Wind2Win (рецензия)

Документалният филм ,,Wind2Win“ (2019, реж.: Стоил Димитров, Борислав Камилов) можете да видите на Кинематограф БГ: 

http://kinematograf.bg/wind2win-film

Wind2Win или Море на вятъра не е единствено и само филм. Аудиовизуалното произведение е витрина на една важна кауза. Проектът е иницииран от малко частно сърф училище. Неговите създатели са избрали нелеката задача да се занимават с това, което обичат не къде да е, а на българското Черноморие. Живеейки и дишайки тук, те няма как да не забележат многобройните му проблеми. Един от тях е… замърсяването с пластмаса, нищо изненадващо. Филмът ни показва, че тя извира отвсякъде, а Дунав я носи и от цяла Европа, сякаш нашата си не е достатъчна. Вече привикнахме екологичните проблеми не само на морето, но и в цялата ни страна (а защо не и по света) да се преекспонират от знайни и незнайни ,,специалисти‘‘ по най-досадни начини. Двойката сърфисти от филма избира малко по-нестандартен подход за комуникация на проблема. Те се захващат с нелекото водно пътешествие с уиндсърф по цялата дължина на българската морска ивица – от Дуранкулак до Резово. Това е техният начин да привлекат вниманието на по-широката общественост към проблема. Освен това обаче, те предприемат и още няколко важни стъпки. В помощна лодка с тях пътуват морски еколози, които изследват замърсяването на водата в продължение на всичките около 300 км. Това е важно, защото от цялата инициатива в крайна сметка има и някакъв директен практически ефект. Отделно организаторите на проекта се постарават посланието им да достигне до възможно най-много хора – организират събития, медийни участия, създават официален уебсайт и т.н.

Има още

Публикувано в Полезно Healthy, Текстове Texts | Етикети: , , , | Коментирайте

Родословно дърво (рецензия)

Видеото ,,Родословно дърво“ (2020, оп.: Георги Сиркатов) можете да видите на Кинематограф БГ: http://kinematograf.bg/rodoslovno-darvo-ancestry-film   

,,Родословно дърво‘‘ е любопитен проект, който се движи на ръба на документа, експеримента и телевизионния театър. Казано по този начин, изглежда че неговите създатели, водени от амбиция и желание (а защо не и от арогантност), се опитват да седнат на няколко стола. Финалният резултат обаче е изключително еднороден и показва, че младите творци са се справили с предизвикателството. Видеото в никакъв случай не може да се нарече филм. Самите автори го наричат ,,онлайн проява в логиката на късометражното документално видео‘‘ и това определение сякаш е най-близо до същността на ,,Родословно дърво‘‘. В днешно време развитието на технологиите и интернет позволяват все по-плавното размиване на границите между жанровете и типовете кино. В случая, това размиване е подтикнато от административен проблем, но в крайна сметка се случва органично и естествено. Първоначално проектът е замислен единствено за сцена и печели финансиране от Национален фонд ,,Култура‘‘. Но идва март 2020… Участниците в проекта са млади и инициативни, завършващи или току що завършили НАТФИЗ ,,Кръстьо Сарафов‘‘ и мигновено се адаптират към тежката ситуация. Решават с помощта на свои колеги да заснемат постановката. Има още

Публикувано в Полезно Healthy, Текстове Texts | Етикети: , , , | Коментирайте

Втори том на „Кинематографическата деятелност на Чарлс Райдър Нобъл и Джон Маккензи на Балканите“

Vol-2-coverВъв втория том продължава увлекателният разказ за двамата кинооператори, изпроводени на Балканите от американския филмов продуцент Чарлс Ърбан, установил в началото на XX век компанията си в Лондон. Първият от тях, англичанинът Чарлс Райдър Нобъл, заснема през 1903 и 1904 в България цели 38 „кинематограми” (кратки филми с времетраене от 1 до 4 минути). Вторият, шотландецът Джон Маккензи, прекосява през 1905 със своя биоскоп Хърватия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, България и Румъния. Така, благодарение на двамата британци, на полуострова биват осъществени първите поредици от филми, отразили природните дадености, историческите и археологическите паметници, архитектурните забележителности, културните традиции, етнографските особености на региона, както и някои от проявите на тогавашния обществен живот там. Книгата предлага едно вълнуващо пътуване „През Дивата Европа”, проследява удивителните приключения на своите „главни герои”, а и техните жизнени пътища – до самия им край. Затова тя представлява увлекателно четиво, което се гълта на един дъх – като криминален роман, запазвайки същевременно статуса си на уникален научен труд, предназначен за киноисторици, изследователи на миналото на ранното кино, специалисти във филмови и телевизионни архиви, преподаватели в колежи и университети, студенти и ученици… Книга за всички, които, независимо от възрастта си, обичат седмото изкуство и обожават загадките, които неговото начало все още крие. Има още

Публикувано в Полезно Healthy, Текстове Texts | Етикети: , , , , | Коментирайте

Войната (рецензия)

Филмът ,,Войната“ (2008, реж. Стефан Командарев) можете да видите на Кинематограф БГ: https://kinematograf.bg/the-war-film        

Кратко описание: Пациент на психиатрична болница страда от безсъние. За да успокои нервите си, решава да потърси цигара. Заедно с нея получава и дългоочакваната добра новина за края на войната.

Късометражното кино е особена форма изкуство. Според различни определения и стандарти максималното времетраене варира от 40 до 60 минути. А в тези рамки могат да се поберат още няколко подформата като всеки един от тях има своите специфики. Най-разпространеният от тях е 21-27 минути, но съществуват и много по-кратки, а един приятел има свое определение: ,,Щом не ти става скучно, значи филмът е късометражен.‘‘ При силно ограниченото екранно време, с което разполагат авторите на късометражно кино, историята им трябва да е максимално концентрирана и ясна и в същото време да е атрактивна и да хваща зрителя за гърлото. Във времената на ,,Новата златна ера на телевизията‘‘, в които живеем днес, и за които е характерно една история да бъде (в повечето слуачи ненужно) разтеглена в няколко сезона от по 10-13 епизода, направо е учудващо как някои автори успяват да създават късометражен кино концентрат. Има още

Публикувано в Полезно Healthy, Текстове Texts | Етикети: , , , | Коментирайте

Дигитализираните атакуват

They Shall not Grow Old - постер

They Shall not Grow Old – постер

По думите на Жан-Клод Кариер, неспирният технически прогрес е присъщ на киното (Кариер, Жан-Клод, ,,Невидимият филм‘‘, Колибри, София, 2003). Новите технологии се прилагат, както в текущото производство, така и при реставрацията на стари филмови произведения. В началото на миналото десетилетие филмовите архиви стартират редица проекти, с които отбелязват 100 години от Първата световна война и едновременно с това популяризират своите колекции. Един от най-мащабните е Европейският филмов портал 1914 (European Film Gateway 1914), който дигитализира и събира на едно място за улеснен онлайн достъп над 700 часа филмов материал от и за войната. Европейският филмов портал (EFG) се финансира от Европейския съюз и в него участват 38 архива от цяла Европа. Сред тях е и Имперският военен музей (Imperial War Museum) в Лондон, който заедно с Британския филмов институт дава зелена светлина на паралелна инициатива, оказала се един от най-интересните практически казуси в света на аудиовизуалното наследство в последното десетилетие. Има още

Публикувано в Полезно Healthy, Текстове Texts | Етикети: , , , | Коментирайте

Аналогови разкопки в дигиталния хаос

Resolutions

Resolutions

Естетиката, артистичните търсения и развитието на технологиите вървят паралелно през целия ХХ век, а взаимозависимостта им рефлектира от всички изкуства най-осезаемо върху киното. Още от създаването на кинематографа пионери и визионери се опитват да влияят на крайния екранен резултат чрез намеса върху филмовата лента. Ранните експерименти от началото на ХХ век на новатори като Жорж Мелиес довеждат до първите специални ефекти. По същото време започват опитите за оцветяване на черно-белите изображения – кадър по кадър на ръка. Бавно, но сигурно се оформя езикът на киното. Манипулацията и играта с филмовата лента и най-вече методът проба-грешка избистрят възможностите на монтажа като едно от основните изразни средства на новото изкуство. През тези 100 години киното ще се сблъска с множество сътресения, кризи и промени, свързани с технологичния напредък, които неведнъж ще заплашват да доведат до неговото изчезване. Посредством адаптация то преживява (и надживява) всички тях до ден днешен. Има още

