Капия (рецензия)

Публикувано на 02.05.2020 от Росен Спасов Rosen Spasov

Филмът ,,Капия“ (2016, реж. Елена Тончева) можете да видите на Кинематограф БГ:

http://kinematograf.bg/kapiya-film#/disqus

„Капията е най-важното нещо в живота!“, изрича екзалтирано винаги безупречната Илка Зафирова. Става въпрос за термина от играта на табла, при който два пула застават на една позиция и по този начин не могат да бъдат преместени от противника. В случая това са учителят Стоичков (Иан Бърнев) и гимназистката Лили (Полина Недкова). Драматургията на филма сблъсква техните силни индивидуалности и те в крайна сметка донякъде успяват да обединят възгледите си и да вървят в една посока. Метафората не е чужда на българското кино. Древната табла е залегнала дълбоко в българската народопсихология – за това и толкова често се експонира от изкуството ни изобщо. Друг е въпросът до колко резонира с днешното поколение. Във филма ,,Капия‘‘ на Елена Тончева (сценарист и режисьор) учениците играят табла, карти и пеят песен на Черно фередже. Да се чуди човек кога се развива действието. Почти съм сигурен, че в последното десетилетие учениците от 9 до 12 клас късат нервите на учителите си с други (електронни) пособия. Има още →

Публикувано в Полезно Healthy, Текстове Texts | Етикети: , , | Коментирайте

Архивософията – философията на архива

Публикувано на 27.04.2020 от Росен Спасов Rosen Spasov

(Разговор на д-р Росен Спасов с д.н. Петър Кърджилов)

Оригинален фотоколаж – „Книга и автор”

Оригинален фотоколаж – „Книга и автор”

Петър Кърджилов завършва кинознание във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1980. От 2018 е доктор на изкуствознанието. Първото стъпало в кариерата му е Българската национална филмотека, в която е редактор от 1980 до1990. Следват ангажименти като експерт в БНТ, НФЦ, Столичната община и др. В момента е асоцииран член на сектор „Екранни изкуства” при Института за изследване на изкуствата към БАН. През 80-те години на ХХ век публикува фантастична белетристика, но в следващите десетилетия се фокусира изключително върху историята на ранното кино в България. Кърджилов е научен редактор и автор на предговора към мемоарите на Васил Гендов „Трънливият път на българския филм 1910–1940” (2016), издадени от БНФ и отличени с наградата на Българската филмова академия. Упоритите и задълбочени изследвания, които осъществява през последните 15 години, му позволяват да извади на бял свят факти, абсолютно неизвестни до този момент. Систематизира ги в последните си две книги, издадени от БАН в две последователни години (2016 и 2017) – „Озарения в полите на Витоша. Летопис на ранното кино в София (1896–1915)” и „Загадките и времената на „Българан е галант”. Тази година ще празнува юбилей – навършва 70 години.

Какво разбирате под термина „аудиовизуално наследство”?

Съвкупност от шумове, звуци, музика, говор, образи, изображения – статични (фотографии, холограми) или движещи се (филми), записани (фиксирани, регистрирани) в недалечното минало върху носител (физически, дигитален, виртуален) и завещани, както на днешното време, така и на идното. В по-широк контекст понятието означава амалгама от история, култура, изкуство, послание, памет, спомен… Споменът за света, хрониката на една нация, образната памет на всеки народ. Означава богатство – в пряк и преносен смисъл, което сме длъжни да опазим за бъдещето. Звучи приповдигнато и патетично, но е вярно. Има още →

Публикувано в Полезно Healthy, Текстове Texts | Етикети: , , , , , | Коментирайте

Филмотеките в надпревара с времето

Публикувано на 19.02.2020 от Росен Спасов Rosen Spasov

Проблемите пред филмовото съхранение възникват още от самото раждане на киното в края на XIX век. Професионалистите в областта се шегуват, че още оттогава филмовото архивиране е в перманентна криза. ,,Независимо от различните модели и названия на институциите, които колекционират филми – музеи, архиви, филмотеки, синематеки, техните проблеми са постоянни и зависят от много фактори. Най-малкото, въпросът какво всъщност представляват обектите на съхранение в техните колекции е отворен за различни интерпретации.” (Хорват, Александър, „Постоянство и мимикрия: Дигиталната ера и филмовите колекции/ Horwath, Alexander, ,,Persistance and Mimicry: The Digital Era and Film Collections”, Journal of Film Preservation, # 86, p. 21). Киното е функция на индустриалната революция и неговото развитие винаги е вървяло паралелно с развитието на технологиите. Както изразните му средства и производствени параметри, така и опазването му са силно зависими от постиженията, пропуските и грешките на това развитие. Състоянието на киноархивите и промените в стратегическия подход на колекционерските практики съвпадат с индустриалните и технологични промени. И до днес са съпътствани от тях. Има още →

