A conversation with Margarita Chapatte, member of the FIRESCI jury at SIFF 2015
– 100 г. БГ кино: Какво знаете за българското кино като цяло? 2015 is the year we celebrate 100 years from the first public show of Bulgaria`s first fiction film. What is your knowledge of Bulgarian cinema?
Не знам много за българското кино, защото е трудно да видиш български филм в Испания. Само на някои фестивали, а тук в София за втори път гледам ваш филм.
I don`t know many things about Bulgarian cinema because it is very difficult to see Bulgarian films in Spain. Only at some festivals and here in Sofia – this is the second time I see a Bulgarian film so I am not very familiar with it.
– Какви са общите ви впечатления от новото българско кино след 1989 г.? Do you have observations on the new Bulgarian films since 1989?
Гледах два филма тук и мисля, че са интересни, но нищо специално. Тези в конкурса са добри. Мисля, че страните от Източна Европа имат особена кинематография – Унгария, Полша, Сърбия. България е в този контекст. Всъщност Сърбия в един момент се различава с Кустурица и Паскалевич (много харесвам Паскалевич). Сега забелязвам и Грузия – тези кинематографии носят един и същи дух. Нямате комедии и трилъри, винаги само драма. Сърбия има комедии и трилъри. Тук виждаме само семейни и парични проблеми. Неприятности с полицията и наркотиците. Само проблеми.
I saw two here – at the festival and I think they are interesting but nothing special about them. The ones in the competition are ok. I think the countries from the east have special cinematography – Hungary, Poland, Serbia. Bulgaria is in this context. Maybe Serbia in one moment is a bit different because of Kusturica and Paskalevich (I like him very much). And now I see Georgia also – these cinematographies have the same spirit. You don`t have comedies and thrillers. Always drama. Serbia has comedies and thrillers. Here we see only problems with families, problems with police and drugs. Only problems.
– Впечатления от София и СФФ в контекста на София – град на киното на ЮНЕСКО? Your latest impressions on Sofia and SIFF as our city is being proclaimed as UNESCO`s City of film.
Мисля, че това ще се отрази добре на града и на хората, които ходят на кино. По този начин те ще видят различни филми. За първи път съм в София и не знам какво се показва по принцип. В Испания например, хората не харесват испански филми. Ходят да гледат само Холивудски блокбастъри. Мисля, че и в другите страни е така. Местните филми трябва да са разпознаваеми за публиката и дистрибуторите за да са популярни.
I think this is good for the city and for the people who go to the movies. This way they go and see different cinema. This is my first time in Sofia so I don`t know what is the normal exhibition. In Spain for instance people don`t like Spanish films. They only go to Hollywood movies. I think it`s the same in other countries. Local films need to have more replication for the distributor in order to be popular.
– Какви са текущите тенденции на този фестивал, в сравнение с други фестивали, на които скоро сте били? Can you define any current tendencies from SIFF compared to other festivals you attended recently?
Ходя на много фестивали и СФФ не е много по-различен. За пет дена видях много филми. Специалното тук, което прави впечатление е София мийтингс. Видях четири филма, стартирали от тук и бяха много добри.
I go to many festivals. SIFF is no different. I saw a lot of films for five days but what is special about this festival is Sofia meetings. I saw four films starting from here and they were good.
– Кой е вашият филм на 2014 г.? Please name your personal best film of 2014.
Много са. В момента се сещам за ,,Небраска‘‘.
There are many. At his moment I can think of ,,Nebraska’’.
– Каква е ролята на кинокритиката в днешния свят? Съответно ролята на ФИПРЕССИ? What is the position/role of film criticism in the world today? The position/role of FIPRESCI respectively?
Ролята на ФИПРЕССИ е да популяризира филми, които са трудни за дистрибуция, но са добри. Може ли наградата на ФИПРЕССИ да увеличи стойността на един филм? Всъщност не може, но когато хората видят, че даден филм е награден, има по-голям шанс да отидат да го гледат.
The role of FIPRESCI is to popularize films which are difficult to distribute but good. Can the FIPRESCI prize increase the value of the film or not? It actually can`t but when people see the film has been awarded there is a better chance they go see it.
– Каква е ролята на печатните специализирани издания за кино в днешния свят? Имат ли място и какво е то? What is the role of the specialized film magazines? Do they have a place in today`s era and what it is?
Много е трудно да продаваш дълги и задълбочени статии за режисьор или филм. На обикновения човек му е трудно да чете такива материали. Хората предпочитат да купуват списания с Холивудски звезди на кориците и да четат за начина им на живот. А обикновено един сериозен материал или интервю е много работа за журналиста. В Испания имаме списание ,,Фотограмас‘‘, което води началото си от 40-те. Сега те предпочитат не много дълго интервю с Камерън Диаз, вместо сериозна критика, защото това продава. Невъзможно е да се живее, ако пишеш само за пресата – трябва ти друга работа и това не е хубаво. Има толкова младежи, които работят за без пари. Това е лошо, защото това все пак е професия. Аз съм журналист и трябва да ми се плаща за това, което правя.
It is very difficult to sell long and deep articles about a director or film. It is difficult for the masses to read such articles. People prefer to buy magazines with Hollywood stars on their cover and read about how they live. And usually a serious piece or an interview is a lot of work for the writer. We have a magazine in Spain named ,,Fotogramas’’ and it begins in the 40`s. Now they prefer to put an interview with Cameron Diaz but not very long instead of critics because this sells. It is impossible to live writing only for the press – you need another work and this is not good. There are so many young people working for no money. This is not good because it is a profession. I am a journalist I need to be paid for my work.
– В този ред на мисли, какво е според Вас бъдещето на тази професия? So what do you think is the future of this profession?
Не знам. Много е трудно да се каже. От няколко години използват кризата като параван. Казват, че не могат да ти платят заради кризата, но имат пари. И затова има толкова много хора, които предпочитат да работят за без пари, отколкото да не работят. В Испания много млади хора имат блог, но с блог не се живее. Млади сте сега, но какво става след 10 години?
Oh, I don`t know. It is very difficult to say. Now they use the crisis as a wall. They say they can`t pay you because of the crisis but they have money. Now there are so many people who prefer to work without money than not working. In Spain a lot of young people have a blog – but with a blog you can`t live. You are young now but what happens in ten years?
Разговорът проведе Росен Спасов