Проф. Кирил Разлогов
Проф. Кирил Разлогов[1] пристигна в България веднага след приключването на Московския филмов фестивал, откъдето донесе и свежата новина за успеха на българския игрален филм ,,Каръци‘‘[2]. Той бе тук по повод на международната научна конференция ,,Преосмисляйки историята на изкуствата през ХХ век‘‘, която се проведе в с. Мала църква (до Самоков) на 26-ти и 27-ми юни.[3] Поканен лично от своя приятел, внезапно напусналия ни проф. Александър Янакиев, и въпреки натоварения си график, уважи конференцията. Неговият престой в България беше по-малко от 24 часа. Пристигна директно за панела, в който трябваше да изнесе своя доклад ,,Културата и видовете изкуства в контекста на постсоциализма‘‘. Въпреки недостига на време, проф. Разлогов се съгласи за кратък разговор.
Да започнем с най-актуалната тема – Московския филмов фестивал, който току-що приключи. Вярно ли е, че Вие лично сте селектирал ,,Каръци‘‘?
Да, това е така.
Какви са последните тенденции, които могат да се изведат от тазгодишното издание?
Фестивалът приключи с голяма победа на българите. Различни са филмите, които показваме. Тази година чествахме няколко 100-годишнини. Имахме панорама на Българското кино, програма Турско кино и програма за 100 години от Арменския геноцид. В конкурса имаше 12 филма и от него може да се изведе едно течение от филми за млади хора или деца. ,,Каръци‘‘ получи голямата награда, защото беше най-интересният филм от този блок. Имаше още испански филм с такава тематика – ,,Героите на злото‘‘, ирански представител ,,Морето и летящата риба‘‘ и японски филм за учител и неговите взаимоотношения с децата (,,Being good’’ – б. а.). Това беше основната линия в конкурса. Освен това показахме програми по случай 70-годишнината от Втората световна война, Китайска ретроспекция, Аржентинска седмица и др. Имаше толкова програми на отделни държави, защото нямахме пари. Изгубихме 40 процента от бюджета заради курса на долара и еврото. Затова трябваше да се опираме на международните ни партньори, които подпомогнаха и направиха възможни националните програми. Поради тази причина програмата не беше по-малка, но фестивалът беше по-кратък – осем дена, вместо десет. Гостите също бяха по-малко.
Ивайло Христов със ,,Златен Св. Георги“
Снимка: МФФ 2015
Може ли да се каже, че в годината, в която празнуваме 100 години от прожекцията на първия български игрален филм, е съвпадение победата на ,,Каръци‘‘ или по друг начин зададен въпроса: отличава ли се значително с качество българският филм над останалите в конкурса?
Журито смята така, да. А също и руските кинокритици и киноклубове. В панорамата ,,Към 100 годишнината на Българското кино‘‘ показахме игрални, документални, и по моя инициатива, анимационни филми. Мисля, че анимацията е един от най-интересните аспекти на българското кино. Всъщност настоящата конференция го потвърди.[4]
Как според Вас ще бъде отразено всичко, което се случва в момента с Украйна и взаимоотношенията на Европа и Русия, в руското кино?
Аз мисля, че културните връзки трябва да продължават, каквото и да става. Никой не искаше тази криза. Сега проблемът е на управляващите, които са въвлечени в конфликта. Те трябва да намерят начин да го завършат без военни действия и в същото време без да губят позициите си. Путин, Порошенко и западните лидери трябва да направят компромиси. Това е най-сложният проблем, защото е очевидно, че на никой не му се иска да започва нова война. Става въпрос за дипломатически проблем.
В доклада си споменавате, че ,,Броненосецът Потемкин‘‘ няма боксофис успех, когато е прожектиран. Попадам на такава тенденция и в моите
Проф. Кирил Разлогов
изследвания. Силните филми на деня са забравени от историята. Кога и по какъв начин класическите филми стават класически?
По различни начини. Понякога са филми, които имат успех и едновременно с това се превръщат в класика. Други филми правят критическа кариера, остават и се показват през 20 години. Трети се откриват от киноведите години след като са направени. Има една поредица от филми, които никой не обича, никой не харесва, обаче някои особени хора ги издигат в култ и по този начин остават в историята.
