Филмографията на Людмил Тодоров е неразривно свързана с новото българско кино. Предишните му два филма ,,Емигранти‘‘ (сърежисиран с Ивайло Христов) и ,,Шивачки‘‘ са флагмани на т. нар. възраждане на българската кинематография. ,,Миграцията на паламуда‘‘, най-новият филм от режисьора, излиза пред публиката в еволюирал контекст. Фестивалната му премиера (втора публична) се състоя пред препълнената зала ,,Люмиер‘‘ в рамките на 16-я София Филм Фест. Зрителите вече имат развита потребност от качествено българско кино и са готови да плащат за него. ,,Миграцията на паламуда‘‘ е зрителски филм. В добрия смисъл – без пошлости и евтини телевизионни трикове, които да подценяват интелекта на аудиторията. В същото време е гледаем и достъпен, с гладко темпо и премерено времетраене.

   Биографията на филма дотук обаче, е меко казано неравна. Людмил Тодоров, в ролята си на сценарист, режисьор и продуцент, среща по пътя си серия от неприятности. Освен типичните и предвидимите – лошо време, къс снимачен период, недостиг на финанси, над филма тегне поредица от мрачни събития. Един от главните актьори, Владимир Зомбори чупи крак в София преди края на снимките. Не след дълго Христо Мутафчиев получава инсулт и не може да заснеме един от епизодите с негово участие. За щастие лекарите се пребориха за живота на българския актьор и от дистанцията на времето Людмил Тодоров се шегува, че филмът му се е получил на 59 % (вместо на задължителните 60, желани от Фелини), заради незаснетия епизод. ,,Миграцията на паламуда‘‘ придобива слава и като последната кино роля на Велко Кънев.

   Въпреки всичко, филмът е готов и екипът му се сблъсква с още по-страшен проблем – показът на голям екран, за което е предназначен. Природата и смъртта се оказват нищожен противник, сравнени с монопола на собствениците на комерсиалните киносалони. Според Тодоров двете фирми (80 % от пазара) налагат непосилни такси и прибират огромен процент от приходите. Поради тази причина, филмът ще ги бойкотира и няма да бъде показван по моловете. Вместо това ще тръгне по традиционните салони – ,,Люмиер‘‘, ,,Дом на киното‘‘ и ,,Одеон‘‘, както и на обиколка из импровизираните зали в страната. От това ,,Миграцията на паламуда‘‘ най-вероятно ще загуби масовия човек и ще трябва да разчита на отбрана публика, която ще отиде специално да види филма. Може би това ще се окаже интересен обществен експеримент. Нека видим колко зрители ще отидат на кино заради филма, а не заради H&M и KFC.

   И тъй като отчасти цялата ситуация е свързана с горепосоченото завръщане на публиката към българските филми, отново ставаме свидетели на парадокс. Повишеният интерес води до проблеми в показа и разпространението. Дотук с негативизма! Да му мисли, който е отговорен за статуквото. Людмил Тодоров споделя, че ще бъде доволен, ако произведението му се разграничи от шума около борбата, която води.

   За разлика от тежките теми и трагичните съдби на персонажите в ,,Емигранти‘‘ и ,,Шивачки‘‘ и напук на враждебната среда, в която е принуден да оцелява ,,Миграцията на паламуда‘‘ е изненадващо позитивен и ведър. Не че съдбите на персонажите са леки, но те гледат на света по различен начин. Опитват да се справят с живота и са доволни от това, което имат. Крепят се от позабравени ценности като семейство, приятелство, толерантност, гостоприемност, религия. Това ги прави да изглеждат малко старомодни и наивни, но пък е двигател на сюжета и генератор на хумора в историята. Двама бащи и техните синове се борят с живота по свой начин. Въпреки неволите, които им поднася заобикалящият свят, те успяват да останат щастливи и сплотени. Надеждата е изведена на преден план и никога не умира в очите на персонажите. Финалът на филма е топъл, оптимистичен и трогателен, без да е патетичен или клиширан. Посланието е просто и универсално.

   Добра комедия не се прави лесно. Особено в контекста на телевизионните комедийни формати и тяхното безспорно влияние върху театъра и киното. ,,Миграцията на паламуда‘‘ е интелигентна комедия без да преминава границата на добрия вкус. Присъства много самоирония в актьорските изпълнения. Българското село е пресъздадено като светло, красиво и забавно място, което пази традициите, културата и духа си. Оптимистично-хумористичен поглед, който показва как хората винаги намират начин да забравят недоимъка и тегобата.

   Филмът се присъединява към плеядата български продукции, които използват чуждестранни актьори. Английските заселници отдавна са станали органична част от живота на тихите и красивите места в България и са органично вградени в разказа. Заедно с гърмящите бутилки от кока-кола и разпилените каменни бюстове придават колорит и правят така, че селското ежедневие да тече по-неусетно и леко.

   По отношение на актьорската игра, има забележителен напредък от страна на режисьора, в сравнение с ,,Шивачки‘‘. Тук целият актьорски състав е достоверен, без преувеличения и най-важното – личи, че се забавляват от историята, филма и работния процес. Кастингът е безупречен, начело с дебютантите Владимир Зомбори и Никола Стоянов, които оформят магнетичен тандем от контрастни, но допълващи се персонажи. Техните бащи (Христо Мутафчиев и Стефан Вълдобрев) също са тотално различни на повърхността – различен мироглед, идеологии, ценностни системи. Но са най-добри приятели, имат общо битие и съответно обща цел – да бъдат щастливи. Въпреки постоянната липса на пари, яхти или невъзможната миграция на паламуд в Янтра. Велко Кънев е традиционно силен и влиза сърцато в образа на енергичния отец Иван. Епизодичните появи на Ицхак Финци и Александър Сано са в сцените, предизвикващи най-много смях, както в драматургичния слой, така и на ниво изпълнение.

   Изображението, дело на опитния Рали Ралчев, е чисто и ясно. Търсено е слънцето и светлото ведро настроение. Използваната музика от Уикеда и ЛОГО5 контрастира и опонира успешно на Вивалди. ,,Между две стени‘‘ на ЛОГО5 се превръща в подходяща музикална тема за младежите. Особено добре песента приляга на Кирил (Никола Стоянов), който единствен от всички персонажи, се чувства приклещен от селското ежедневие и търси всевъзможни варианти за изход от привидно скучното си битие.

      Влизайки в ролята на продуцент, Людмил Тодоров е принуден да плува в негостоприемни води. Подобно на паламуда от филма, той е принудително пуснат в тяхното течение. Остава да видим дали ще вирее там. Надежда му дават и медийните партньори – водеща българска телевизия, която би трябвало да излъчи филма няколко пъти в следващите години. Поне обикновеният зрител да го види, било то и на малък екран. Своеобразният бойкот срещу монопола едва ли ще стресне ,,киноманите‘‘ по моловете или собствениците на киносалони. Те едва ли ще усетят отсъствието му. Този случай трябва да бъде отразен от творците, продуцентите и отговорните държавни органи. Те трябва да се замислят за промяна на ситуацията, защото, ако филми като ,,Миграцията на паламуда‘‘ продължават да бъдат принуждавани към алтернативен показ, така мечтаната от всички нова вълна в българското кино, ще си остане само в теоретичните текстове на безкрайните оптимисти (в духа на филма), сред които съм и аз.

,,Миграцията на паламуда‘‘ е в избрани салони в София и страната от 30 март.

Публикувано в Полезно Healthy, Текстове Texts с етикети , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар