Киното и в частност кинематографът не се появяват случайно и изведнъж на обществената сцена. Появата им е напълно закономерна. При хората от древни времена съществува желанието да увековечат себе си и момента около себе си. От тогава датират и първите опити за запечатване и изобразяване на движението. Пещерни рисунки на бягащи животни, ,,Театъра на сенките’’ в Древен Китай, ,,Митът за пещерата’’ на Платон.
За да се появи кинематографа на братя Люмиер, който ще улови и пресъздаде не само всички фази на движението, но и заобикалящата го реална среда, човешката цивилизация ще премине през няколко стъпала. Откритието на киното е краен резултат от експерименталното смесване на множество научни и технологични търсения през целия 19 в. (2) Тези търсения се синтезират по един или друг начин в различни апарати, прародители на кинематографа. По-важните от тях са фенакистископът (1832 г.) на Жозеф Плато, неговият наследник зоотропът (1834 г.), дело на Уилям Хорнър, праксиноскопът (1876 г.) на Емил Рейно. Тези изобретения, заедно с откритията в областта на фотографията, предвещават появата на киното. Усъвършенстването на фотографията през 19 в. е бурно и интензивно. Най-важният момент в нейното развитие е откритието на възможността за моментална снимка, като паралелно с техниката еволюират и фотоматериалите. Тя позволява на фотографията да запечати и възпроизведе реалния живот. Снимките стават лесни за проявяване и копиране (1), лентата вече е целолуидна, с перфорации, позволяващи фотографите да я превъртат, когато им е удобно. (2) Има още
