,,Виктория‘‘ започва с надпис: по истински случай. Доколко вашата реална лична история съвпада с историята от екрана?
Ключовите моменти в историята между майката и дъщерята са автобиографични. Най-важното в този филм е личната история – тя е преживяна. Разказвайки, стъпвам на нещо, което познавам и това е важно за мен. Именно по тази причина написването на първия трийтмънт се случи толкова бързо.
Образът на бащата е на пръв поглед безличен и пасивен, но той всъщност изиграва водеща роля в този конфликт. Той иска и прави детето, но не прави нищо по въпроса с емигрирането. Майката от своя страна се ражда за нов живот след промените. Сама ли развихте персонажите и отношенията между тях?
Не съм чувала за някой, който се занимава единствено с развитие на персонажи, признавам си. Сценарият е консултиран през годините, тъй като бе част от няколко много важни уъркшопа. За мен беше удоволствие да разговарям и с две много умни жени извън уъркшопите. Германката Андреа Кун, която е преподавател в един немски университет и Правда Кирова, която преподава в НБУ. Това са хората, които са консултирали този сценарий. Когато казвам консултирали, това е най-добрия четец за един автор, защото познава освен написаното, и намеренията на автора. Но по отношение на развитието на героите, съжалявам – не. Те са като пръстите на двете ти ръце. Трябва да ги познаваш много добре, за да ги “раздвижиш”.
Да се върнем на бащата (Димо Димов). Аз съм съгласна с Вас, но смятам, че той не е пасивен като герой, а е пасивен като човек (важно е да се отбележи). От това може би идва и усещането, че не е достатъчно развит. На мен ми се искаше образът на Иван да бъде много позитивен, мил и разбиращ, но пасивен. Човек, който може да ти каже, че те обича, но да не ти го докаже. Да няма по какъв друг начин да го разбереш, освен по думите или ласките. Но любовта в живота не е само вербална…
Казвате, че оптималния ефект, който искате да постигнете върху зрителите е те да се обадят на майките си след прожекцията. Обвинителен тон във филма има насочен към майката, но на мен лично персонажът на Ирмена Чичикова ми е много по-симпатичен от самата Виктория (Дария Виткова, Калина Виткова)…
Обвинителен тон към майката? Няма обвинителен тон към никого. Няма отрицателни герои във филма, няма и изцяло положителни. Категорично не осъждам Боряна за това, че не иска дете.
Майката и дъщерята не са в такъв тип “двубой”, за да симпатизирате на някоя от тях. Симпатизирам и на двете в различни моменти от историята по различен начин. Има моменти, в които Боряна не е много симпатична. След това пък Виктория става такава, но обвинителен тон няма.
На мен лично ми е симпатична, заради това, че не иска да ражда, заради средата, в която живее т.е. бунтува се срещу системата, иска да избяга от нея и тогава да роди.
По този начин ставате привърженик на постулата ,,Няма човек – няма проблем‘‘. Вие сте готов да жертвате едно бебе, заради това, че една майка е несъгласна със системата. Аз пък не съм съгласна с Вас…
Все пак това е изборът, който майката прави във филма.
Майката не е единственият родител на едно дете. То има и баща. А те тримата имат друг баща – горе в Небесата. Тя може да прави този избор, но какво се случва във “Виктория?
Според мен на повърхността избуява с пълна сила темата за галениците на режима. Това неволно ли е?
Кои са галениците на режима? С кого ги сравняваме?
Хора, които партията толерира по някакъв начин.
Много е важно да се уточни причината. Виктория става бебе на десетилетието, защото има прокарана смехотворна теза, че “пъпната връв не ни е нужна повече и докато зародишите се развиват сами някъде, майките могат да работят за добруването на социалистическото общество”.
Правейки филма, съм мислила много конкретно. Това, което прави Виктория силна, липсата на пъп, е и най-голямата й слабост – липсата на любов. Независимо от това, че за нея се грижат нейната майка Партията и нейният кръстник Тодор Живков, любов всъщност липсва. От тази гледна точка единственото усещане към Виктория може да бъде съчувствие. Тази героиня ми е много близка. Идентифицирам се с нея, но и с Боряна. В драматургията много се държи да има дефиниран един главен персонаж. Двама са в този филм! Затова като ги представям е много смешно, защото казвам ,,главната ми актриса Ирмена Чичикова и главните ми актриси Дария Виткова, Калина Виткова и Катерина Ангелова”. И ако някой ми каже, че това не може да се прави и не е по правилата, ще го оспоря. След като има събрана конструкция и филм, значи е по правилата.
,,Виктория‘‘ е изпълнен със символи и метафорични сцени. Филмът е много добре възприет по световните фестивали и най-вече в “Сънданс”, където критическите отзиви бяха много подробни и възторжени. Как очаквате да бъдат приети тези епизоди от филма в България?
