(текстът е публикуван на Vice.com : http://www.vice.com/bg/read/bansko-rakia-moonshine , където има и снимки)
Джибрите са готови от няколко седмици. В края на месеца запазихме дата за варене – 26. 03. 2013 г. Извиних се на моя приятел – Миле, ракиджията, че ще му проваля качването в планината. Все пак още беше сезон. Но денят и цялата седмица се оказаха особено скапани. Непрестанен дъжд и мрак. Слънцето светна най-неочаквано чак на първи април, противно на противните прогнози.
И така. Валеше дъжд. Натоварихме 6 х 100 кила джибри – предварително разпределени в бидони и туби. Освен това качихме два кубика дърва, 2 килограма месо, 1 килограм кисело зеле и 4 литра домашно червено вино. Заради дъжда и ранния час, Банско беше пусто.
Производството на домашен алкохол е процес, в който не се допускат загуби. Суровината може да бъде най-различни плодове, картофи, зърнени култури, захар или мръсни чорапи. В нашия случай това беше остатъчният материал от 400 литра червено вино. Добавя се и патоката от предишно варене – 10 литра нискокачествен алкохол, който се оставя да тече след като захаромерите паднат под 45 градуса. Двата казана от по 300 литра се нагряват до 100 градуса и ракията потича.
В зависимост от качеството на суровината (и количеството захар в нея), двойният дестилат започва да тече първоначално с 80 процента захарност за да падне до 30, когато всичко приключва. След това казаните се измиват в огромна септична яма и остатъците отново се използват – за наторяване на бъдещите суровини.
В попкултурата домашният алкохол, независимо от какво се прави, се нарича moonshine. През деветнадесети век, когато повечето хора сами си правели алкохол, това е наименованието на бялото уиски в южните части на САЩ. Ако не се оцветява след процеса на варене, нашата ракия има същия цвят – на пълнолуние.
По света се произвежда moonshine по най-различни начини. В някои от случаите условията са отвратителни. В ислямските страни подземното производство на алкохол все още съществува, тъй като е свързано с традиции, далеч по-стари от тази религия, но е жестоко наказуемо. В повечето африкански страни, процесът се извършва в петролни варели, а резултатите са изключително вредни за здравето. В Кения, безскрупулните дилъри на алкохол подсилват ефекта с всякакви съмнителни добавки, включително киселина от батерии. На хората там не им е до хедонизъм и със сигурност не пият за удоволствие, но в крайна сметка всеки си има причини.
И така. Дървата ни бяха сурови и мокри. Около 3 часа стрелките на термометрите не мръднаха от 20 градуса. А обикновено за 4-5 часа трябва вече да сме вкъщи и да изсипваме 70-градусовата течност в отворен съд, където да изветрява известно време преди да се разреди до 45 градуса и бутилира.
Когато сместа в казаните се преобърна и термометрите показаха 100 градуса, захаромерите излезнаха от тръбата и нашият лунен блясък започна да тече. Има нещо особено в 80-градусовата течност. Опитва се само с пръст, но още докато го поднасяш към езика си, сърцето ти прескача, а главата се замайва като от спонтанен приток на много чист кислород. Истинските пияници, които пребивават в разказите на Миле вдигат наздравици с тази течност от момента, в който тя потече.
Миле е наследствен ракиджия и много добър сноубордист. Съвсем скоро ще става баща за първи път. След кратка битка с митниците отвори ракиджийницата и въпреки скромните си 30 години, вече е съществена част от обществото в града. Ракиджията познава всички. Той е психолог, знахар и кмет. Миле е ,,The Cook‘‘.Ракиджийницата е място за отдих, събиране със стари приятели, далеч от жените и проблемите. Място за жестоко напиване и шовинистки възгласи. Химическа лаборатория за лечение на трезвеност и оцветяване на действителността в лунно синьо.
Седяхме отвън и беше малко след 11 часа. Към нас се доближи около 70-годишен мъж. Прегърбен и куцащ,с изгоряло лице и присвити очички. Миле го разпозна и стана от стола. Мъжът помаха и прибра ръката си. Миле извади от някъде празно патронче от водка. Напълни го до половината с 80-градусов moonshine директно от тръбата. Казах му, че може да го напълни до горе, но той директно го подаде на човека. Ръката, която пое патрончето трепереше ужасно, но не успя да разлее нито капка, защото не беше пълно. При повторното подаване обаче беше, а ръката, която го пое вече не трепереше.
Огънят се поуспокои и Миле изпече месото на жарта от същите дърва, които нагряваха джибрите. Нищо не се губи в този процес. После неусетно изпихме по 1 литър каберне – домашно вино убиец, което всички нормални хора използват за приспиване по една чаша преди лягане. От мъглата на дъждовния вторник и блъра на виното се появи каруца. Каруцарят спеше, но мулето невъзмутимо дърпаше в определена посока. Това е пазачът на съседния обект. Миле му хвърля половин литър прясна ракия през оградата. Човекът тайно (от жена си) я изпива преди да се прибере. Когато магарето го закара вкъщи, той вече е достатъчно трезвен.
Моят приятел Миле, ракиджията, има безброй такива истории. Разказва ги смешно и енергично. Персонажите от тези истории са роднини с тези на Буковски. Банските moonshine пияници не са много по-различни от своите събратя навсякъде по света. Случвало се е някой от тях да мине покрай ракиджийницата, да изпие наведнъж 200-300 грама 80-градусов moonshine, да направи няколко крачки и да припадне до оградата. Може би именно тези няколко крачки между последната глътка и падането върху пухкавия асфалт са същинската панацея и крайната цел. Аз си допих виното, подадох си пръстта на струята и го облизах. Поех дълбоко въздух, направих няколко крачки и се събудих няколко часа по-късно в стилизиран мууншайнърски пъкъл.