Предишният пълнометражен игрален филм на Камен Калев завърши с чалга. Този започва с турбо фолк. Запознатият зрител първоначално е озадачен, но с експозето на историята става ясно, че режисьорът се завръща към добрите практики на ,,Източни пиеси‘‘ (2009). ,,С лице надолу‘‘ е проста, линейна история от маргинална Европа, лишена от трансценденталност и мистика, но с налична универсална философия, изобразена достъпно в дълбоките човешки пластове. Навярно продиктувано от конфузно-мълчаливият прием на ,,Островът‘‘ (2012), това решение е естествен ход на Калев.
Режисьорът-космополит отново изгражда международен екип, колкото да покаже
своята перцепция за глобалния свят, толкова и за да се впише в контекста и правилата на интернационалните копродукции. Сами (Мелвил Пупо, ,,Lawrence anyways’’, 2012) е френски престъпник на дребно, който става информатор на полицията. Той използва българската проститутка Елка (Сехер Небиева) за да достигне до висшите нива на международна организирана престъпна групировка. Между тях се зараждат мелодраматични взаимоотношения, които дефинират мотивацията на персонажа и задвижват неговото приключение из тъмните дебри на Източна Европа.
Всички основни персонажи комуникират на повече от един език. Мултилингвистичната плетеница между български, турски, английски и френски език, както и ромският диалект от Северна България щрихира привлекателната, но и проблематична екзотика на нашия кръстопътен регион.
Сехер Небиева е натуршчик и е избрана след продължителен, но оправдан кастинг измежду над 2000 кандидатки. Тя изгражда своя персонаж убедително и илюстративно. Така, филмът и неговият създател се вписват в традицията на българското кино да борави успешно с непрофесионални актьори.
Напоследък най-актуалната тема е, че трафикът на хора е надминал по доходи дори търговията с наркотици. Това, разбира се, е свързано с бежанската криза, но трафикът на жени е част от този отрасъл. Калев се насочва към този проблем след като попада на действителен случай от 2012 г. Режисьорът и неговият сценарист (Емануел Коркол, ,,Добре дошли‘‘, 2009) навлизат дълбоко в тези среди след поредица от задълбочени проучвания и интервюта с прототипа на основния персонаж. Те, заедно с оператора Юлиан Атанасов (работил с Калев по ,,Източни пиеси‘‘, ,,Островът‘‘ и ,,Мостовете на Сараево‘‘) обрисуват стилизиран, но достоверен мрачен ъндърграунд. Дори кичът е студен и луминисцентен.
Финалното решение на Елка е, колкото изненадващо, толкова и закономерно. Запитана от Сами дали не иска нещо различно от чалга, тя отговаря едновременно ясно и мистериозно. Отговор, в който се състои цялата сложност на разглежданата проблематика.
Росен Спасов
Снимки: официална прес информация за ,,С лице надолу‘‘.