Георги Дюлгеров представя ,,Буферна зона“ във Варна – октомври 2014
,,Буферна зона“ е много киномански филм. В него изобилстват цитати и препратки към други автори, както и автоцитати. До каква степен филмът е автобиографичен?
С риск да бъда малко патетичен ще кажа, че ,,Буферна зона‘‘ е моето прощаване с киното, което обичам. Ясно съзнавам, че киното, което моето поколение обича, си отива. Има спорадични опити – като ,,Великата красота‘‘ например, но те са единични и не влияят върху общата панорама и тенденциите в киното.
Някога започнах с ,,И дойде денят“, който беше разюздан във формално отношение и ми се прииска така и да приключа. В ,,Буферна зона“ отдавам почит на големите режисьори, които са ме създали. Те по една щастлива случайност направиха големите си филми през 60-те години, когато аз бях студент. Фелини, Бергман, Антониони, Трюфо, Бунюел направиха революция в киноезика. Орсън Уелс също с по-задна дата. Тарковски от руснаците и Вендерс от немците. Категорично и Рангел Вълчанов има огромна заслуга за моето формиране като режисьор.
А до колко ,,Буферна зона“ е автобиографичен, мога да кажа очевидно е, че героят е моето алтер-его, но има и огромна доза измислица. Например аз нямам никаква еврейска кръв. Има жена ми. Сънят, в който ислямистите са дошли и са ни завоювали се оказа пророчески – те идват. Този сън беше за жена ми. Нея спасявахме в него. Но когато се наложи да измислям фабулата се наложи да разменим ролите. Филмът е автобиографичен в основата си. Минавайки през това пътуване, героят минава през своите грехове и осъзнава своите вини.
Сънят е мотивация на персонажа да отиде до гр. Яница. Някога бил ли сте мотивиран от собствените си сънища да направите нещо в действителността?
Това пътуване е реална случка. Аз го извърших малко след смъртта на майка ми. С реалната цел да взема малко пръст и да я сложа на гроба ѝ. Пръст нямаше и гръцката ми домакиня предложи да взема един камък. Аз наистина го закопах под кипариса на гроба на майка ми и той цъфна и се раззелени.
Сънищата са част от митологичното съзнание или колективното несъзнавано. В случая говорим за личното несъзнавано.
Много големи творци в киното неведнъж са се изкушавали да филмират собствените си съновидения. Някои от сцените във филма имат ли общо с Ваши сънища?
Ядрата на шестте съновидения от филма, са същите, които аз съм сънувал. Имаше един период, в който сънувах повече и то много кино сънища. Явно поради професионален недъг аз сънувам доста свързано, монтажно. В момента, в който реших, че ще направя този филм, избрах шестте сънища, които могат да бъдат свързани с образа на една жена. След като направих филма, спрях да ги сънувам. Някак си съзнанието ми се успокои.
Поради някакво неведомо увлечение започнах да си ги записвам и като ги погледнах си казах, че има нещо. Това е рисковано да боравиш със сънища. Не съм първия и сигурно няма да съм последният, който опитва в тази област.
Във филма цитирате директно сцена от филма ,,Лачените обувки на незнайния воин“, който е блестящ представител на този род филми. Как избрахте сцената?
Позволих си да цитирам буквално само него. Към останалите има препратки: Фелини, в колата; Бергман, в сцената с майката; Антониони, с вървенето из буферната зона и т.н. Страхувах се, че ако направя препратка към Рангел (Вълчанов), тя няма да бъде разпознаваема и ще остане незабелязана. Той най-малкото не е толкова академично изучаван, колкото другите. За това реших да взема една сцена от този филм, който много обичам.
А сцената избрах спрямо сюжета. Персонажите трябваше да последват едно дете и да се окажат в занималнята при другите деца. Сетихме се, че детето с бинта може да излезе едва ли не от телевизора. Не го постигнахме изцяло, но спецефектите не са моята стихия.
Чрез своя персонаж правите коментари върху българското изкуство.
Георги Дюлгеров и екип. ,,Златна роза“ 2014
Защо е невъзможно тук да имаме оригинални продукти?
Става въпрос за тази сцена в изложбената зала, в която персонажът казва, че всичко е вторично. Но очевидно е, че колкото и героят да прилича на мен, той все пак е измислен и по някакъв начин невинаги моето мнение съвпада с неговото. Той е човек и трябва да прави своите грешки. Мисля, че в този момент, той извършва своята грешка, наранявайки любимия човек, с което я предизвиква да го закара в буферната зона.
Що се отнася до възможностите на изкуството да създава оригинални продукти, лично аз не съм толкова краен. Все пак си давам сметка, че сме страна с много къса история. 1 300-годишната ни история и всичките националистични приказки за величието на предните две български царства за съжаление опират до безспорния факт, че културната традиция е прекъсната жестоко и безскрупулно през 5-те века османско владичество. Тя е мъждукала в стенописите и резбованите олтари, които са единствената нишка, която ни свързва с онези първи две царства и култури. Реално нашата култура започва да се гради с Третото българско царство. Гради се наопаки. Ние първо сме измислили езика си и след това сме започнали да трупаме литература. При другите върху литературата стъпва езикът. И малкото традиция, която се заражда е жестоко прекъсвана – само да спомена1923-25 г., 1941-44 г., след това Народният съд, знаете кои загиват. В момента, в който се събере малка група интелигенция, която да култивира тази традиция, е изтиквана или брутално унищожавана. Културата трябва да дойде по пътя на едно еволюционно натрупване. И въпреки всичко, ако се огледаме, в нашето кино има някаква самородна виталност. Ето ги Рангел (Вълчанов) и Бинка (Желязкова). Това са самородни таланти. Така, че оригиналните продукти са възможни. Просто героят ми от самото начало е малко ожесточен.
Как решихте да направите този филм с помощта на млада, тепърва прохождаща продуцентска фирма (Фронт филм), за която, ако не се лъжа това е първи сериозен проект за пълнометражен игрален филм?
Идеята дойде от Надежда Косева и Светла Цоцоркова, които са мои студентки. Бяхме на премиерата на ,,Втори дубъл“ (реж. Надежда Косева) и след прожекцията се разговорихме и те проявиха желание да направим един филм заедно. Аз им споменах за тези разкази-сънища, дадох им да ги прочетат. Надя ми даде идеята да изведа вината пред жена му като водещ мотив. И това ми помогна да избера шестте съновидения, от общо единадесет. Те бяха истински креативни продуценти. Много съм им благодарен. Осигуриха много сериозна атмосфера на терен.
Каква ще е съдбата на филма след фестивала? Каква е стратегията за разпространение?
Говорили сме със Стефан Китанов (Арт фест), който изяви желание да стане разпространител. Неговото единствено условие беше да не го показваме никъде освен във Варна, до следващия София филм фест (март 2015), където ще му е премиерата. След това ще се завърти в страната чрез програмите София филм фест на брега и София филм фест на път.
Росен Спасов
(текстът е публикуван във Фестивален бюлетин към ,,Златна роза“, бр. 2, 12. 10. 2014 Снимки: Темелко Темелков)