Десетилетието след политико-обществените промени от 1989 у нас е белязано от икономическа и духовна криза. Политическите събития доминират в общественото съзнание и сякаш изместват културния живот. Драматичната промяна не подминава киното и целия сложен процес на неговото финансиране, производство, разпространение и рецепция. Както всички сфери на живота в България, така и то трябва да претърпи коренни промени. Процесът е бавен и болезнен. Законът за кинематографията от 1948 е отменен едва през 2000 г.[i] Междувременно киномрежата се приватизира и много от киносалоните се трансформират в помещения за други дейности. Киноцентърът се продава на безценица на американска фирма. Промененият принцип на финансиране налага от нищото да се появи професията кинопродуцент, която да замести единствения продуцент през социализма – държавата. Всъщност държавата продължава да финансира изцяло филмопроизводството до края на 1992.[ii] През 1991 е създаден Национален филмов център (НФЦ, преобразуван през 2004 в изпълнителна агенция към Министерство на кулутурата), който на конкурсен принцип трябва да разпределя силно намалялото държавно субсидиране. В тази си функция НФЦ става посредник между новопоявилите се частни продуценти и държавата като спонсор на филмопроизводството.[iii] Количеството произведени български филми намалява драматично, а качеството им не е задоволително нито за публиката, нито за професионалната общност.
Всичко това дава повод на българското кинознание да определи края на хилядолетието като изключително слабо и незначително за родното кинопроизводство. Професионалната общност създава митологемата ,,нулеви години“ и се налага всеобщото виждане, че по това време не са произведени важни филми, както и такива със зрителски успехи. Надявам се, че подценяването на това филмово десетилетие предстои тепърва да бъде преразгледано в родната киноистория от необходимата историческа дистанция.
Специализираните печатни издания за кино у нас, от началото на прехода, предлагат пъстра и разноцветна картина, напълно съответстваща на хаотичния медиен пазар по онова време. Интернет все още се усъсвршенства като медия, а и не е достъпен за масовия потребител в България. Водещият източник на информация в България през първите години на прехода е новосъздадената частна преса, жизнено зависима от тиражи и реклами. Бързо започват и също толкова бързо спират да излизат редица вестници и списания. Повечето от тях не оставят следа в историята и често са обект на повърхностни обобщения, а не на задълбочени изследвания. Все пак са физически запазени и от тях може да се проследи духа на десетилетието. Както отбелязва Гергана Дончева в ,,Кинопериодиката през епохата на постсоциализма 1989-2015“ тези издания са: ,,Атрактивни, гарнирани с изобилие от цветни снимки и греещи корици търговско ориентирани издания, които нямат претенцията да се занимават със света на голямото кино; те проследяват предимно хитовата холивудска продукция и отразяват възходите и паденията в живота на актуалните звезди в конкретния момент.‘‘[iv]
Жадните за новооткритите източноевропейски пазари холивудски разпространители от своя страна променят кинорепертоара до неузнаваемост и това до голяма степен предопределя тематичните кръгове на специализираната кинопреса. Българското кино като цяло остава извън нейния интерес, може би поради гореизброените причини. Въпреки това, някои от тези издания, все пак не загърбват напълно родната кинематография и й отделят известно внимание. Такова издание е:
Списание ,,Екран‘‘, което излиза през периода 1996 – 2009 в София и е месечно специализирано издание за кино. Издатели на списанието са братята Трифон и Кирил Гяцови и Олег Чернев.[v] Излиза в 12 книжки годишно. Списанието използва авторски материали и преводи от чуждия печат. Първият брой е от юни 1996, а последният излиза през ноември 2009, след което списанието преминава в дигитален формат и съществува до април 2010.