Публикувано в Полезно Healthy, Текстове Texts | Етикети: , , , | Коментирайте

(Bulgarian) Film Criticism in a Constant State of Transition

Публикувано на 02.01.2020 от Росен Спасов Rosen Spasov

The place of film criticism in current and future context has been the subject of discussions since its inception. New technologies and media are constantly challenging the profession and inevitably altering its appearance. Very often the professional film critic has been threatened by the dismissal of his position as useless for the contemporary viewer. Even in a country like the United States where the world’s largest production facilities are, and the film market is enormous, there has been recent retreat of film criticism from the press, which proves its reduced market value.(James 2015, 225) The massive invasion of the Internet in all spheres of life once again brings professional film criticism to a crisis. The Internet network quickly introduces new principles in the distribution of films and new behaviors by choosing and recipient spectator. So it does and for films’ commentator. (Naidenova 2013, 396-397)

Има още →

Публикувано в Полезно Healthy, Текстове Texts | Етикети: , , , | Коментирайте

Аудио-визуалното наследство и най-новото българско документално кино

Публикувано на 13.12.2019 от Росен Спасов Rosen Spasov
,,Златен ритон'' 2019 - постер

,,Златен ритон“ 2019 – постер

С главоломното развитие на дигиталните технологии и тяхното агресивно навлизане в творческия процес в полето на аудио-визуалните изкуства и индустрии, документалното кино изживява съвременен разцвет и привлича към своите произведения все по-широки и разнотипни аудитории. Използването на новите технологии позволява на авторите да разширят традиционния арсенал от изразни средства и да поднесат посланието си по-атрактивно и по-иновативно. Спектърът от подходи непрекъснато се разширява, а възможностите за размиване на границите между видовете кино са все повече и изглежда, че много артисти са привлечени от тях. В този контекст една привидно архаична форма на кинематографичен похват все още е широко застъпена в своята експлоатация и няма изгледи нейното влияние върху документалното кино да отслабне. Става въпрос за архивните аудио-визуални материали, които са част от световното културно наследство. В повечето случаи, когато говорим за тяхното използване във филмови продукции (документални или игрални), съответните автори издирват кадрите, които им трябват в държавни или частни културни институции като филмотеки, кинотеки, синематеки, филмови музеи и архиви, музеи за изкуства и др. Тези институции обикновено съхраняват материалите и при определени условия ги предоставят на филмовите продуценти. Към тях се добавя и нов смислов аспект, който допълнително обезпечава тяхното сигурно присъствие в документалното (и не само) кино. Има още →

Публикувано в Полезно Healthy, Текстове Texts | Етикети: , , , | Коментирайте

Взаимодействия между българското кино и еврейската общност

Публикувано на 09.12.2019 от Росен Спасов Rosen Spasov

Киното пристига в България не много дълго след първата публична демонстрация на Люмиеровия кинематограф в парижкото ,,Гран кафе‘‘ на 28. 12. 1895 – дата смятана за рождена на това ново изкуство. Първата известна досега прожекция на българска земя се състои на 11. 12. 1896 в София.[1] По това време киното буквално пътува – не само филмите, но и апаратите за техния показ. Различните разновидности на кинематографа и биоскопа са закупени от хора с авантюристичен дух, предприемаческа далновидност, търговски нюх и афинитет към новите технологии. Те тръгват по света, водени от тези свои качества и се превръщат в

Озарения в полите на Витоша - корица

Озарения в полите на Витоша – корица

първите посланици на киното, още преди то да се оформи не само като изкуство, но и като индустрия. Сред първите имена, известни на българското кинознание са тези на А. Ливада, П. Балати, М. Бенкьо и Г. Кузмик. Техните, а и на редица други, ,,приключения‘‘ са описани подробно в забележителната книга на д-р Петър Кърджилов, посветена на периода – ,,Озарения в полите на Витоша. Летопис на ранното кино в София (1896-1915)‘‘. Това задълбочено изследване на ранното кино в България се базира на десетилетия събиране, структуриране, систематизиране и осмисляне на архивен материал и хвърля светлина върху множество факти, отхвърля или потвърждава редица митове и градски легенди и отразява първите стъпки на киното в страната. От книгата научаваме, че голяма част от собствениците на пътуващите кинематографи са с еврейски произход, а първият голям филм, показан у нас е ,,Аферата Драйфус‘‘ на Жорж Мелиес. Годината е 1900 и прожекциите на филма предизвикват двуполюсни реакции в обществото и пресата.[2] Последвалите десетилетия до Втората световна война, много политически въпроси ще разделят мненията и гледните точки в страната, а в средата на 20-те години именно това разделение ще я доведе и до ръба на гражданска война. Въпреки политическите несгоди обаче, киното все пак успява да се развие – строят се стационарни кина с редовни прожекции, появява се специализирана кинопреса, изгражда се мрежа от ученически киноклубове, държавата започва да регулира дейностите със закони и нормативни актове, създават се първите български филми.[3]

Има още →

Публикувано в Полезно Healthy, Текстове Texts | Етикети: , , | Коментирайте

Specialized wartime publications for cinema in Bulgaria (1941 – 1944)

Публикувано на 07.11.2019 от Росен Спасов Rosen Spasov

On 1st of March 1941, Bulgaria officially became a military ally of Germany and the countries of the Axis in the Second World War. Total German domination was imposed in allied or occupied countries. In arts and culture, the official line was set by Joseph Goebbels, the Reich Minister of Propaganda. A representative of Gestapo was monitoring the exact execution of the assigned tasks. In our country that was Adolf Heinz Beckerle[1].