Публикувано в Полезно Healthy, Текстове Texts | Етикети: , , , | Коментирайте

Нова книга на д. изк. Петър Кърджилов

Кинематографическата деятелност на Чарлс Райдър Нобъл и Джон Маккензи на Балканите (Том I)

book-cover

Корицата на книгата

В началото на XX век американският филмов продуцент Чарлс Ърбан, установил компанията си в Лондон, изпраща двама свои кинооператори на Балканите. Англичанинът Чарлс Райдър Нобъл пристига в България, където успява да реконструира мигове от Илинденското въстание, избухнало в Македония (тогава част от Османската империя), впоследствие снима из цяла страна; шотландецът Джон Маккензи прекосява Хърватия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, България и Румъния… Така благодарение на двамата британци през 1903–1905 на полуострова биват осъществени първите поредици от „живи картини”. Тъкмо този слабо проучен досега период, в който започва историята на балканското кино, е разгледан в книгата на д.н. Петър Кърджилов. Разгледан е задълбочено, добросъвестно, подробно – само в първия том са цитирани над 570 информационни източника… Въпреки това книгата представлява увлекателно четиво, което се гълта на един дъх – като криминален роман. Уникалният научен труд е предназначен за киноисторици, изследователи на миналото на ранното кино, специалисти във филмови и телевизионни архиви, преподаватели в университети и колежи, студенти и ученици. Тя е за всички, независимо от възрастта им, които обичат седмото изкуство и обожават загадките, които неговото начало все още крие. Има още

Публикувано в Полезно Healthy, Текстове Texts | Етикети: , , , | Коментирайте

Бандит и овен (рецензия)

Филмът ,,Бандит и овен“ (2014, реж. Алберто Йорданов) можете да видите на Кинематограф БГ:  http://kinematograf.bg/bandit-and-the-ram-film#/disqus

Кратко описание: Екзотичният отшелник Дойчо и неговият най-добър приятел – овена Бечо се опитват да намерят заровено злато в тъмните гори на Балкана…

През 2015 в борбата за престижната, но уви вече несъществуваща награда ,,Джеймисън‘‘ за български късометражен филм в рамките на София филм фест безпрецедентно бяха селектирани 7 документални филма. Освен показател за предпочитанията на селекционната комисия на конкурса, изборът на тези филми беше в по-голяма степен заслужен реверанс към документалното ни кино, което в последните три десетилетия винаги е поне ,,с едни гърди (или може би топки?) напред‘‘ спрямо игралното, особено в количествено, но и в качествено отношение. В селекцията попадна и филма ,,Бандит и овен‘‘. Той показва избрани моменти от ежедневието на чудатия самотник Дойчо, обитаващ неопределено диво пространство на планетата Земя. Основният похват на филма е документалното наблюдение, с минимална или много добре прикрита режисьорска намеса. За успешното осъществяване на този замисъл е нужно интимно сближаване на автора и неговия екип до обекта. Той трябва да допусне чуждите хора в своя свят. В конкретния случай задачата е още по-трудна, защото Дойчо е екзотичен отшелник, който се е самообрекъл на изгнание. За щастие снимачният екип постига трудната цел и осъществява филма във видимо сурови условия. Има още

Публикувано в Полезно Healthy, Текстове Texts | Етикети: , , , | Коментирайте

Капия (рецензия)

Филмът ,,Капия“ (2016, реж. Елена Тончева) можете да видите на Кинематограф БГ:

http://kinematograf.bg/kapiya-film#/disqus

Капията е най-важното нещо в живота!“, изрича екзалтирано винаги безупречната Илка Зафирова. Става въпрос за термина от играта на табла, при който два пула застават на една позиция и по този начин не могат да бъдат преместени от противника. В случая това са учителят Стоичков (Иан Бърнев) и гимназистката Лили (Полина Недкова). Драматургията на филма сблъсква техните силни индивидуалности и те в крайна сметка донякъде успяват да обединят възгледите си и да вървят в една посока. Метафората не е чужда на българското кино. Древната табла е залегнала дълбоко в българската народопсихология – за това и толкова често се експонира от изкуството ни изобщо. Друг е въпросът до колко резонира с днешното поколение. Във филма ,,Капия‘‘ на Елена Тончева (сценарист и режисьор) учениците играят табла, карти и пеят песен на Черно фередже. Да се чуди човек кога се развива действието. Почти съм сигурен, че в последното десетилетие учениците от 9 до 12 клас късат нервите на учителите си с други (електронни) пособия. Има още

Публикувано в Полезно Healthy, Текстове Texts | Етикети: , , | Коментирайте