Или как Динци Дурчов даде началото на нова религия
Този път ще разкажа една истинска история. Не е вдъхновена от реални случки, а си е съвсем това, което си е и което си беше. Затова ще намаля препратките, сравненията, изброяванията, самоиронията и страничните случки до максималния минимум.
Няколко дена след морето, аз, сестра ми, Радка и близнаците се прибрахме в Банско. При роднините и някои други приятели. Беше около средата на август и току беше минала Голяма Богородица. Християнски празник, който в Банско много обичат да празнуват като си правят курбан – не дотам Християнски обичай. В неделята след празника, всяка махала събира пари и/или продукти и започва да вари чорба от всичко в няколко огромни казана. Има ли нужда да казвам колко е вкусна? Който е ял – знае, който не е – нека опита. Когато чорбата стане готова жените се редят с метални котлета или други съдове да носят вкъщи за здраве. Мъжете нареждат дълга маса и започват да пият домашни алкохоли до несвяст, ама пак за здраве.
Предишната вечер ние и нашите приятели, които не бяхме виждали почти цяло лято, се видяхме подобаващо, както като всички приятели, които не са се виждали почти цяло лято. Съответно на сутринта ни беше лошо и близнаците предложиха да обядваме в разложкото ,,Канче‘‘. Шкембета, бири и всичко, което би ни оправило лошотията, въпреки че единствения лек за махмурлук е снощи да не пиеш. Аз от своя страна предложих да ядем при Лазар Калистрин, на паркинга преди хижа ,,Бъндерица‘‘. Уникално място в планината с много вкусно и свежо меню. След кратък спор се разбрахме, че отиваме при Лазар да ядем боб с гъби и чакаме близнаците да минат да ни вземат с буса след няколко минути.
Трябва да е било съвсем малко преди дванадесет на обяд, когато аз, Саня и Радка излезнахме от вкъщи и се запътихме към улицата, от която трябваше да ни вземат. Там, зад тази улица, на Керанджиевата ливада, беше курбана на нашата махала. Изведнъж чухме клаксон, след това пищене на спирачки, злокобно силен удар и отново клаксон. Човешкото тяло прескочи колата като в Холивуд, въпреки че колата не се движеше с повече от 60 км/ч. Хората от курбана се запътиха към тялото. Шофьорът също излезна. Саня се разплака и с трепереща ръка извади АйФона си и се обади на 112. В същия момент пристигнаха близнаците и ние посърнали, мълчаливи и уплашени се качихме в буса.
След няколко часа слезнахме от буса, вече не толкова посърнали, мълчаливи и уплашени, на същото място. Саня се прибра, а аз и Радка отидохме да попитаме няколко жени, които седяха около казаните, за блъснатия човек. Обясниха ни, че това е Динци Дурчов, 70-годишен, бивш международен шофьор на камион, оживял е и са го закарали в болницата. След сблъсъка се надигнал и казал следните пророчески думи: ,,Шофьорчето не е виновно. Аз залитнах.‘‘ Бил е на 700 грама ракия и е идвал от курбана на долната махала към този на нашата.
След това аз седнах там, на онази дългата маса с домашните алкохоли, а Радка си отиде вкъщи с котле курбан чорба за здраве.