В брой 1 от юни 1996 редакционният екип се състои от Екатерина Лимончева и Мария Вълчанова. След четири издадени броя до края на годината, списанието спира да излиза, най-вероятно по финансови причини. Появява се отново през септември 1997, а Вълчанова е заменена от Митко Найденов. През ноември същата година идва коректорът Тони Митрашкова, която остава на този пост в списанието до самия му край. До края на 2004 екипът нараства, разпределят се и конкретни роли. Главен редактор е Екатерина Лимончева, а отговорен редактор Владимир Трифонов. В екипа влизат Лора Трайкова, която отговаря за новини, видео и DVD; Иван Петров – телевизия; Весела Владимирова и Весела Николаева – преводни материали. Към сътрудниците се присъединяват Димитър Алтънков, Мариана Иванова, Димитър Дринов и Деян Статулов. През годините сред авторите на текстове в списанието са много от утвърдените днес критици и киножурналисти. Пълният списък с автори е много подробен и любопитен. Може да се намери в специалния брой 110 от юни 2006 г, с който списанието отбелязва своята 10-годишнина. В началото екипът на списанието е малоброен. Състои се от млади и ентусиазирани критици и киножурналисти, някои, от които ще се утвърдят професионално в него. Един от тях е Деян Статулов, който попада в екипа, по покана на главния редактор Екатерина Лимончева, а по-късно сам заема редакторския пост за известно време през 2005-2006.[vi]
,,В средата на 90-те, това са начинаещи млади хора, изкушени от възможността да реализират един твърде различен проект в областта на филмовата култура.‘‘[vii] Наистина от гледна точка на концепция, формат и реализация, ,,Екран‘‘ коренно се различава от всички специализирани издания за кино в България, излизали до този момент. Проектът е дело на 19-годишния киноман и любител на компютърни игри Трифон Гяцов, който сам е дизайнер на първите четири броя. Той и неговият брат Кирил създават любителско списание за компютри, от което бял свят виждат само няколко броя. Това обаче е достатъчно да осъществят контакт с дистрибутора и издател Олег Чернев. Завършилият ВИТИЗ актьор, слиза от сцената на Врачанския театър след 12 години стаж и започва да навлиза в бизнеса с разпространение на печата след промените от 1989-1990. До средата на 90-те вече е създал и развил своята издателска и разпространителска фирма ЕТ ,,Оларт – Олег Чернев‘‘: ,,Списание ,,Екран‘‘ се яви като естествено продължение на едно списание за компютърни игри, което те [Кирил и Трифон Гяцови] правиха преди това. Около неговото издаване аз извършвах хамалската работа – отпечатване, хартия, дистрибуция и т.н. Те се занимаваха с творческата страна. След това ми представиха идеята за едно киносписание, което според мен е било провокирано не само от познанството ни, но и от фактът, че дванадесет години съм се занимавал с театър, професионален актьор съм и имам отношение към киното и изкуството. Но и в списание ,,Екран‘‘, творческата работа се извършваше от братя Гяцови и по-конкретно – от по-малкия брат Трифон Гяцов. Те бяха хората, които събраха творческия екип и общуваха с него; хората, които бяха отговорни за визията на списанието, за графичната му концепция, за материалите, за журналистите, както и за това какво точно ще се представя. Аз се занимавах с печата и дистрибуцията.‘‘[viii] Трифон Гяцов отговаря за творческата страна, Кирил Гяцов – за контактите с рекламодатели и разпространители, а Олег Чернев за издаването и дистрибуцията. През 2002 Чернев се оттегля от списанието, а постепенно от издателския и дистрибуторския бизнес: ,,Идеята за списание ,,Екран‘‘ ми беше близка, с удоволствие се занимавах. Трябва да е ясно, че от финансова гледна точка, това не беше особено успешен проект. Подобни издания са скъпи. Хартията беше максимално качествена. Редакционната издръжка също беше скъпа. В един момент след 7-8 години съвместна работа, аз трябваше да реша дали да продължавам с този проект, тъй като основно финансовата тежест падаше върху мен. Аз трябваше да осигурявам финансирането. Оказа се, че трупахме загуби и аз реших да се оттегля.‘‘[ix] След това ,,Екран’’ започва да се издава от новосъздадената за целта фирма ,,Ин дриймс‘‘ ООД на братята Гяцови. Според Статулов заплащането в редакцията е било задоволително, но ,,далеч от хонорарите в други подобни издания.‘‘[x]
Първият брой от юни 1996 е на цена 100 лв. срещу 64 страници. Той съдържа обръщение от редакцията, в което се заявява целта на изданието: ,,…да дава информация в аванс за всичко от света на киното. Това естествено не изключва и погледа към неговата история. Тайната ни надежда е, че покрай обилието от материали или по-точно чрез него ще успеем да помогнем за допълването на филмовата култура сред читателите. Залагаме на прецизността в подбора на статиите и начина на тяхното поднасяне. […] Желанието ни е всеки от вас да намери нещо интересно в списанието. Опитали сме да постигнем разумен баланс между четивни и аналитични материали.‘‘[xi] В същия текст са описани и стартовите рубрики.[xii] На този етап българското кино не се споменава, но пък в броя има публикувано пространно интервю с Павел Васев – тогавашният новоизбран председател на СБФД. Това е индикация, че културната политика в България също ще бъде обект на внимание.
