BanskoSummerProductions Blog

Златен ритон 2015

Въпреки всички спорове и въпросителни относно празненствата по случай вековния юбилей на българското игрално кино, 2015 премина именно под техния знак. Фестивалът ,,Златен ритон‘‘ беше техния естествен календарен завършек. Документалното ни кино от последната година твърде малко бе фокусирало погледа си върху юбилея. Филмите за кино се ограничиха до монтажно-колажният ,,Усмивките на българските комедии‘‘ (реж. Иван Георгиев – Гец и Радослав Илиев, Награда на Асоциацията на хабилитираните преподаватели по екранни изкуства „Академика 21“) и спорният портрет на първопроходника на българското игрално кино ,,Васил Гендов – мит и реалност‘‘ (реж. Илия Костов), който предизвика повече полемика около озвучаването си, отколкото около фактологията и филмовите си качества. Към Гендов и неговата епоха може да има толкова гледни точки, колкото автори дръзнат да се заемат с темата. Така че, добър или лош, филмът е направен и показва авторовата гледна точка към една крайно противоречива личност. Има още →

(Текстът е публикуван в сп. ,,Проблеми на изкуството“, бр. 3, 2015 – специален киноброй по случай ,,100 години българско кино“. Броят е посветен на паметта на проф. Александър Янакиев.

Текстът е носител на трета награда от конкурса за млади изследователи на проекта ,,100 години българско кино – факти, практики, рефлексии“: http://kino100.bg/?page_id=37 )

През 2006 г., по случай своята 60 годишнина, сп. ,,Кино’’ публикува поредица от статии, проследяващи историята му. В тях доказали се наши кинодейци и критици (дебютирали през различните периоди на страниците му), анализират развитието на изданието през годините, от гледна точка на личното си участие в него. От текстовете разбираме колко важна роля в българското кино е изиграло то. От споделеният личен опит на авторите се вижда огромното значение за тях като дебютанти по онова време.

За ролята, мисията и характера на списанието можем да съдим по своеобразните текстове-равносметка, на критици, чиито живот и творчество са обвързани с ,,Кино‘‘ и сложните процеси, които са протичали по време на дълголетната му история:

• „…солидно списание, тази „тежка артилерия” на българската кинокритика никога не е била равнодушна към младите критици.” („Редакция в ръкавичка”, Красимира Герчева, „Кино”, 2006 г., бр. 5, стр. 2).
• „…огнище на свободомислие…” („Списанието на моят живот”, Неда Станимирова-Крънзова, „Кино”, 2006 г., бр.4, стр.2).
• „Списание за дебютанти” („Списание за дебютанти”, Иван Стефанов, „Кино”, 2006 г., бр. 3, стр.2).
• ,,…следвайки политиката на списанието да се концентрира върху филми и явления, които по правило остават извън комерсиалните интереси на разпространителите и лъскавите корици на финансираните от тях издания, аз определих темите на собствения си творчески интерес…‘‘ (,,Със списание ,,Кино‘‘ по пътя за Европа‘‘, Ингеборг Братоева-Даракчиева, 60 години списание ,,Кино‘‘, Сборник, София, 2006, стр. 75)
• „…школа за оперативната критика и теоритичната ни киномисъл. В него за първи път се появяват информации и обстойни анализи за първите, реализирани след войната, игрални и документални филми. „Кино и фото” изпълнява своето предназначение. То насочва вниманието на обществеността към проблемите на седмото изкуство и по този начин провокира и активизира българския печат, в който все по-често започват да се появяват материали за киното. Следвайки примера на списанието, останалите периодични издания също започват да поставят българските филми в центъра на своето внимание…” („И списанието пътува…”, Петър Кърджилов, „Кино”, 2006 г., бр. 2, стр. 8).

Има още →