Киномания 2016 – постер
Тази година оставям настрана традиционното си положително впечатление от световната кинопанорама ,,Киномания‘‘, която се провежда в София за 30-ти път и се концентрирам върху по-негативните проявления на събитието, тъй като те подлежат на корекции. Моите наблюдения, изразени в този текст, са от строго субективен характер. Освен това не са плод на задълбочено вглеждане в изложените проблеми, а по-скоро на впечатления от първи поглед. Наясно съм, че могат да съдържат в себе си още редица нюанси.
Започвам с проблем от личен характер. Бих предпочел основната програма на ,,Киномания‘‘ да се провежда в първата половина на ноември, а до края на месеца абсолютно всички допълнителни прожекции и събития да са приключили. Причината е, че колкото повече наближава месец декември, толкова по-наситен със събития е календара. Освен това в началото на ноември все още температурите са благоприятни за разходки между кинозалите.
Киномания 2016 – откриване
От гледна точка на организацията, нямаше как да не ми направи впечатление, постоянно препълнения салон на ,,Одеон‘‘, оплаквания заради което се чуваха непрекъснато във фоайето на киното. Няма нищо лошо в препълнена кинозала, даже напротив, но когато това се случва системно, на една и съща локация, в рамките на едно събитие, разполагащо с достатъчно време за програмиране и други салони, може да означава логистичен пропуск. От една страна е възможно проблемът да произтича от програмиране на недостатъчен брой прожекции за посочените филми, към които имаше повишен интерес. В програмирането трябва да се вземат под внимание много фактори, включително и анализи от предишни издания на събитието. Едновременно с това, трябва да се включи и киноведска интуиция за потенциала на всяко заглавие и очакването, което то е създало през годината. На базата на този, без съмнение рисков предварителен анализ, би следвало да се програмират по-големи зали, ако не е възможно по-голям брой прожекции за по-очакваните филми. Може би организаторите от НДК желаят събитието да се концентрира в зоната около Двореца и затова салон като ,,Дом на киното‘‘ остава в периферията, който обаче с метро е на разстояние една станция или 10-15 минути.
Билетният център на НДК е традиционно натоварен по време на събитие с такъв мащаб. В такъв случай недоумявам защо при всичките удобства на новите технологии, онлайн продажбата на билети беше активна само за определени филми, а не за всички.
Мислих и по въпроса: какво би могло да се промени занапред в ,,Киномания‘‘? Освен горепосочените негативни тенденции, смятам че допълнителен показ извън София не би бил излишен. Става въпрос за стегната и добра селекция от най-качествените и важни филми, 4-8 загалвия, не повече. И не говоря за Фестивалния и конгресен център във Варна, чиято публика вече е наплашена от киносъбития. Въпреки масираната си рекламна кампания, осъществявана едновременно в редица национални медии и отделно по всички други възможни канали, ,,Киномания‘‘ си остава столично културно събитие, насочено към широка, но алтернативна кинопублика и сама по себе си, нейната програма, не е достатъчен повод за културен туризъм в София. Вярвам, че за някои от филмите, има публика, най-малкото в градове като Пловдив, Бургас, Велико Търново и др. Това от една страна е въпрос към организаторите, но и към разпространителските компании.
Относно характера на събитието, важно е на първо място, организаторите от НДК да решат дали ,,Киномания‘‘ е фестивал или панорама. Първоначалната му идея е за световна панорама, която широкоспектърно да показва филмови образци, създадени през изминалата година. Лично на мен, придържането към тази първоначална идея ми харесва, защото на фона на десетките филмови фестивали в България, ,,Киномания‘‘ е уникално събитие, именно като панорама и не е нужно програмата му да се разводнява с награди, церемонии, съмнителни паралелни прояви, ретроспективи и т.н. Ясно е, че наградите и церемониите по тяхното връчване са допълнителен шум и блясък, но бидейки панорама, ,,Киномания‘‘ може да подходи по различни начини и да използва други инструменти за публичност.
Вместо баналните награди, много по-интересно би било, ако се изнесе прозрачна и достъпна статистика за посещаемостта на всеки един от филмите. Тя ще включва, както продадени билети, така и зрители с акредитации и други преференции. На нейната база може да бъде изготвена и атрактивно поднесена в медийното пространство класация, вместо нелепите прес съобщения от типа ,,5 филма от ,,Киномания‘‘ бяха номинирани за ,,Златен глобус‘‘. Тези номинации нямат нищо общо и не са следствие от столичното събитие. Освен това такава информация може да остави единствено горчивина у някой зрител, който е пропуснал номинираните заглавия. В този смисъл, подобно съобщение би било важно, само ако с допълнителни прожекции се прожектират отново новономинираните филми. Докато класация, на базата на статистически данни, би могла да покаже вкуса на публиката, да доведе до последващо разпространение на някои от заглавията и като цяло безпроблемно да комуникира с обществеността.
30 години Киномания – лого
Финално, няколко изречения за филмовата програма и по-специално за нейната най-важна секция ,,Фестивал на фестивалите‘‘. Тя би трябвало да съдържа нови филми от фестивалния цикъл през изминалата година, с което да се превърне в преживяване без аналог и да бъде основната примамка за киноманите. Този раздел беше ненужно допълнен и разводнен, а по-този начин и обезсмислен, със заглавия, които нямаха място там. Възможно е в този казус да са намесени и разпространителски интереси. Безсмислено ми се вижда и обособяването на отделен раздел ,,Кулинарно кино‘‘, съставен от едно единствено заглавие – ,,Първа реколта‘‘. Още повече, че филмът е френски и спокойно можеше да отиде при ,,Фестивал на френския филм‘‘. Изглежда, че разделът е самоцелно създаден (по-скоро взет назаем) от други киносъбития, с цел да привлича зрители, изкушени от взаимодействието между киното и кулинарното изкуство. В това няма нищо лошо, ако ,,Кулинарно кино‘‘ съдържа повече заглавия, които да представят различни аспекти от тази несъмнено популярна в момента тенденция. Иначе със същия успех биха могли да се обособят и други секции с по един филм: ,,Киното и цирка‘‘: с ,,Господин Шоколад‘‘, ,,Кино и приключения‘‘ с ,,Одисеята на Жак-Ив Кусто‘‘ и т.н.
Общо взето, посочените в този текст малки недоразумения, спокойно могат да бъдат пренебрегнати, но при добро желание могат да бъдат и изгладени, с цел подобряване на цялостното положително изживяване при следващи издания на ,,Киномания‘‘.