(От Росен Спасов. Текстът е публикуван в информационния бюлетин на НФЦ, към фестивал ,,Златен ритон“, бр. 2, 05. 12. 2012)
- При пълна зала представихте ,,Последната линейка на София‘‘ на Киномания. Какви са очакванията Ви за филма на фестивала ,,Златен ритон‘‘?
Доволен съм от реакциите от първите прожекции в София. Чух смях при шегите на екипа, а след прожекцята видях сълзи в очите на някои хора. До известна степен филмът се възприема подобно от Българската и международната публика. Усетих също, че той засяга тук една за нас много дълбока рана, която без да се конфронтира, няма да изчезне. Някои споделиха, че филмът променя картината за медиците от Спешна Помощ. Това не е филм направен за чужбина, а филм, който трябва да бъде видян тук. Окуражен съм от тези коментарии и се радвам, че сме част от документалния фестивал “Златен Ритон”. Надявам се и тук да развълнува хората.
– В момента има повишен интерес към документалното кино в България и в програмата присъстват заглавия с фестивални успехи и потенциални зрителски фаворити. Гледал ли сте някои от тях и какво Ви е мнението за документалните филми от последната година?
Тази година съм гледал “Царя” на Паунов и съвсем на скоро “Цветанка” на Юлиян Табаков. “Царя” беше много интересен, защото нарисува една друга картина на една толкова противоречива личност. А Цветанка беше за мен един вълнуващ портрет на нашата близка история, чрез очите на бабата на режисьора. Препоръчвам го.
Надявам се да се отвори повече пространство за документални филми и по българските телевизии. За сега виждам спънки при нашия проект “Последната Линейка на София”, което много ме учудва. Също така предишният ми филм “Голешово”, който получи ,,Златен Ритон‘‘ за дебют трябваше като част от наградата да бъде излъчен по БНТ – това от 3 години не се е случило. Не знам на какво се дължат тези неща.
– Когато разговаряхте с публиката след първата прожекция на филма в София, хората се интересуваха изключително от екипа на линейката. Тяхната история ли е акцента или начинът, по който е разказана?
За мен хората от екипа са решаващи. Подхода е настроен според това, как те да изпъкват, светят, как ние да се запознаем с тяхното ежедневие по определен начин. Силно ме вълнува разбира се и творческия подход: как може да се пробва нещо ново, каква е естетиката и как тя може да възбужда наблюдателността и фантазията на зрителя. Така че, едното не изключва другото, а по-скоро взаимно се усилват. Целя да сглобя едно преживяване, което ще остане с публиката.
- Много ми хареса как е заснет филма. С фокус върху лицата – най-кинематографичния материал на киното. Не се показват трагедиите на пациентите, но те ясно се отразяват и натрупват върху лицата на персонажите. Звукът също е съставна част от цялостното възприятие на историята. Колко камери и микрофони бяхте разположили в линейката и какви трудности срещнахте?
Заснет е с 5 камери и 4 микрофона. Снимачният екип беше съставен от тон-режисьора Том Кърк и мен. Имаше 3 фиксирани камери монтирани на таблото на линейката насочени към всеки един от героите; една снимаше пътя и една управлявах аз. Всеки един от тях имаше по брошка и имахме един допълнителен микрофон за детайли. Моята цел беше да уеднаквя вазможно стила и снимачните ъгли, така че да се получи един вид тоналност. Така, според мен, финните нюанси и разлики в лицата на героите изпъкват.
- Кой беше виновен за катастрофата, според КАТ?
Таксиметровият шофьор.
– Какво е ,,Шакона филмс‘‘? Амбициите Ви само в документалното кино ли са?
“Шакона филмс” е фирма, в която се стремим креативно да търсим границите на киното. Интересува ни автентичното, човешкото и красотата в ежедневието. Жанрът е без значение.
,,Последната линейка на София“ е в кината от 26-ти ноември.