Беше края на август. Преди да замина срещнах Продан Киров. Като малък техните му викали Проди, но по-късно всички го знаехме като Проди Джи, но не заради англичаните, а по-скоро покрай гангстерския рап, който имаше доста голямо влияние по това време. Наричаха го още Малката банда, защото приличал на Голямата банда. Зарадвах се, когато го видях. Винаги ме е зареждал с така модерната позитивна енергия. А имах нужда, тъй като лека полека изпадах в депресия като знаех какво ме чака след седмица – бачкане от сутрин до вечер и никакви перспективи за скорошно завръщане в България. Съответно и за подобаващо забавление. Преди два дена се беше върнал от морето и трябваше да разкаже как е минало. Морските трипове бяха като черешката на тлъстата торта от летни разцепвания.
Сега обаче Джи-то беше кисел. Освен дежурните проблеми и неудобства като ,,…пясъка, жегата, влагата (от която кака ти Ани става на паста и едвам се преглъща), невъзможните за разпъване палатки и тенти, пчелите, осите, пъпките, путките, алергиите, безпаричието, жегата и слънцето в комбинация, която не ти позволява да пиеш повече от шест часа’’, този път Продан Киров бе страдал почти през цялото време, а и преди това. ,,Аз сам съм си виновен’’ (така започна разказът му) ,,За кое, бе?’’ След този мой въпрос цялата емоционална тъга на Малката банда от последния месец, а сякаш събирана от година, започна да се излива в мен като ракия в гърлото на деветокласничка на зелено училище. С единствената разлика, че накрая не повърнах. За малко беше.
В началото всичко си вървяло добре, но се появил един тип от съседния квартал. С него си имали приказка отдавна с изключение на един глупав спор, който водили веднъж:
– Като започне някой да ми говори ,,Копеле, в смисъл…’’ много се дразня, защото вие не сте такива хора.
– Какви хора не сме? Това са паразитни думи. Както ти казваш брат на всеки три думи, така и на мен ми се измъква копеле-братле постоянно. Това са неща от околната социална среда, които всеки от нас усвоява, живеейки в нея.
– Има разлика. Аз като казвам брат, имам предвид, че си ми достаттъчно близък за да не свалям бившето ти гадже поне пет минути, докато ти си там, а ти като ми говориш на копеле, имам чувството, че си някой рапър, който ме псува на майка. Само най-долните софийски дупета говорят така, а ти не си такъв, не се пра’и…
– Ама, това е паразтина дума, бе братле. Аз не влагам смисъл в нея. Тя просто си идва. Като при някои американци, когато казват you know, след всяко изречение.
И започнал да говори на бившата му приятелка. А той е още влюбен в нея, времето не лекувало, пърхали му пеперуди из стомаха. Не може да повярва, решил директно да я попита: ,,Имаше ли любов снощи?’’, ,,Имаше малко.’’, оставила го да мига на аварийки.
А преди две вечери се прибира след полунощ и засича баща си. Двамата се прегръщат през рамо и блъскайки се от единия тротоар в другия, стигат до вкъщи. През цялото това време таткото разправял на сина, че трябва да си върне мацката, защото е много подходяща, трябва да се бори за любовта си и пр.
След случката с малкото любов, Джи-то не можел да обели дума цял ден. Всички мислели, че е потиснат, но не знаели защо. Само мацката се усетила:
– Е ти по същото време се целуваше с тия двете едновременно.
– Не е вярно. Аз не мога да ги гледам дори по отделно.
– Както и да е. Това си е естественият ред на нещата.
,,Склонен съм да твърдя, че е права.’’, прекъснах тирадата му.
– Така е. Освен това сам съм си виновен. Но не можеш да отречеш, че борбата е безмилостно жестока. – продължи той патетично.
– В смисъл?
– По странни стечения на обстоятелствата, тя трябваше да спи в мойта стая.
– Какво по-хубаво?
– От това да срещам враждебния поглед всяка сутрин ли?