Първото по-сериозно отразяване на голямо киносъбитие в България ,,Екран‘‘ прави през ноември 1997, когато четиридесет страници от книжното му тяло са отделени като каталог на ,,Киномания‘‘. Едновременно с това списанието започва да отразява и фестивалите по света. В тези първи години се сменят различни варианти на рубриките му, търси се обликът на материалите и съотношението текст-визия, като в крайна сметка везните се накланят чувствително в полза на визията.
Екипът на списанието си поставя целта да обхване и представи, доколкото е възможно, повечето филмови събития за месеца, както и целия български киноафиш. Сред постоянните рубрики са: ,,На път към екрана‘‘ – за бъдещи проекти и филми в снимачен период; ,,Кинокласации в България и САЩ‘‘ – за боксофиса от последните седмици (в броя от януари 1998, редакционният екип, по образец на чужди издания, стартира ежегодишна редакторска класация на 10-те най-добри филма, показани по българските екрани през изминалата година); ,,Филмът на корицата‘‘; ,,Лица от екрана‘‘ – за звездите; ,,Лица зад екрана‘‘ – за режисьори, оператори, сценаристи, композитори; ,,Фестивален екран‘‘ – отразява фестивали и церемонии по награждаването; ,,Киноекран‘‘ – с авторски рецензии за актуалния афиш и др.
Още от самото начало, в рубриката ,,Български екран‘‘, изданието отразява киносъбитията в България – ,,Киномания‘‘, ,,София Мюзик &Филм Фест‘‘ и наследилия го ,,София Филм Фест‘‘, кинофестивалите ,,Златна роза‘‘, ,,Любовта е лудост‘‘ и др. Публикуват се репортажи от снимачните площадки на български и чужди продукции. Често се печатат интервюта с актьори, режисьори, продуценти и дори телевизионни програмни директори. Представят се новите филми. Юбилейният брой 100, от август 2005 е посветен на младите таланти в българското кино, което тъкмо по това време започва да връща популярността си сред публиката. В този смисъл списанието ефективно рефлектира върху действителността и в същото време спомага за популяризиране на родните творци. Методът, избран за това също е новаторски и необичаен за нашия медиен пазар – публикувана е специална фотосесия, наречена ,,Новата генерация на българското кино‘‘, в която се представят успешни млади представители на киноизкуството ни – актьорите Весела Казакова, Валери Йорданов, Деян Донков, Асен Блатечки, режисьорите Борис Десподов и Андрей Паунов, продуцентът Мартичка Божилова.[xiii] Към фотосесията има и кратки текстове. Представените в нея млади творци днес вече са утвърдено ядро в българския кинопроцес. За сметка на това българските филми са тотално пренебрегнати на кориците на списанието. Първата (и единствена) корица с български филм е от януари 2001 – ,,Писмо до Америка‘‘ (реж. Иглика Трифонова).[xiv] Представянето на филма на страниците на списанието е осъществено чрез подробни интервюта с тримата главни актьори – Ана Пападополу, Филип Аврамов и Петър Антонов.
