Умишлено в заглавието не пиша френския режисьор, защото Зигфрид пътува постоянно и твърде рядко пребивава в родната си Франция, а когато това се случи, гледа да не се задържа дълго. От гледна точка на кинематографичен стил е тотално постмодерен и едва ли би могъл да се обвърже с каквито и да е национални рамки. Запознахме се преди две години, когато беше дошъл на София филм фест единствено в качеството си на музикант – за да изнесе един от психеделичните си концерти. Тази година обаче, той се завръща в България с нов филм, който тогава беше в етап на монтаж.
,,Рига (Първи дубъл)‘‘ е кинематографична джаз импровизация, заснета в рамките на 7 дена из улиците на латвийската столица. Зигфрид нахвърля част от диалозите и основните опорни точки на историята и оставя актьорите, натуршчиците и музикантите във филма свободно да интерпретират ситуациите. Той, и като оператор на филма, се възползва от предимствата на съвременната снимачна техника, която му позволява подобна свобода на действие и отлични резултати с естественото и дежурното осветление. Неговата камера следи отблизо персонажите без да натрапва дразнещи похвати от съвремието като например самоцелно клатеща се камера от ръка, нефокусирани образи и т.н. В този филм, техниката е в услуга на разказа, тя го регистрира, следейки брауновото движение на актьорите-персонажи. Те са представителна извадка на Рига, чрез която влюбеният в града и неговите хора космополит, показва едно особено приятно лице на столицата на Латвия. Камерата на Зигфрид регистрира улици, паркове, барове, апартаменти и арт академии. Като задкулисен наблюдател, във воайорски стил, е заснета и театрална сцена, но филмът не акцентира върху архитектурата или забележителностите на Рига, а върху лицата на нейните граждани – отблизо и с топло приятелско чувство. Авторът безпогрешно улавя и ежедневната фонограма на града. Нито един самоцелен туристически или рекламен филм не би могъл да постигне подобен ефект. Но да се върнем на разнообразните персонажи – в компилативна структура, филмът ги проследява паралелно. Те се реят из града, търсейки истинска любов като Беноа енота, или бягайки от живота си, за да се стигне до финала, с подчертано висок естетичен заряд, на плажа на Балтийско море. Тяхното движение се проследява с особено красиви кадри, които напомнят на тези в ,,Санса‘‘ (2003), но с характерните черти на модерната техника.
За разлика от предишните му два филма – ,,Киногама‘‘ (2008) и ,,Детски истории‘‘ (2011), които се движеха на ръба между документалното и игралното кино, ,,Рига (Първи дубъл)‘‘ е много по-фокусиран върху игралния момент и разказването на историята, въпреки своя силно импровизационен характер. В този смисъл, филмът се доближава максимално до върховото постижение, и по мое мнение абсолютен шедьовър на режисьора –вече споменатият ,,Санса‘‘. Много хора, които не са гледали ,,Санса‘‘ се отнасят малко пренебрежително и с насмешка към непорастващото хипи, талисман на София филм фест, но за невежеството няма граници, няма и прошка. Времетраенето на филма е над два часа и въпреки това в нито един момент не натежава на зрителската перцепция. Диалозите са натурални и симпатични. Тук те са в изобилие и може би като количество надвишават сбора от тези във всичките му досегашни филми. Затова си мисля, че Зигфрид претърпява сериозно развитие във вижданията си за киното и изкуството. Очевидно посоката е възходяща. Чудя се, какво ли би направил с финансиране, ако имаше търпението да кандидатства за такова.
Неслучайно филмът започва с кадри от звукозаписно студио, в което се вижда и самия автор. Във филмите му музиката винаги е заемала централно място, а тук тя е възможно най-органично вплетена в произведението, както и в биографията на Зигфрид. В началото споменах джаз, не само заради саундтрака на филма, който е изграден предимно от музикални фрагменти от този жанр, в по-голямата си част писани и изпълнени от самия него, но и заради драматургичната и монтажната структура на филма. ,,Рига (Първи дубъл)‘‘ редува реплики и музикални паузи в прецизен ритъм. Според Зигфрид, Рига звучи още и като хип хоп и класическа музика, а защо не и като фюжън от трите.