– Защо враждебен?
– Ами копеле, защото като се напие и започват да и идват някакви идеи, че аз се държа лошо с майка ми и, че не оценявам колко е добра. Не съм знаел какво е лоша майка и съм бил гамен, който само се хили пренебрежително. В същото време тези нейни думи доказват всъщност колко малко тя знае за моите
отношения с майка ми. Като изтрезнее почва да ми се извинява: ,,Аз съм имала лошо детство… мрън-мрън.’’ ,,Не мисля, че си имала лошо детство.’’ ,,Да така е, ама извинявай.’’ ,,Не ми се извинявай, извини се на себе си.’’ ,,Ама нали не ми се сърдиш? Кажи изръмжи като мече.’’
– Всеки път си казвам, че сам съм си виновен и пред мен изникват всички лоши моменти заради, които бих върнал времето назад. Като възели по въже, които бих искал да развържа, за да бъде то отново гладко и възможно по-дълго. Всички тези възели скъсиха въжето на нашата връзка.
– Като онзи път, когато беше сама вкъщи и те покани на гости, а ти не отиде, защото искаше да изчетеш и изгледаш ,,Рагтайм’’ в един и същи ден?
– Не се бях сетил за този случай. Благодаря ти, че скъси въжето ми още малко.
– Сам си си виновен.
– No one to blame. – фундаментална истина. Една приятелка го има татуирано на ръката си.
– А там не се ли изяснихте?
Не и в положителна насока. Още на втория ден и се лепна една дъвка, която никой не успя да изчегърта. Тоя пич не спря да гълта морска вода, а в същото време не спря да говори, включително и докато спеше. Отделно един продавач на дюнери-мюнери (така им викат на морето – бел. а.) започна да я сваля с безплатни фалафели, но тя го отряза като ме представи за неин приятел. ,,Това за пред всички гларуси ли важи?’’ ,,Ами, избирателно…’’
– Криейки се от жегите в една поща, решила да му прати сърцеобразна картичка с математическа формула, сборът от инициалите на техните имена се равнявал на ВНЛ.
– Нямаше ли с кого да поговориш?
– Ами, моите приятели бяха доста заети с изложението на скулптури, което обикаляше черноморието по същото време. Те имаха щанд там. За това бяха дошли. И за Prodigy, де. И Джони Деп беше дошъл за Prodigy между другото.
– И на мен ми бяха любими едно време. А сестра ти?
– След като беше дала обет да не пие пет дена, на третия започна да става изключително алергична към околната среда. Слънцето изгори жестоко носа и, осите я нападаха яростно, морето погълна дизайнерските и очила. След всеки един от тези катаклизми аз оставах критично-безразличен, а нейните приятелки ме гледаха намръщено. След като голяма част от парите и потънаха в пясъка аз не се сдържах да кажа суровата истина: ,,Сама си си виновна.’’
,,Много си гаден.’’
,,Много си гаден’’
,,Да, много си гаден.’’, повториха последователно три приятелки.
,,Не виждате ли, че по този начин я насърчавате за още злини?’’
Първият път като се напихме заедно на това море ми вика: ,,Трябва да ти кажа нещо…’’, ,,Всичко знам.’’, ,,Не, това е за мен, за обета, но не искам да ти провалям ваканцията.’’, ,,Накъде повече?’’, казах си на ум. Но за всичко съм си виновен аз. Нали знаеш? Животът е игра без правила, в която всички те прецакват и накрая ти пак си излизаш виновен.
– Но както и да е. Морето е затворено страница. Сега гледам напред.
Благодаря ти за този пърформанс Проди. Сам съм си виновен, че те изслушах. Сега поне съм напълно депресиран и ще мога спокойно да се впиша там, където отивам.
***
След като заминах разбрах, че Проди Джи съвсем се е изолирал и в момента записва албум тъжни любовни песни с едно момче Стефан Иванов. Надявам се като се върна всичко да е наред.