Aвтори на филма ,,Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС‘‘. (част от този текст е публикувана във фестивалния бюлетин към ,,Златен ритон“ 2013, брой 2 от 18. 12. 2013, автор: Росен Спасов, снимки: Темелко Темелков и Микаел Стефанов)
Коя истина показва филма? Тази на своя основен персонаж или тази на своите автори?
М. М.: Определено на персонажа. Ние сме избягвали всякакви собствени мнения, доколкото можем.
В. К.: Историята му е толкова обширна, че всъщност нашата роля беше общо взето да се концентрираме върху определени неща. Чичо Тони си имаше листче и план и си каза всичко. Естествено не всичко влезе във финалната версия на монтажа. Според мен в момента е спокоен и щастлив, че му се е чула най-сетне думата.
Все пак мисля, че присъствието на Мина е доста осезаемо във филма.
М. М.: Да, това е с цел да се усети моята лична мотивация като негова студентка. Той ми е дал този хляб в ръцете, който друг не ми е дал и това е израз на благодарност, не на творческа позиция.
На мен ми се струва, че филмът реабилитира Антон Траянов като достоен и равен съавтор на Доньо Донев. Наистина, с известен патос са показани някои негативни черти от характера на Донев, но без това да е акцент в историята. Така ли е? И защо се създаде такъв скандал след излизането на филма?
В. К.: Неоспорим факт е, че Тони Траянов е анимирал изцяло едни от най-известните анимационни филми от кариерата на Доньо Донев, Тодор Динов, Иван Веселинов и много други. Той е тази личност, която спомага тези филми да бъдат толкова живи и интересни. Неговото знание за кино не се ограничава в анимирането на филма. Той не е просто аниматор-изпълнител. Чичо Тони вкарва вътре есенциално творчество и идеи, които въплъщава в тях. Особено ,,Умно село‘‘ и ,,Де факто‘‘ са филми-епизоди от един кадър. Напълнени с анимацията на Траянов, те са абсолютно гениални. Това естествено по никакъв начин не изключва мисълта и големия замисъл на Доньо Донев, с неговите характери.
М. М.: Техните творчески приноси са различни, според мен. От Доньо идва нюха, за това, от което ще стане гениален филм, а от Тони идва разработката. Вече ролите на аниматор и режисьор се размиват. Те днес не са така ясно дефинирани, както са били в България през онези години. В други страни, като Хърватска и Чехия, режисьорите сами са си анимирали авторските филми, което не е станало при нас.
В. К.: В този смисъл пренебрегването на най-добрия втори става причина, ние показвайки този филм, да влезем в конфликт с тези хора. Ние не отричаме величието на тези режисьори. Те са достойни да се гордеем с тях в нашата анимация.
М. М.: Може би се разрушава йерархията, която е съществувала през това време. На строго установен автор и строго установен изпълнител. Размиват се границите. Това е световен процес, трябва да стане и тук.
Филмът има ли за цел да развенчава митове за Доньо Донев?
М. М.: В никакъв случай. Ние сме се старали да извлечем есенцията на неговите качества, за неговата есенциална рисунка, минималистична, за неговото точно хрумване, за идеите му.
Когато един човек е световно известен, а друг трупа кутии с рисунки на тавана, това не е ли често срещано явление в изкуството? Не опира ли малко или много до личностно позициониране в света? Траянов сам заявява, че не се интересува от фестивали, награди и овации. Важното е филмът да стане. Фактът, че след промените се превръща в административен фантом като преподавател по анимация в НАТФИЗ също подкрепя такава теза.
М. М.: Да, това може да се случи навсякъде. Както каза един участник, това е една световна схема. Случва се постоянно и това прави филма общочовешки. Той може да бъде разбран не само от българи.
В. К.: Факт е, че за чичо Тони е било наистина важно да стане филмът добре. От друга страна е тази негова запаленост по анимацията, книгите, френския език. Той е абсолютен киноман.
М. М.: Цитира игрални филми, класики и ги прилага в анимацията.
В. К.: Неговото съсредоточаване е било в самия филм, а не в следпроизводствения му живот. Мисля, че за всички нас трябва процесът да е най-важен. Аз съм виждала чичо Тони в киносреда, казва се някаква шега и хората просто си обръщат главите и все едно той не съществува. Радвам се, че чрез филма му се чу думата. Сега точно тези, които обръщаха глави, ще дойдат в тъмния салон и ще го гледат как говори.
Филмът борави с широк обхват от похвати в съвременното документално кино – от архивни кадри до възстановки и анимация. Колко широки са амбициите му за досег с масова аудитория?
М. М.: Изключително големи амбиции имаме за това. Целта ни е била да стане един мейнстрийм филм и да може да се гледа от всички.
В. К.: Хората казаха, че не им се е искало да свършва, когато са го гледали на премиерата на Киномания.
М. М.: А други казаха, че не им прилича на документален, което може би е някакъв комплимент.
В. К.: Първоначално филмът беше наблъскан с интервюта и говорене. В един момент те започнаха да отпадат и на тяхно място излезнаха на преден план други неща – самата анимация, психологическите състояния на героя и т.н. Стремяли сме се да бъде интересно, защото всъщност темата Тони Траянов е много по-обширна и много трудна за разказване. Нашата монтажистка каза, че това е един от най-трудните филми, които е монтирала. Комплексната история, средата, в която е работил чичо Тони, тандема с Доньо Донев – всички тези неща бяха много трудни за нареждане на големия пъзел.
Какво ще правите с неизползвания материал?
В. К.: Остана огромната тема за Сънчо. Сънчо като феномен за нашето израстване в онази епоха.
М. М.: Тази тема се очертава като втора серия, която ще излезе онлайн, за да нямаме проблеми повече.
Едно от нещата, които на мен ми липсват е оставането на Траянов в Белград. На фона на
всичко това, свързано с ДС, това е сериозен въпрос.
М. М.: Точно така. Те са имали сериозна връзка с Тито. Намерил е приближен на Тито, който го е оставил там. Той я разказва историята, но ние решихме да я отрежем. Той казва: ,,Останахме само аз и две момичета, които си хванаха за гаджета ченгета.‘‘ Беше много горд, че само той е останал, а другите 20 души са ги върнали в България.
В. К.: Случило се е така, че той е останал. Бил е без пари там и му е било много трудно.
М. М.: Имал е някаква лична протекция.
Какъв е погледът ви върху програмата на фестивала?
М. М.: Много неща сме си набелязали. Аз искам да гледам студентска анимация. Ретроспективата също изглежда много добре.
В. К.: Също така трябва да гледаме филмите на големите документалисти. Всъщност аз не мога да кажа, че ние се определяме като документалистки, но ще видим.