,,Кецове‘‘, пичове и Джералдин Чаплин.

Кецове пичове. С риск да се приобщя към медийния хор от хвалебствия давам висока оценка на филма, най-вече заради цялостния краен резултат и оптимистичния финал. Историята е лична за цялото поколение на Валери Йорданов, Иван Бърнев и Филип Аврамов, но ми се струва, че по-млади актьори биха паснали по-добре на тези роли. Заради самата тематика. Иво Аръков е добър пример и страхотно попадение на филма. Още една роля идва в повече на Валери Йорданов. Тази на сценарист. Идеята и историята са негови, но професионален драматург би избегнал недоразуменията в диалозите, прекалената употреба на ,,пичове‘‘ (в момента никой в София не говори така) и неподходящото заглавие. ,,Кецове‘‘-те като символна метафора на поколението на прехода имат незначителна роля във филма, нямат нищо общо с тематиката и остават като движеща сила само в рекламната кампания с огромният кец, който седеше по моловете и разбира се маратонките на Джералдин Чаплин.

  Мариан Вълев и ,,неговите момчета‘‘ пресъздават достоверни образи на безцеремонни охранители, пазещи нечии интереси като собствени. Образи, които в последните 20 години се появяват навсякъде около нас.

  Малко бавно се стига до развръзката, но пък финалът си заслужава чакането, заради поетичната победа над системата. Филмът е свеж и гледаем. Публиката се забавлява заедно с персонажите и актьорите, чиято борба не е морализаторски натрапена. Те просто са си вкъщи и могат да останат колкото си искат.

Публикувано в Полезно Healthy, Текстове Texts с етикети , . Постоянна връзка.

Вашият коментар