Част от ,,Ангелите“ вилнеят по софийска улица
Запознах се с ,,Ангелите на Ада‘‘ по необичаен, но подходящ за целта на този текст начин. Печално популярният софийски вело еквивалент на рокерската организация от САЩ, се оказаха отритнати, неоправдани и в крайна сметка, преминали в нелегалност аутсайдери, каквито всъщност са всички велосипедисти в София. Всеки ден ходя на работа с колело. Маршрутът ми е бърз, сравнително спокоен и почти безопасен, като изключим няколко зле боядисани тротоара, които Столична община нарича велоалеи и е прибавила дължината им към задължителния минимален норматив за една Европейска столица. Само, че боя върху тротоара не е велоалея, а си е боя върху тротоар. Велоалеята е отделно съоръжение, което се прави по определени инженерни стандарти. А когато вали дъжд, ,,велоалеите‘‘ в нашия град се наводняват, защото са направени така, че да събират водата от платното.
Бой между ,,Ангел“ и таксиметров шофьор на един от булевардите в София
Знаех, че когато караш велосипед в София, всеки ден отиваш на работа с риск за живота си, но като изключим рутинното ми колоездене, аз нямах особено голямо желание да имам нещо общо с ,,Ангелите‘‘. Не обичах демонстрациите и определено не бях съгласен с много от крайните екологични каузи, които байкърската организация подкрепяше. Исках просто да си карам колелото на спокойствие. Една сутрин обаче, на път за работа, с леко отклонение от обичайния си маршрут, минах по Стамболийски. Недалеч от мола, от другата страна на платното, дребен млад мъж и висок, едър, по-стар мъж, се биеха. Около свирепата схватка се суетяха граждани – чудесно начало на работния ден. На земята лежеше колело, а шофьорската врата на едно такси зееше. Скочих от колелото си и пресякох улицата внимателно. Свалих слънчевите си очила и изритах с всичка сила огромния човек, малко под задника. Това не му нанесе никаква щета, но беше достатъчно за да се обърне към мен и да попита смаяно: ,,Какво искаш, бе?‘‘ Искам да умреш! В следващия момент порой от ритници и юмруци се изсипаха върху бакшиша, а негов колега най-сетне се намеси и го издърпа настрани. След няколко минути всичко беше спокойно, кибиците продължиха доволни по пътя си към ежедневните задължения.
Велоалея в Скопие
Така се запознах с Теди, а Теди ме запозна с Алекс, Смешнята, Сара, Вихър, Антъни и другите ,,Ангели‘‘. Тези момчета и момичета не търсят анонимност, защото чрез нея няма да постигнат целите си. Те искат да бъдат трън в очите, в задника и в порядките на обществото, докато същото това общество най-накрая не ги приеме като пълноправни граждани. По дяволите, та нали именно колоезденето е решение на проблемите с трафика, замърсения въздух, наднорменото тегло… Нивото на развитие и цивилизованост на един град личи по
Велоалея в София
отношението му към велосипедистите, а София все още е в каменната, или защо да не кажем, калната ера. Даже в Скопие велоалеите са по-добри, а там няма колоездачи. Срещнах се с ,,Ангелите на Ада‘‘ в Южния парк, който им беше нещо като събирателен пункт. Там пихме бири, водка с лед и лимон + сода и домашен сок от бъз. Неуморно ми разказваха много интересни, но и потресаващи, невероятни истории от тяхното непосилно ежедневие на велосипедисти в София. Нарекли се така и преминали в нелегалност за да всяват страх. Разбрали, че няма да постигнат много по пътя на закона и решили да тероризират софийските граждани. Редовните им прояви включваха гневни постове в интернет, шумни вело шествия (около Народния и в други градинки) и побои над пияни пешеходци и надрусани таксиджии. ,,Помниш ли, че в София за малко се появи Убер – таксмиетровата услуга с учтивите, симпатични, честни, приветливи и изкъпани водачи, със своите лични, бързи, чисти и комфортни автомобили? А помниш ли, че много бързо след това изчезна? Това анти развитие дължим на таксиметровите компании.‘‘ – това ми каза Теди, когато пооправи измачканите си от схватката с бакшиша дрехи. Както и бях предположил, той си карал спокойно по Стамболийски, но таксиметровият кретен без да погледне в огледалото отворил вратата си и Теди се блъснал в нея.