Със световния режисьор, роден във Франция, се засичахме постоянно във фестивалните пространства. След много наздравици, успях да уговоря интервю с него, но държах това да се случи след като съм гледал филма, който беше програмиран чак на 11-ия фестивален ден. 48 часа по-късно, в много приятна обстановка в кино ,,Одеон‘‘, проведохме кратък разговор, тъй като натрупаната фестивална умора вече личеше върху лицето на Зигфрид.
Заснел си много красиви нощни кадри. Пречи ли ти слънчевата светлина?
Има и много дневни кадри. Повечето са дневни.
Така е, но нощните са подчертано експресивни.
Харесват ли ти? Понякога, съвременната техника позволява да отвориш максимално блендата и тогава фонът става много размазан, а кадърът много дълбок, без изображението на предния план да страда от това. Но освен това мисля, че наистина през нощта е по-лесно да уловиш красиви моменти, отколкото на естествената дневна светлина.
Огромно впечатление ми направиха проследяващите кадри, когато персонажите се движат по улицата или тротоара.
Много обичам този стил на снимане – ходя с актьорите, все едно се разхождам с приятели. По този начин естествено се получава добро проследяване. Това е моята гледна точка на техен близък събеседник.
Туристическият водач в Рига е много забавен персонаж. Това ли е професията в живота на жената, която изпълнява ролята?
Не. Всъщност тя е една от най-добрите актриси в страната. Фантастична е! Създадох нейната роля десет минути преди снимките. Искахме да работим заедно, но до последно не знаех какво ще снимаме и просто й казах на прима виста, че ще бъде професионален гид. Постепенно тя сама изгради персонажа, въпреки че всеки ден й подхвърлях по нещо ново.
Сценарият се опира на голямо количество диалози. Предварително ли бяха написани?
Наистина този път писах и диалози, но много малко. С актьорите маркирахме начална и финална точка на ситуацията. Давах им и по нещо написано, но то беше само ориентир в конфликта. Не обичам да казвам на актьорите какво да говорят. Според мен репликите им трябва да извират от техния личен опит. Понякога големите актьори имат нужда от написан текст, така че аз им го осигурявам и ги оставям сами да достигнат до естествените реакции. В крайна сметка, те се убеждават, че съм бил прав в началото. Не обичам, когато актьорите започват да изпадат в паника, само защото не са казали дословно текста от сценария. А и при този филм срещнах проблема на езиковата бариера – не говоря латвийски и трябваше да се осланям на мелодията. Трябваше интуитивно да почувствам интонацията на изговора на актьорите. Всичко опира до мелодията – по нея можеш да познаеш дали актьора е добър или не.
Всъщност, гледайки филма не ми правеше впечатление езика. Просто забравих, че се говори на латвийски. Отделно структурата беше много ритмична – три реплики – музика – три реплики – музика… Затова ли отне толкова време монтажа? Заради тази прецизност?
Осъмнахме с много материал. Беше изтощително да отсея нещата. Трябваше ми време да анализирам всичко, което бях заснел и положих много усилия.
Как би сравнил Париж от ,,Санса‘‘ със съвременното положение в града?
Като всеки голям град по света, Париж се променя постоянно. Гледам да не се задържам дълго там, въпреки че имам много добри приятели, с които поддържаме връзка. Всичко, което знам за съвременната френска мейнстрийм култура, го знам от тях, от дистанция. Прекарвам много време в пътуване из Източна Европа, Африка и Индия. Така или иначе, хората ще ме информират, ако има нещо добро – нещо, на което си струва да се обърне внимание. Мисля, че където съществува борба за живот, там може да се роди интересно изкуство. В страна като Франция, където всичко е уредено, не мисля, че може да се получи нещо ценно.
Там има борба с тероризма.
…
Кога ще заснемеш филм, чието действие се развива изцяло в София?
Скоро, надявам се. Всеки път, когато съм тук ми хрумват разни истории. Седейки на пейката в парка, виждам много интересни характери, заслужаващи внимание. Лицата на хората са много любопитни и разнообразни.