Канадският режисьор с български произход Тед Кочев пристигна в София на 10. 03. 2016 за откриването на 20-тото издание на София филм фест. Той откри фестивала с трогателна реч на български. В следващите три-четири дена програмата му беше натоварена не само с фестивалните събития, но и заради огромния интерес към него от страна на редица медии, политици и други отделни личности. Баба ми, видяла по телевизията, че любимото българско ястие на Тед е баница, изпрати по мен една тава. Той много се изненада и зарадва, каза да й предам целувки. Сподели баницата със съпругата и дъщеря си, които гравитираха около него. Въпреки, че беше изключително любезен и отзивчив, умората му личеше и затова се постарах да съм бърз. Покрай целия медиен шум забелязах, че Кочев има две-три готови истории, с които отговаря на идентичните журналистически въпроси – за войната, Силвестър Сталоун, българските традиции в семейството му. Помъчих се да ги избегна:
На какъв етап е филмовият Ви проект за историята на Цар Борис?
Това е филм, който искам да направя от 30 години. Непрекъснато се говори за други хора, които са спасявали евреи. Направени са много филми. Но мисля, че това тук е най-невероятната история. Велика е. При положение, че съм българин, тази идея ме преследва постоянно. Освен това никой (в Холивуд – б. а.) не знае за този случай. И когато го разказвам, всички се чудят как така не е направен филм вече. Казвам, не знам, но аз ще го направя.
От няколко години работя по сценария и сега той е завършен. Истински трудната работа – да намеря парите за реализация, тепърва предстои. Жена ми ще го продуцира и в момента разговаряме с редица финансови институции.
Ще имате ли български екип?
По-голямата част от екипа ще са българи. Стефан Командарев също ще е продуцент.
Жена Ви и дъщерите Ви също са тук. За първи път ли са в България?
Не. Жена ми беше гимнастичка от световна класа. Идвала е тук преди 50 години за да тренира с Нешка Робева. Така, че тя е била тук дори преди моето първо посещение.
Какви бяха предизвикателствата пред Вас да разкажете история в къса форма в последния Ви филм ,,Безстрашен‘‘ (2014)?
Това всъщност е филм на дъщеря ми – Александра. Тя го написа и продуцира. Помоли ме да го режисирам и аз се съгласих. Обиколи всички важни фестивали по света. Беше невероятен опит. За мен беше лесно – екипът беше малко, актьорите са само двама.
Получихте наградата ,,Златен век‘‘ от Министерството на културата.
Имате ли наблюдения върху българската политика?
Не съм запознат с политиката тук, но се радвам за тази награда, независимо дали е политически акт или не. Знам, че майка ми и баща ми биха били страшно развълнувани, че България ме възприема като свой и ме удостоява с тази чест. Радвам се, че българската публика е гледала моите филми и ги харесва. Освен това обичам да получавам награди.
(Интервюто е взето на 13. 03. 2016, снимки: Боряна Пандова)
Росен Спасов