Филмът ,,Войната“ (2008, реж. Стефан Командарев) можете да видите на Кинематограф БГ: https://kinematograf.bg/the-war-film
Кратко описание: Пациент на психиатрична болница страда от безсъние. За да успокои нервите си, решава да потърси цигара. Заедно с нея получава и дългоочакваната добра новина за края на войната.
Късометражното кино е особена форма изкуство. Според различни определения и стандарти максималното времетраене варира от 40 до 60 минути. А в тези рамки могат да се поберат още няколко подформата като всеки един от тях има своите специфики. Най-разпространеният от тях е 21-27 минути, но съществуват и много по-кратки, а един приятел има свое определение: ,,Щом не ти става скучно, значи филмът е късометражен.‘‘ При силно ограниченото екранно време, с което разполагат авторите на късометражно кино, историята им трябва да е максимално концентрирана и ясна и в същото време да е атрактивна и да хваща зрителя за гърлото. Във времената на ,,Новата златна ера на телевизията‘‘, в които живеем днес, и за които е характерно една история да бъде (в повечето слуачи ненужно) разтеглена в няколко сезона от по 10-13 епизода, направо е учудващо как някои автори успяват да създават късометражен кино концентрат.
Действието във филма ,,Войната‘‘ (реж. Стефан Командарев) се развива за по-малко от 5 минути (изключвам финалните надписи от времетраенето). Основният персонаж няма време да допуши цигарата си дори. Той е психично болен и лесно може да бъде нарочен за метафора на побърканото българско общество по време на политико-икономическия преход от комунизъм към демокрация. Филмът е свързан с прехода по две линии: контекстуално е част от по-голям омнибус (,,15‘‘), проект на в-к ,,Капитал‘‘, който включва още 14 филмчета на изявени български артисти и има за цел да онагледи, къде по-директно, къде по-метафорично 15-те години между 1993 (създаването на вестника) и 2008. По-важен е вмъкнатия в сюжета звуков фон, съставен от автентични архивни репортажи на Дарик радио. Без него ,,Войната‘‘ (заглавие нарочно лишено от конкретика) спокойно може да се разглежда извън контекста на големия проект като отделно произведение и може да придобие редица тълкувания. По-късно Стефан Командарев ще използва звуков фон от радио записи и радио станции за покачване на напрежението и драматургични двигатели в ,,Посоки‘‘ (2017) и ,,В кръг‘‘ (2019). Звуковите материали са основен и интелигентно използван детайл – емоционален катализатор, който поставя историческото време в разгара на януарските митинги от 1997.
Лесно е да сравним протестните действия с военни. Затова и изпълнението на Малин Кръстев допринася за многопластовото послание на филма. Той очевидно страда от някаква форма на посттравматичен стрес, но може и да не е точно така. Какво правим, ако светът извън психиатричната болница е полудял до краен предел? Мимиките на актьора в комбинация с фонограмата (тук включвам и оригиналната музика на Ивайло Миленков) са есенцията на тази концентрация, за която стана въпрос в началото. Киномански артефакт е пък кратката поява на Николай Урумов, който играе традиционната за себе си роля, отредена му от българското кино – на не особено интелигентен, безскрупулен и злоупотребяващ с властта си началник.
Докато гледах ,,Войната‘‘, си дадох сметка, че за първи път го гледам извън контекста на омнибуса ,,15‘‘. Именно като отделно произведение се публикува и сега, след още почти 15 години. Интересно е, че като метафора не е остарял изобщо, а в същото време може да се възприема и като историческо огледало на българския преход.