В същата година, когато е прожектиран филмът на Айзенщайн, най-голям боксофис има една история за кмет, който изяжда младата си годеница.
Кое бихте посочил като най-важен извод от Вашия интересен и разностранен доклад?
Най-важното е, че всички говорят за глобализацията и са прави, обаче има не по-малко причини да се говори за диверсификацията. Критерии за качество на масовата култура е количеството пари и хора. Смята се, че колкото повече са те, толкова по-добър е продукта. Това са правилата на пазарната икономика. Обратното виждане е на Ортега-и-Гасет: истинското изкуство не е демократично. Според него най-доброто изкуство се разбира от много тесен кръг – автора и Бог. Съществуват пазарна и експертната оценка – важно е как се съотнасят и какво става с културната вертикала. С края на колониализма се промениха културните вертикали. Хегемонията на европоцентричната култура бе нарушена. Всички нови страни обявиха, че няма причина тяхната култура да е по-малко важна от европейската. С навлизането на новите технологии се образуват и нови културни общества, а това води, освен до интеграция, и до диверсификация.
Проф. Кирил Разлогов
Другото е една провокация, която бях заложил в доклада. Казвам, че цензурата би могла да бъде полезна за изкуството. Но не говоря за държавна, политическа или идеологическа цензура, чиято цел е да защитава страната от различни опасности. Бидейки консервативна, културата работи като цензор, забранявайки нещата, които застрашават личността. Говоря за механизъм на автозащита на културните общества. Трябва някакъв вид напрежение за да се изобретяват нови неща. Ако едно общество не чувства заплаха, то може да каже, че при него не съществува цензура, но при най-малката опасност, то само ще започне да забранява и цензурата ще расте.
Аз съм оптимист, въпреки че в Русия настъпиха времена, в които общественият строй се върна в XVI век, а цензурата е същата като през 70-те на миналия век. Дойде ново поколение без определено образование, без да знае как стават нещата, но дори с тях се разбирам. Те опропастиха института, в който работих 25 години, уволниха всички интелигентни хора, но съм оптимист, защото цивилизацията на тези нови варвари, ще бъде разрушена по същия начин след 200-300 години. Освен, ако няма някаква глобална катастрофа. Така, че съм оптимист.
Водите предаването ,,Кино култ‘‘ от 2001 г. Дълъг период за специализирано кинопредаване. Какво е бъдещето на критиката и теорията в медийното пространство?
Критика на филмите от репертоара винаги ще има. В момента няма много място за теория. По-сложно е, защото трябва да имаш специални дарби за да си теоретик на киното. Има много малко такива хора, но ако са публикувани, значи се превръщат в сензация. По-рано много режисьори писаха теоретични статии и книги. Сега са представители на науки като културология и семиотика, които се интересуват от киното. Навсякъде то си има своето място – в медийните науки, културните науки и т.н.
[1] Професор в Руския държавен институт по кинематография. Автор и/или редактор на повече от двайсет книги и множество статии за филми и медия, културна история, история на изкуството, културната политика и развитие. Програмен директор на Московския международен филмов фестивал. Автор, продуцент и водещ на седмичното телевизионно предаване Кино култ по канал „Култура“ от 2001 г. Научен секретар на Националната академия за филмово изкуство и науки на Русия. Член на Европейската филмова академия и на Консултативния комитет на Европейската аудиовизуална обсерватория.
[2] ,,Каръци‘‘ (реж. Ивайло Христов) спечели три награди на Московския международен филмов фестивал 2015, сред които е и голямата награда ,,Златен Св. Георгий‘‘.
[3] Подробна информация за конференцията: http://blog.banskosp.com/?p=2130
[4] Има предвид доклада ,,Парадокси в развитието на българското анимационно кино през втората половина на ХХ век‘‘, изнесен от Надежда Маринчевска на 27. 06. 2015 г. (б. а.)
Разговорът е проведен със съдействието на проф. Александър Янакиев и се посвещава на неговата памет.
снимки + текст: Росен Спасов