,,Виктория‘‘ имаше предпремиерна седмица 19 – 25 септември (в ,,Дом на киното‘‘ – б. а.). Заедно с предпремиерната гала на 17 септември – денят на София, филмът е видян от над 1 500 души. Имаме много интересни и много различни мнения и реакции. Хора, които не припознават филма като близък до тях идват да го гледат втори път. Много е странно. Има хора, които излизат от залата и искат да те прегърнат. Реакциите са емоционални по различен начин.
Излезе един текст на Андроника Мартонова, който е покъртителен. Имах усещането, че човекът, който го е писал е правил този филм. Много особено усещане за принадлежност. И това е човек, който два пъти е гледал филма.
Защо филмът ще участва на ,,Златна роза‘‘ без Ваше съгласие? Фестивалът е витрина на националната продукция. Не смятате ли ,,Виктория‘‘ за част от тази продукция? Още повече, че е подпомогнат от държавата.
Струва ми се, че въпросът е излишно провокативен и в него се съдържа оценка. Задайте го на г-н Георги Чолаков, и.д. и.д. на ИА ,,НФЦ‘‘, който също така се е кандидатирал за изпълнителен директор на НФЦ. Питайте него защо филмът участва на “Златна роза” без мое съгласие.
По отношение на витрината на българската продукция, това е много тъжно…. Знаете ли колко от филмите, които ще бъдат показани на “Златна роза” не са подкрепени от държавата?
В конкурса мисля, че осем са подкрепени от НФЦ. (впоследствие се реши, че ,,Виктория‘‘ и ,,Досието Петров‘‘ ще бъдат показани в информационна програма и броят им стана 6 – б. а.)
…Смятам, че волята на автора е суверенна. Независимо от всички аргументи по отношение на подкрепата за определен филм. Когато авторът има друго виждане за това как филма му да бъде показан, волята му трябва да бъде уважена.
В момента буквално съм насилена да покажа филма, докато съм в Лондон за премиерата на “Виктория” във Великобритания. Ако Вие смятате, че това е нормално, ще се наложи да Ви откажа това интервю. Филмът ще бъде показан в информационна програма във Варна без моето съгласие, а съм режисьор, сценарист и продуцент на “Виктория”.
Единствената причина, поради която това се случва е, че има клауза в договора с НФЦ, която им дава право да покажат филма. Имайте предвид, че ,,Виктория‘‘ все още няма разпространение и това ни лишава от потенциални зрители. И не се показва по начина, по който бихме искали да бъде показан.
Това е така, но все пак на националния фестивал трябва да се покаже заснетата продукция.
Трябва, ако авторът е съгласен, нямам нищо против. Ако Вие смятате, че може да се процедира, както по време на социалистическия режим, то тогава няма смисъл този филм да бъде показан, от гледна точка на това, че филмът говори и за този режим и неговите безумия.
Аз Ви питам дали филмът не е част от националната продукция, която фестивалът задължително показва.
Филмът е част от националната продукция. И когато авторът има желание, е страхотно да бъде показан на фестивала ,,Златна роза‘‘. Но когато му предстоят 35 международни фестивала, да се показва в информационна програма, преди да бъде реализиран в страната си, е нелепо.
Това, което аз разбирам е, че ,,Златна роза‘‘ не е част от фестивалната стратегия на филма за тази година и не би станало такъв проблем, ако си мине по кината и фестивалите и бъде пуснат на следващото издание на фестивала.
Разбира се. Тези неща се мислят предварително. Както знаете, ние направихме Програмата ,,Виктория‘‘, която се състои от поредица събития. Едно от тях беше специална прожекция в Международния ден на глухите, 28-ми септември. На нея нямаше представител на НФЦ. Имаше представители на Министерство на културата, на Столична община, на Дирекция “Култура”. Министерството изпраща свои представители, а НФЦ не? За каква подкрепа говорим? За това филмът ни да бъде показан в информационна програма във Варна, след като е тръгнал от “Сънданс” (в основен конкурс – б.а.)?
Каква е общата ви представа за филмите на ,,Златна роза‘‘ тази година? Има ли нещо положително в това, което е направено от предишното издание на фестивала?
Аз съм гледала някои от тях. Много са различни. Разбира се, че има положителни неща. Негативите са по отношение на културната стратегия.
По отношение на филмите – за съжаление все по-малко стават подкрепените от държавата много добри филми. И всичко е за сметка на нас, защото ние се обезличаваме. Начинът, по който ни цитират в новините извън България, обикновено е негативен. Когато нещо хубаво се случва, то трябва да се подкрепя, да му се дава път и да бъде поощрявано., а не авторите му да бъдат мачкани. Ще се повторя, бащата на всички ни е горе в Небесата, Той решава.
Росен Спасов
(текстът е публикуван във Фестивален бюлетин към ,,Златна роза“, бр. 3, 13. 10. 2014)