Йошико Минекава на ,,Златна роза“ 2015
Йошико Минекава (Япония) е специализирала българско кино (НАТФИЗ ,,Кръстьо Сарафов‘‘, 1995-98 г.) при проф. Вера Найденова. Живее в Токио, където организира събития, свързани с българската култура и изкуство. Нейната мечта е да направи фестивал на българския филм в Япония. В момента прави документален филм за България.
Имаш преки наблюдения върху българското кино. С какво се отличава ,,Златна роза‘‘ тази година?
Забелязвам, че късометражните филми са на по-високо ниво. Сега имаше повече професионални, отколкото студентски филми. Всяка година има своята специфика и програмата предлага различни филми. Миналата година заглавията ни предложиха теми, свързани с икономическата криза и бежанците. Тази година преобладава ромската тематика. Има различни авторски погледи върху нея. Дебютантите и тяхното развитие също правят впечатление. От пълнометражната програма мога да отлича ,,Докато Ая спеше‘‘ (реж. Цветодар Марков) и ,,Виктория‘‘ (реж. Майа Виткова), които се надявам да покажем в Япония. ,,Съдилището‘‘ (реж. Стефан Комадарев) е много хубав филм, но неговата проблематика е далечна на нашата страна.
Искам специално да благодаря на организаторите на фестивала. ,,Златна роза‘‘ показва синтезирано филмовото производство в България и това е много полезно. Събира се голяма част от кино общността, правят се дискусии. Вашият Фестивален бюлетин хвърля допълнителна светлина върху програмата.
Как се приема нашето кино в Япония?
През 2009 г. направихме българска панорама с около 15 филма. Филмът ,,Източни пиеси‘‘ (реж. Камен Калев) беше много добре възприет от младата публика. След това им показахме ,,Светът е голям и спасение дебне отвсякъде‘‘ (реж. Стефан Командарев) и ,,Урок‘‘ (реж. Кристина Грозева и Петър Вълчанов).
Кога да очакваме Вашия филм за България?
Това е дългогодишен проект, който в момента е в работен процес. Надявам се един ден да имам възможноста да го представя на фестивала на българското документално и анимационно кино ,,Златен ритон‘‘.
Нашият екип много обича суши. Какво мислиш за тукашното суши и за българската кухня като цяло?
Много обичам българската храна. Имаше една година, в която пропуснах да дойда и храната много ми липсваше. Колкото до сушито, видях менюто и мисля, че то е много европеизирано. Автентичният вид на този тип храна в Япония е много по-различен.
текст: Росен Спасов
снимка: Темелко Темелков