Specialized print publications for cinema as well as all film production were governed by the newly established foundation „Bulgarsko Delo“ which would follow for the ideologically correct line of information during the war.

Just as it commenced, Bulgarian cinematography would have to endure another cataclysm of the century. In fact, from a film production point of view, which in periods of war is following the military propaganda goals, the war could even lead to an upswing. A worldwide trend after the beginning of the Second World War was the production of many films with patriotic themes, in Bulgaria it started hard in the early `40s[2]. During 1941 – 1944 Bulgaria and Hungary were allies of Germany and, as part of the German propaganda policy, they produced several co-productions with the aim of improving the quality of Bulgarian filmmaking[3]. These were „Ordeal“ (Dir. Hrissan Tzankov[4]), the unfinished „Iva samodiva“ (Dir. Béla Lévay and Kiril Petrov[5]) and „A Bulgarian-Hungarian Rhapsody“ (Dir. Frigyes Bán and Boris Borozanov[6]).

The film programming in Bulgaria during the war also shifted drastically. German, Italian and Hungarian films replaced the prevailing until then Hollywood and French films on the Bulgarian screen. That is evident from the pages of the specialized press whose content also changed. Cinema related publications limited their product and began to carry out a propaganda function. The most significant – Film (1942 – 1944) and White and Black (1943) will be presented in this text.

Има още →

Публикувано в Полезно Healthy, Текстове Texts | Етикети: , , | Коментирайте

Киноархивите – между квадратчето на лентата и пиксела

Публикувано на 08.10.2019 от Росен Спасов Rosen Spasov
Хранилище за филмова лента на Българската национална филмотека

Хранилище за съхранение на филмова лента

Масовото навлизане на интернет в ежедневието на обикновения човек от началото на 90-те години на ХХ век предопределя настъпването на дигиталната ера, в която всички живеем днес. Без значение до каква степен сме се адаптирали към тях, зависимостта ни от цифровите технологии е все по-непреодолима, а преходът на аналоговия свят към дигиталната вселена се случва в почти всички сфери на живота. Поради настоящите нива на технологично развитие на човешката цивилизация, изискванията на пазара и бизнеса, а и спецификите на самата цифрова технология, това се осъществява с почти невъзможни за осмисляне темпове. От архаичната вътрешна мрежа етернет, върху която се базира интернет, какъвто го познаваме днес; през търговските стрийминг платформи Netflix, Amazon и Spotify, които променят реалностите на установявани с десетилетия индустрии в рамките на секунди; до Фейсбук и Туитър – онлайн социални мрежи, които са в състояние да определят и изкривяват политиката на държави като САЩ и Русия, дигиталната технология поглъща и обуславя всичко около нас.

Има още →

Публикувано в Текстове Texts | Етикети: , , , | Коментирайте

Вдовици (рецензия)

Публикувано на 16.11.2018 от Росен Спасов Rosen Spasov
Неслучайно постерът на Вдовици е решен като мозайка от персонажи.

Неслучайно постерът на Вдовици е решен като мозайка от персонажи.

,,Вдовици‘‘ започва ударно. След идиличния, но провокативен откриващ кадър, ставаме свидетели на експлозивна екшън сцена, която ще пробуди недоумение при запознатите с творчеството на британския режисьор Стив Маккуин (,,Глад‘‘, ,,12 години в робство‘‘) и ще накара всички останали да настръхнат. Бързият ритъм се запазва почти до началото на второто действие, което всъщност е реалното начало на историята. До тогава се запознаваме с множеството поддържащи персонажи, които явно целенасочено са най-силната страна на филма, както от гледна точка на драматургията, така и като актьорски изпълнения. Твърде вероятно е в предстоящия сезон на наградите, отличията да бъдат обрани тъкмо от актьорите в този филм, както в индивидуалните, така и в ансамбловите категории. Има още →

Публикувано в Полезно Healthy, Текстове Texts | Етикети: , | Коментирайте

Specialized film publications post-1989

Публикувано на 01.08.2018 от Росен Спасов Rosen Spasov

The end of the Cold War was a turning point in the history of the twentieth century. The dissolution of the ‘Eastern Bloc’ brought to its members a new social, political, economic and cultural reality. Each country that took a direct part in the events was facing trials; terms designed to give these challenges names appeared in the public space, such as ‘transition from planned to a market economy’ and ‘transition from totalitarism to democracy’. The change processes took place slowly and with a different intensity determined by the country’s specific national, geopolitical and economic characteristics. In Bulgaria, the start of the changes is usually marked on 10 November 1989 when the Communist Party announced that Todor Zhivkov, its First Secretary for thirty-five years (since March 1954) had stepped down. The date is acknowledeged as the start of the fateful period of transition. Има още →

Публикувано в Полезно Healthy, Текстове Texts | Етикети: , , , | Коментирайте