Започвам с това, че Бензин не е мой тип филм, а и по принцип избягвам да пиша за български филми, които не ми харесват – равнодушно ги пропускам. Не съм съгласен с мнението, че всеки български филм се приема снизходително или радушно, от патриотични подбуди. Напротив, мисля че новото българско кино е силно подценено от общественото мнение. Също така си давам сметка, че няма лоша реклама. PR кампанията на филма е с огромни за нашата страна мащаби и издава амбицията му да достигне до възможно най-широк кръг зрители в България, а по-късно и в чужбина, за което се изготвя паралелно заснета версия на английски. Според Асен Блатечки за продължение ще трябва да се достигне летва от 500 000 продадени билети. Това означава, че тази бройка ще покрие разходите и ще донесе известна печалба на продуцентите. С разпространението се е (само)натоварила фирмата ,,Лента‘‘ . Блатечки твърди, че хората от разпространителската фирма на ,,Нова Броудкастинг груп‘‘ сами са го потърсили още в периода на продукция, което също е необичайно за българското кино. Друга рядкост е, че жанров филм с подчертана търговска насоченост е подкрепен и с държавни средства чрез НФЦ. Никъде обаче не успях да намеря информация за реален или поне официален бюджет на филма. Очевидно, дори най-отразеното филмово събитие за тази година, не трябва да включва тази информация.
Въпреки, че първите прожекции на филма започнаха с оправдания от страна на
вездесъщите пиари на Бензин относно звука, смятам че саунд дизайна и монтажа на звука са на отлично ниво (изключвам нахсинхрона на няколко реплики). Както впрочем и цялостното техническо изпълнение, най-вече на екшъна, но и на останалите сцени, които са според изискванията на жанра. Акцентът пада върху операторската работа. Превъзходно е заснета нощна Варна. Блатечки правилно е забелязал, че морският град е красив в тъмнината. Преексплоатираните до досада кадри с дронове и екшън камери са използвани минимално и умно – само, където е нужно.
Добро е пресъздаването на 1999-а година, време сравнително близко до съвремието и главно поради тази причина, почти неизползвано в драматургията на българското игрално кино. Дребни исторически неточности, като европейските номера на колите обаче, развалят вкуса. Знам, че това са маловажни и незабележими подробности, които звучат като заяждане, но все пак се пресъздава епоха – от професионален екип, който претендира да е опитен.
За съжаление, другото слабо звено в ретроспекциите, е с много по-голяма тежест и се набива много лесно на очи. Това е Малкия Радо на Калин Врачански. Персонажът е тотално сгрешен като сетинг и изпълнение. На първо място актьорът е визуално твърде възрастен за ролята на бесен тийнеджър (всъщност не става ясно дали Малкия Радо е в такава възраст, но поведението му е такова), в киното за да подмладиш някой не е достатъчно да му обърнеш шапката настрани и да му навлечеш широки дънки, мой. Не става така! Най-лошото в ситуацията обаче тепърва предстои. Преиграването на Калин Врачански е ужасно и спирам дотук. Добре, че в съвременната нишка на историята актьорът стои добре, портретирайки качествен злодей. Ако Малкия Радо през 1999-а година беше изигран от млад актьор, Врачански нямаше да се изложи и можеше да получи шанс за чудесна драматична първа поява пред зрителя, вече като пораснал Радо. От останалите актьори се отличава и Башар Рахал… С нелепо и смешно (в лошия смисъл) изпълнение на безсмислена за разказа роля.
Стигаме и до сценария. Като казах, че Бензин (напълно сбъркано, но все пак атрактивно заглавие) не е мой тип филм, имах предвид жанрът му. Екшън мелодрамата в случая съчетава любовна история и каскади с коли. Обикновено гледам този филм веднъж на две години и в него участват Вин Дизел и Мишел Родригез като главните влюбени. Тук това са Дим (Асен Блатечки) и Люси (манекенката/моден дизайнер Лиляна Станаилова), които всъщност са не по-малко магнетична и привлекателна екранна двойка. Като всеки жанров опит и този филм е изтъкан от досадни клишета като излизане от затвора, представяне на персонажите със стоп кадър и т.н. Задължителна сцена е и прекрасно заснетата еротична
импресия между Дим и Люси. Тя обаче не е вплетена органично в разказа и изглежда като перверзно желание от страна на Блатечки и Горанова да си поиграят с попадналата им млада красавица. Партньорите в живота се справят с режисурата на филма на едно средно занаятчийско ниво без да дават нещо уникално от себе си. Похвални са попкултурните препратки към Пол Нюман и филмите с негово участие. Те не са просто безполезни атракции, а допълват детайлно персонажа на Дим, на чиято стена се вижда постер на Цветът на парите. Основният проблем на драматургията е съшитата с бели конци смърт на Люси. Оттам всичко тръгва надолу.
Типичен, но не задължителен за жанра е повърхностния хумор. В Бензин той, съзнателно или не, е избегнат. Тонът се разведрява от великия Майкъл Медсън в ролята, която играе винаги. Затова е толкова добър в нея и дублите му са били успешно заснети още от първия път. Холивудският актьор се превъплъщава в бащата на Дим и е драматургически важна за действието, а не е само почетна поява като тази на Съли Ерна в ефектната и симпатична финална сцена.
Сравнително елегантно са вплетени и сцените с продуктовото позициониране на спонсорите. Продуктите обаче са многобройни и тези сцени са претупано наситени една след друга, а можеха да са разпръснати много по-равномерно из филма, което е грешка най-вече на сценариста. Освен това е изненадващо, че във филма никой не пуши цигари…
Въпреки своите недостатъци, филмът има зрителски потенциал и искрено му пожелавам да достигне целта си в кината.
Снимки: НДК – пресцентър
Бензин е по кината от 19 май.
Режисьор: Катерина Горанова и Асен Блатечки
Сценарист: Алексей Кожухаров
Оператор: Радослав Гочев, Мартин Чичов
Продуцент: Миро Янев, Асен Блатечки
В ролите: Асен Блатечки, Лиляна Станаилова, Снежана Макавеева, Калин Врачански, Башар Рахал, Веселин Калановски, Васил Банов, Пламен Манасиев, Майкъл Медсън, Съли Ерна и др.