Акцент от програмата на Up Outdoor Cinema – ,,Вяра, любов и уиски“

Прожекцията на филма ще бъде на 06-ти септември от 21.30 часа в Up Outdoor Cinema.

Продуцент:Георги   Николов     

Сценаристи: Кристина Николова, Пол Далио

Режисьор: Кристина Николова 

 Оператор: Александър Станишев

В ролите: Ана Стояновска, Валери Йорданов, Явор Бахаров, Лидия Инджова
Филмът в IMDb: http://www.imdb.com/title/tt2104896/

,,Вяра, любов и уиски‘‘ – изображение без разказ

Младата българска операторка Кристина Николова показа режисьорския си дебют пред българска публика в рамките на 16-я София Филм Фест. С ,,Вяра, любов и уиски‘‘ тя се присъединява към плеядата български кинематографисти, завърнали се на родна земя в последните години. Филмът пристига с награда за най-добър оператор от фестивала за независими филми Сламданс (Парк Сити, Юта, САЩ). Операторът Александър Станишев е кадър на НАТФИЗ и е поредното доказателство за традиционно силната ни школа по операторство.

   От гледна точка на изображението, филмът наистина може да се нарече операторски, като изключим някои решения, които не са в помощ на драматургията. Самоцелното забавяне на някои кадри не е обосновано и накъсва монтажния ритъм, което от своя страна разваля цялостното естетическо възприемане на изображението.

   Най-големите проблеми идват на ниво драматургия, а историята се разминава с анотациите на филма. Нели (Ана Стояновска) си идва в България малко преди да се ожени в Щатите. Тук започва афера със старото си гадже Вал (Валери Йорданов), който си има млада, свежа и интересна приятелка – София (Лидия Инджова). Завръщането отваря стари рани и отприщва гняв, страст и саморазрушение в поулегналия персонаж. Той не разбира защо тя е избягала навремето, а зрителите не разбират защо тя се завръща. В анотациите пише, че тя се паникьосва преди сватбата, но във филма това не е развито. Мотивите на Нели остават неясни до края. Изневиделица в България се появява нейният годеник Скот (Джон Кийблър), което е обосновано. Все пак тя се е върнала в България, малко преди сватбата и без предупреждение.

   Междувременно Нели и Вал прекарват известно време заедно в покрайнините на София. Кинематично време, в което останалите персонажи, вкарани ударно в началото, просто изчезват. Изпарява се и София. А те са изключително важни, защото чрез тях трябва да научим повече за Нели и Вал. С появата си, Скот се запознава случайно с приятелите. Връзка, до която не се достига логично.

   Напрежението се покачва, когато главните персонажи се завръщат от поредното си бягство и всички се събират на едно място. Нели взима странно решение. Сякаш нищо не се е случило привтества Скот, запознава го с Вал и с баба си и отива с него в хотелската му стая. Също толкова необосновано и неочаквано ще промени решението си в края на филма. По този начин, двойният избор, пред който е поставена Нели, избледнява и се губи, вместо да се изостри.

   В тези два съседни епизода има недопустима грешка. В заведението, при своите приятели, Вал има нужда от превод за да се разбере със Скот. При бабата той се оказва опитен преводач. Това са сцени, в които е наблегнато на хумора и олекотяват историята. Те се получават благодарение най-вече на актьорската игра на поддържащия ансамбъл. Те изпъкват на фона на главните Валери Йорданов и Ана Стояновска. Друга сцена с комедиен характер – скечът в мола, където двамата се забавляват, слагайки думи в устата на случайни хора, не се получава драматургично, а и откъм изпълнение. Шегата директно е апликирана в историята. Просто двамата се пренасят от гората в мола, а рап имитацията на Валери Йорданов е безинтересна и изтъркана. Да оставим настрана въпроса за оригиналността на идеята. Миналата година я видяхме в друг български филм – ,,Love.net’’. Там обаче беше органична част от драматургичното представяне на персонажите, но и изпълнена блестящо от Христо Шопов и Захари Бахаров.

   Фонограмата на филма се опитва да обхване нощния живот на София, но го прави повърхностно. Хипхоп, рокенрол и вездесъщата чалга са постмодерния коктейл-саундтрак на нощна София според авторите на филма. ,,Let me да те love you’’ на Светльо & The legends изиграва ролята на тематична песен към филма. Персонажите я слушат всяка вечер на живо, слушат я и в колата. Скоростният словоред и тежките бийтове на Wosh MC веднага пренасят зрителите в софийската атмосфера. Като неин рязък контрапункт са началните кадри от абсурдно кичозните абитуриентски балове. Неуместно е саундтракът да остане за фон по време на атмосферните тъпани, зурни и барабанчета. Получава се какафония.

   В свое интервю, Кристина Николова споделя, че надеждата често бива заменена с уиски. Това е болна тема на търсещите своята идентичност младежи по цял свят. Тя е зададена и в заглавието. Но във филма липсва. Вместо нея имаше неясна любовна история с необоснован финал, следствие от неизразените мотиви на главните персонажи. И за да завърша оптимистично, ще пожелая и на Кристина и на нас зрителите, следващият филм на екипа да има отново какво да покаже, но и какво да разкаже.

Публикувано в Up Outdoor Cinema - Лозенец, Царево, Полезно Healthy, Текстове Texts с етикети , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар