Днес (17. 11. 2010 г.) на бял свят излезе информацията, че цифровизацията на българската телевизия ще бъде отложена с три години (до 01. 01. 2015 г.). Това означава най-малкото две неща: 1) ще си гледаме любимата безпроблемна, уютна, приятелски настроена аналогова ТВ още 5 годинки и 2) в Министерството на Транспорта, Информационните Технологии и Съобщенията някак си са разбрали (или оптимистично прогнозират), че светът няма да свърши през 2012 г. и са решили, че спокойно могат да удължат живота на аналоговото разпръскване.
Отлагането е наложтелно, тъй като освобождаването на военните честоти ще отнеме много средства на държавата, която в момента ги нямала (явно от Министерството са оптимисти, че страната ни ще се сдобие отнякъде с тези пари през следващите три години), а за закупуване на декодери за социалнослабите трябвало да се проведе обществена кампания за събиране на средства (явно от Министерството гледат оптимистично и на нас като общество. Но ако приемем, че все пак сме достатъчно солидарни и толерантни за да приемем с отворени обятия една такава кампания, то остава въпросът за нейното разполагане във времето. Доколкото знам досега не е ставало въпрос за нещо такова, а и днес кампанията беше спомената като нещо неопределено, висящо във времевото пространство на тези оставащи пет години). А освен това трябвало да се променят още закони и наредби и предишният срок, до 01. 01. 2012 г. се видял твърде кратък на министерството на Александър Цветков. Самият той лансира и оптимистичната теория, че не трябва да очакваме евросанкции за отлагането. А дано!
От Асоциацията на Българските Радио- и телевизионни Оператори (АБРО) пък, доволно коментираха, че срокът ще осигури и по-плавен преход към цифровизирането. Е как няма да са доволни, още три годинки инерция са си гарантиран плавен преход. Лошото е, че аз не виждам от АБРО да са започнали по какъвто и да е начин да подготвят обществото за преход (бил той плавен или ръмбест). Но на целия този оптимиситичен фон моите коментари излизат малко черногледи, а аз уж не бях такъв човек.
У нас всичко става, ама друг път. Нали знаеш – „Тати ще ми купи колело, ама друг път“.
Най обаче ми хареса коментарът: „явно от Министерството са оптимисти, че страната ни ще се сдобие отнякъде с тези пари през следващите три години“. И аз над това се замислих…
Поздрави :)
Тя цялата ситуация е обгърната от оптимизъм. Поздрави Янинче, ще се видим скоро…