Още една велоалея в София / Instagram: @ani.n
,,Най-големият ни враг обаче, са пешеходците. Те нарочно се опитват да ни пречат, а общината само влошава положението.‘‘ Иронично е, че именно ,,велоалея‘‘ е най-опасното място за каране на велосипед в София. Става въпрос за тротоара от западната страна на НДК. По никакъв начин ,,велоалеята‘‘ не е отделена от пешеходната алея, освен с бяла боя, която в нашата столица единствено допълнително провокира гражданите нарочно да ходят върху нея. И те го правят непрекъснато. ,,Не е тайна, че в София велоинфраструктурата е маргинален приоритет. За да караш колело в столицата, независимо дали използваш съществуващите велоалеи или не, трябва да притежаваш здрав планински байк с огромни гуми. Освен това трябва да имаш познания по паркур и бойни изкуства за самозащита, железни нерви, големи топки и противогаз. Веднъж, карайки по велоалеята, която тръгва от Южния парк към НДК, пред мен се изпречи татуиран бабаит с тениска в цвят сьомга, който водеше Йоркширски териер на каишка. Напсувах го на майка, той ме напсува обратно. Набих спирачките на колелото, върнах се и му ебах майката.‘‘ Неумело скрих от своя пиян събеседник, че не повярвах на последното изречение, но ми направи впечатление, че огромна част от разказите включваха конфронтации с пешеходци.
Поредната гениална велоалея в София – този път покрай Перловска река
Въпреки всичко, що се отнася до колоезденето, инфраструктурата не е най-належащият проблем на българската столица. Отношението на нейните граждани към тях е отчайващо грозно и неприемливо. Нека общината и държавата помислят върху това и велоалеи може въобще да не се строят. Културата на пешеходците в София е поразително ниска. Те не знаят какво е велоалея и каква е концепцията й – ходят като зашеметени върху нея, все едно се разхождат пияни в парка. Идеята е гражданите да стигат възможно най-бързо и безопасно на работа или където са тръгнали. Пешеходците в София дори не знаят как се пресича правилно на пешеходна пътека. Непрекъснато спират, тръгват, оглеждат се, махат, вървят на зигзаг, връщат се обратно, спират, тръгват… ,,Велоалеята, която минава покрай пилоните е най-зле от всички. Две седмици се мъчих да превъзпитавам пешеходците по нея с една огромна и много шумна тромба, а когато тя не действаше, ги бутах и псувах, но в крайна сметка се отказах. Нищо не може да помръдне хора с толкова тежък махмурлук. Започнах да си карам по пътното платно. С шофьорите е по-спокойно – те нямат избор и спазват правилата за движение. На велоалеите няма никакъв контрол, дори полицаите на колела заобикалят пешеходците!‘‘ А само на 50 метра е пешеходната зона на Витошка, където глобяват, ако минеш с колело. ,,Точно затова искаме широкомащабна кампания, поне в София, а защо не и в цялата страна, която да е насочена към повишаване на културата на пешеходците, както спрямо моторните превозни средства, така и спрямо велосипедите. Искаме тежки глоби за пешеходците, които ходят по велоалеи, както и глоби за водачите на автомобили, които спират по велоалеи.‘‘
Попитах ,,Ангелите‘‘ какво мислят за новите велоалеи на Раковски, не се ли радват, че ги направиха, с което отприщих най-мръсната тирада по адрес на Столична община, която някога бях чувал, а съм чувал много. ,,Велоалеите на Раковски са антихуманни, антиобществени и подсъдни. Единствената функция, която изпълняват е показност. Направиха ги в късната есен преди Председателството. По това време вече много малко хора карат велосипеди. През март колчетата вече бяха изпотрошени от зимата и от спиращите върху тях автомобили и велоалеите на практика не съществуваха. Нищо, освен тежките, безмилостни глоби, не е в състояние да спре водачите на МПС да спират с колите си върху велоалеите. Досега обаче, не сме чули някой да е глобен на велоалея.‘‘ Българското Председателство на Съвета на Европейския съюз стана повод за много обществени проекти и усвояване на големи пари. Ако то е станало повод за изграждането на тези злощастни велоалеи, с незначителната дължина от около 1000 м. по ул. ,,Раковски‘‘, мога само да си представям как е повлияло това събитие на други места. ,,С тази велоалея вече имам още едно невралгично място, на което да се карам с пешеходци. Веднъж, когато минавах от там, една застаряваща руса магазинерка си говореше с шофьора на спряла върху алеята кола. Изръгах я грубо с рамо, а тя запищя. Шофьорът излезе от колата и започна да ме псува. Точно отсреща, пред Била, имаше патрулка и полицаите дойдоха при нас. Попитах ги дали аз трябва да глобя тези граждани за това, че са блокирали велоалеята. Единият полицай каза на шофьора да се прибере в колата и да тръгва, а другият дойде при мен и ме глоби, защото нямах светлоотразителна жилетка, каска, триъгълник, аптечка и пожарогасител. Попитах го колко пешеходци са глобили днес. Прасето ме изгледа така, както само едно прасе може да гледа.‘‘
Тези хора приличат на съвременни супергерои – не замърсяват въздуха, не допринасят за градските задръствания, не заемат паркоместа… Поради някаква причина, обществото ги превръща в антигерои и те нямат друг избор освен да приемат тази роля.
Текст: Гънтър Ронсън
Снимки: Мими Меме