BanskoSummerProductions Blog

Кадър от филма ,,Потъването на Созопол“

Историята на древния черноморски град Созопол е дълга и богата. С вековете той материализира в представите на хората, свързани с него, редица асоциации. Това историческо и културно натрупване превръщат града в привлекателен център за отдих на определени интелектуални среди. Чрез своите легенди и песни, те превръщат Созопол в символ на свобода и спасение. Преходът кара колективното съзнание да асоциира градчето с шопска салата, мастика ледена и безочливо презастрояване.

,,Потъването на Созопол‘‘ отказва да кореспондира с всичко гореизброено. Да покажеш Созопол като символ на безнадеждност е нещо необичайно и затова – твърде смело. За главния персонаж Чаво (Деян Донков), градът е символ на младост, мечти и любов. Той избира това място за да сложи край на живота си, а то му отвръща подобаващо, като живо същество, с постоянен монотонен дъжд, който сякаш иска да потопи Созопол. Филмът на Костадин Бонев стъпва върху литературната основа на едноименния роман на Ина Вълчанова и не е случайно, че именно неговият сценарий е най-силното му звено (носител на ,,Златна роза‘‘ 2014 за сценарий).

Но обърнете внимание на подводните снимки, чиято красота контрастира със силно стеснените пространствени граници на филмовия разказ от повърхността. Под водата персонажите сякаш имат повече въздух.

Никъде обаче няма вечен дъжд и апокалиптично-призрачната атмосфера е пробита от лъч на надежда с изпиването на последната бутилка водка, която пък се превръща в символ на чудото. Защото понякога и в най-суровите и реалистични човешки драми, чудото ни спасява от потъване.

Росен Спасов

Kъсометражният конкурс Jameson в рамките на СФФ 2015

Безспорно първото впечатление от селекцията на филмите в конкурса за български късометражен филм Jameson, в рамките на София филм фест 2015, е тоталното количествено превъзходство на документалните филми – 7, срещу 3 игрални и 2 анимационни. Това е абсолютен прецедент, поне за последните 5 години. В по-голямата си част документалните заглавия са портрети на обикновени хора, които чрез филмите се превръщат в герои от ежедневието. В тяхната обикновеност, авторите виждат героизъм и го отразяват, всеки по свой начин. Неслучайно заглавията на тези филми са малките имена на персонажите. Това показва близостта от страна на авторите. Близост, породила се преди започването на филмовия процес и задълбочила се по време на снимките. Заглавията на тези филми загатват и за интимност – един път по вектора автор – обект, но и в изразителното поле обект – зрител. Сякаш още чрез заглавието на филма, зрителите се запознават лично с персонажа. Има още →