Общите изводи от анализа на материалите, които се публикуват в сп. „Екран“ е, че характерът им е основно информативен и фактологичен, често забавен и любопитен. Преобладават оперативни рецензии, наричани ревюта, включително и отрицателни. Деян Статулов отрича върху творческия екип да е оказван натиск или да е имало случаи на поръчкови рецензии. По-сериозни аналитични текстове присъстват рядко. Имайки предвид съдържанието на ,,Екран‘‘, може да се предположи, че целевата му група читатели са професионалистите в областта на киното, кинолюбителите и една плаваща, не много обемна група непостоянни читатели, които биха могли да си купят списанието за развлечение в свободното време или от любопитство към някой нашумял филм (например този на корицата). ,,Според издателите му, списанието е предназначено за по-младите, които не се интересуват толкова много от материали на критиците, а разчитат да намерят добри фотоси и данни за своите любимци.‘‘[xv] Според Чернев тиражът му се движи от 6000 в началото, до 2000 в края.
Тематично, списанието е насочено към широка аудитория, с оглед на това, че голям процент от материалите са свързани с комерсиалния месечен афиш на кино разпространението у нас. Покачване на потреблението се търси чрез привлекателен дизайн на кориците и вътрешността на всеки брой от списанието, както и чрез високото качество на печата. ,,Различната информация – това е верую, което екипът на ЕКРАН следва през годините. Различни гледни точки, разнообразна и богата информация за филмите, акцент върху филмографиите на главни действащи лица – режисьори, актьори, сценаристи, оператори; обобщение на световни тенденции, фестивали, награди и звездна суета – всичко присъства върху страниците на киносписанието.‘‘[xvi] Акцентира се много върху илюстративния материал. Всеки месец на корицата е представен очакваният най-голям касов хит, чиято премиера в България предстои същия месец. Използват се имиджови диапозитиви, а не кадри от филмите. Дългогодишният главен редактор в списанието Екатерина Лимончева твърди, че изборът на корицата се прави от редакционния екип на базата на това, кой филм е най-популярен и не зависи от рекламодателите. Корицата трябва да бъде атрактивна и да продава списанието – например за първия брой е избран актьорът Брус Уилис във филма на Тери Гилиъм ,,12 маймуни‘‘.[xvii] Според Статулов, понякога при избора на корица, са се вземали под внимание субективни и финансови фактори.
Като търговско издание, целта на „Екран“ е да се издържа и печели от реклама. Според Лимончева подборът на темите никога не е зависил от рекламодател, а по отношение на отразяването на репертоара, списанието се е стремило да работи с всички разпространители и всеки един от тях е могъл да бъде рекламодател.[xviii] Издателят Олег Чернев потвърждава, че политиката и тематичната насоченост се определя от братя Гяцови, които са работили и осъществявали контакт с всяка разпространителска фирма, която би имала интерес. Все пак разпространителите играят своята роля в качеството си на основен рекламодател и източник на информация в списанието: ,,Представянето включваше критичен материал за всеки филм, богат илюстративен материал. Компаниите разпространители предоставяха този визуален материал и това позволяваше на ,,Екран‘‘ да бъде много красиво и атрактивно. Визията трябваше да бъде на високо ниво, защото основните рекламодатели бяха фирмите, които разпространяват филми в България и ние трябваше да отговаряме на едни определени критерии.‘‘[xix] Деян Статулов не изключва възможността разпространителите да оказват финансово влияние при избора на водещите материали, но този тип стимул, според него е само една възможна причина.
