Продуценти: Галина Тонева, Кирил Кирилов (Гала Филм), БНТ, Омега филмс в копродукция с БНТ и Ню
Бояна
Сценаристи: Светослав Овчаров, Христо Тотев, Руси Чанев
Режисьор: Светослав Овчаров
Оператор: Рали Ралчев
В ролите: Иван Бърнев, Касиел Ноа Ашер a.k.a. Деса Красова, Красимир Доков, Гергана Плетньова, Цветана Манева, Валентин Ганев, Койна Русева, Стефан Мавродиев
Филмът в IMDb: http://www.imdb.com/title/tt1616204/
Най-новият български филм в афиша – ,,Зад кадър‘‘ всъщност е сниман през 2009 г. и е завършен през 2010 г. Поредно тъжно доказателство за трудния път на българските кинотворби до екрана и затвърждаване на традицията от преди 10-и ноември, но продължаваща и до днес. Условният зрителски успех на някои български филми, накараха теоретиците да говорят за възвърналата се обществена нужда от българско кино. Въпросът е от какво кино имат нужда зрителите. ,,Има кино за всеки‘‘, каза Иван Бърнев на пресконференцията по повод премиерата на ,,Зад кадър‘‘.
Филмът се среща за първи път с публика през март 2010 г., когато открива 14-я София филм фест. След това – две години на рафта. Все пак продуцентите от ,,Гала филм‘‘ решават да го покажат в комерсиалните салони, въпреки суровите разпространителски условия. Тезата му е твърде важна и е тясно свързана с положението на киното ни в момента. Изводите от нея могат да се тълкуват и като вид протест срещу днешните механизми на финансиране, производство и разпространение на филми.
Комунизмът все още диктува живота ни. Ние и нашата реалност сме следствие от него. Затова задълбочените филмови изследвания на тази тема никога няма да бъдат количествено достатъчни. Режимът ще бъде тема в изкуството на Източния блок още дълго време.
Действителната история на оператора Христо Тотев (,,Адаптация‘‘, ,,Бон шанс, инспекторе!‘‘, пълна
филмография: http://www.imdb.com/name/nm0869305/ ) е поета от Светослав Овчаров – един от най-активните режисьори в прехода (в момента се показва и последния му филм – ,,Човека и Народа‘‘ – документален портрет на Тодор Живков). С оглед на сюжета са напълно логични класическите кинематографични решения – 35 мм, перфектно осветление във всеки кадър. Монтажните връзки между различните епизоди са по учебник. Формата е подплатена и с детайли за ценители – зрителите виждат отблизо легендарната камера ARRIFLEX, с която са заснети повечето български филми през 70-те и 80-те. Главният персонаж получава сп. ,,Филмови новини‘‘ и гледа 8 мм любителски филмчета. Синът му се нарича Антоан и поразително прилича на Антоан Доанел от филмите на Трюфо. Препратките и цитатите са в изобилие: Бонд, ,,Авантаж‘‘, Гойко Митич, ВИТИЗ.
Другата заслуга на режисьора е чисто драматургична. Финалът на филма затваря кръга и прави зловещ коментар: „30 години след събитията, разказани във филма, и 20 години след падането на Берлинската стена политиката, икономиката и нравствеността в България продължават да се определят от хората на бившата Държавна сигурност.“
Христо Тотев заснема историята на проваления си живот, режисиран от амбициозната стажантка, която го е подслушвала и манипулирала. Основният сблъсък е между Режима и обикновения човек. За да запази себе си, системата създава среда на крайна параноя. Измисля си врагове. Често това става с цената на хиляди разрушени животи. В случая на Тотев е ощетено и изкуството. Безобидните му контакти с германски приятели стават причина те да бъдат набедени за врагове. Режимът, в лицето на двойката агенти на Държавна сигурност, щампира оператора като ,,дълбоко и непоправимо разстроен‘‘ и го подозира в ,,осъществяване на невъзвръщенство‘‘ още преди да е решил, че иска да напусне пределите на страната.
Съпругата на основния персонаж е принудена да емигрира в Западна Германия, заради белдробно заболяване на сина им. Там тя проявява далновидност и решава да не се връща в НРБ. Афектирана, прави фундаментално, но неточно заключение: ,,Хората в България си мислят, че светът се върти около тях.‘‘ Всъщност по онова време Режимът си внушава, че светът се стреми към неговата идеология и всячески се стреми да запази целостта й. Средствата са всеизвестни – подслушване, наблюдение, следене, доноси, натиск върху родители, приятели и познати.
Крайно параноичната среда на комунистическа България е пресъздадена чрез непроменените и до ден днешен софийски ключови пунктове, превърнали се в места за срещи. Пътят на персонажите се преплита с две знакови за епохата личности – Ванга и Людмила Живкова. Чрез тях зрителят навлиза още по-дълбоко в тогавашната атмосфера. Съдбата на артистите в България е пряко зависима от Дъщерята и нейната смърт е повод за драматичен и драматургичен обрат.
Агентите на ДС са карикатури, оплътняващи пространството на жалко битие. Хранят се с нарязан върху
вестник салам, докато седят на земята по бельо. Забавлението им се състои в това да слушат живота на техния обект – Оператора. Двойката антагонисти са парадокс – абсолютно противоположни на повърхността, но събирателен образ на Режима при по-обстоен анализ на характерите им. Красимир Доков и Гергана Плетньова усещат тази двойнственост на образите си и я пресъздават безупречно. Невзрачните агенти, без никакви постижения в света извън ДС, разполагат с божествената власт да определят съдби и житейски посоки. Талантът е безсилен пред малодушието.
Иван Бърнев, с неговата натурална уязвимост, сякаш играе себе си. Койна Русева и тук смразява враговете с поглед, но в комунистическата реалност това води до изхвърляне от борда на историята или, както е в случая, до смърт.
Авторите на филма не залагат на зрелищност, въпреки, че сюжетът позволява най-малкото зрителски трилър с екшън елементи. ,,Зад кадър‘‘ избира да докосне друг тип сетива и да навлезе в дълбоките измерения на човешките чувства. Зрителите ще трябва да се отъждествят с атмосферата, след което да направят оценка и сравнвнение между двете епохи, независимо дали са съгласни с тезата на авторите.