През 2007 страниците стават по-малко, редакцията също се свива. ,,Помня, че имаше промяна в редакционния екип и трудности в намирането на рекламодатели. Мисля, че лошия мениджмънт на списанието е част от причините за неговото спиране.‘‘[xx] Юбилейният 150-ти брой на списанието бурно афишира новия облик на електронното издание www.ekranbg.com от вътрешната страна на своята първа корица и се оказва последен във формата на книжно тяло. Броят от ноември 2009 съдържа статия за жизнения път на списанието, в която дългогодишната авторка в ,,Екран‘‘ Светлана Дамянова, оптимистично обобщава: ,,ЕКРАН продължава да се променя – от наивно-систематичния стремеж за недостъпна информация, който е особено важен за края на 90-те години, до днешния свръхнаводнен с информация полукибернетичен ,,мрежови‘‘ модел на общуване, в който все още се вклинява онзи един-час-разлистване, който феновете подаряват на своето списание.‘‘[xxi]
От следващия месец, декември 2009, читателите на списанието вече няма да имат възможността да подаряват ,,един-час-разлистване‘‘. В проведените интервюта редакторите и издателите посочват комплекс от причини: финансови трудности, малък пазар, промяна на потребителската култура в посока интернет и др. То започва да се издава само в електронен вариант на адрес www.ekranbg.com . Запазват се някои от основните рубрики – новини, класации, ревюта, но информацията не се обновява често, а и качеството на материалите не е задоволително. В този електронен вид ,,Екран‘‘съществува до април 2010.
В заключение може да се обобщи, че списание „Екран“, предвид своя търговски характер рефлектира върху българското кино точно толкова, доколкото то присъства в дневния ред на обикновения български зрител. Киносъбитията, новите филми, интересните личности и културните политики се отразяват балансирано, без анализите да натежават в неговото съдържание. Списанието изиграва своята немалка роля и в друг аспект на кинопроцеса в България – то се оказва трамплин за кариерите на някои от утвърдените днес киноведи и журналисти.
[i]Янакиев, А., Синема.bg, Титра, София, 2003, стр. 213
[ii]Янакиев, А., Синема.bg, Титра, София, 2003, стр. 263
[iii]Попйорданов, И., ,,Киноиндустрия на изток от рая‘‘, Кино и време, бр. 2 (29), стр. 83, БНФ, 2007
[iv]Дончева, Гергана. ,,Кинопериодиката през епохата на постсоциализма 1989-2015‘‘, сп. ,,Кино‘‘, бр. 1, 2016, с. 8-12
[v] Бивш актьор, захванал се с издателски бизнес. Собственик на издателство ЕТ ОЛАРТ – ОЛЕГ ЧЕРНЕВ.
[vi] Статулов, Деян. Интервю, юни 2016. Личен архив.
[vii] Дончева, Гергана. ,,Кинопериодиката през епохата на постсоциализма 1989-2015‘‘, сп. ,,Кино‘‘, бр. 1, 2016, с. 8-12
[viii] Чернев, Олег. Интервю, юни 2016. Личен архив.
[ix] Пак там.
[x] Статулов, Деян. Интервю, юни 2016. Личен архив.
[xi] Сп. ,,Екран‘‘, бр. 1, юни 1996
[xii] Описание на основните рубрики има по-надолу.
[xiii] Вж. ,,Екран‘‘, брой 100, август 2005, стр. 24-35
[xiv] http://www.imdb.com/title/tt0262690/?ref_=fn_al_tt_1– 13. 04. 2016
[xv]http://www.capital.bg/vestnikut/svobodno_vreme/1997/09/06/240622_kinomanite_otnovo_mogat_da_chetat_spisanie_ekran/ – 13. 04. 2016
[xvi] Дамянова С., ,,150 броя ЕКРАН‘‘, ,,Екран‘‘, бр. 150, ноември 2009, стр. 44
[xvii] ,,Twelve monkeys‘‘ – http://www.imdb.com/title/tt0114746/?ref_=nv_sr_1 – 13. 04. 2016
[xviii] Лимончева, Екатерина. Интервю, септември 2013. Личен архив.
[xix] Чернев, Олег. Интервю, юни 2016. Личен архив.
[xx] Статулов, Деян. Интервю, юни 2016. Личен архив.
[xxi] Дамянова С., ,,150 броя ЕКРАН‘‘, ,,Екран‘‘, бр. 150, ноември 2009, стр. 42
(Текстът участва в научна конференция ,,Изкуствоведски четения“ 2016, организирана от Институт за изследване на изкуствата – БАН и е отпечатан в нейния сборник).