Преосмисляйки историята на изкуствата през ХХ век
Събитието се проведе на 26-ти и 27-ми юни, в с. Мала църква (до Самоков). Конференцията е част от изследователския проект на Институт за изследване на изкуствата (БАН) „Българският ХХ век в изкуствата и културата“ с ръководител проф. Клер Леви. Участници във форума, на който се разискваха, както методологически въпроси за съвременното историческо писане, така и се споделиха добри практики по проекти в областта на историографията, бяха 4-ма специалисти от чужбина: проф. Джим Самсън (Великобритания, музика), проф. Гражина Шват-Гълъбова (Полша, литература), проф. Лиляна Колешник (Хърватия, изкуствознание), Ларс Кристенсен (Дания, екранни изкуства) и 9 български изкуствоведи: проф. Клер Леви (музика); проф. Николай Йорданов, проф. Камелия Николова и доц. Йоана Спасова-Дикова (сценични изкуства); проф. Надежда Маринчевска и проф. Ингеборг Братоева-Даракчиева (екранни изкуства); проф. Любинка Стоилова и Стела Ташева (архитектура); проф. Ирина Генова (изкуствознание). Работният език беше английски.
Същинското начало на конференцията беше предшествано от посещение на
Емануел Мутафов
историческия музей, художествената галерия, джамията, метоха и църквата „Св. Никола“ в Самоков. Водещ обиколката беше доц. Емануел Мутафов, директор на Институт за изследване на изкуствата – БАН. Малко по-късно той откри и конференцията в памет на внезапно напусналия ни проф. Александър Янакиев, който беше движеща сила на този и на много други текущи научни проекти в българското културно пространство.
След първите два панела, в които се разгледаха по общи въпроси за културната история, периодизацията, местата на паметта, възможните и невъзможни истории на изкуствата, малките театрални култури, оживени дискусии предизвика докладът за търсенето на национално изкуство и стил в българската архитектура през ХХ век, представен атрактивно и динамично, който повдигна
Работен момент
много въпроси относно чертите на националната архитектура и нейното условно определяне в контекста на търсенето на идентичност. Дискусия провокира и докладът за предизвикателствата на посткомунистическия контекст в сравнителното кинознание, който въведе в общата тематика на всички екранни изследователи: посткомунистичския период и последиците от него. Текстът иронично постави под въпрос периодизацията на българското кино, налагана с години от комунистическата власт и предизвика усмивки и аплодисменти.
В рамките на конференцията през втория ден бяха поставени редица въпроси за бъдещите перспективи на науката и образованието, свързани с интеграцията, проблемът за взаимните влияния в изкуството, за преосмислянето на съществуващите истории на изкуствата, за диалогичната перспектива в изучаване на музикалното изкуство, за посткомунистическото кино като индустрия, история, философия на изкуството, за различните исторически наративи в архитектурата, за парадоксите в развитието на българското анимационна кино и др.
Директно и специално за последния панел, пристигна проф. Кирил Разлогов, чието
От ляво на дясно: Николай Йорданов, Кирил Разлогов
пребиваване в България бе по-малко от 24 часа. Току-що закрил Московския филмов фестивал, дългогодишният му селекционер и бивш директор донесе новината за голямата награда ,,Златен „Св. Георгий‘‘ на българския игрален филм ,,Каръци‘‘ (реж. Ивайло Христов). Огромно постижение за българското кино в годината, в която то празнува 100 години от първата си публична игрална прожекция. Докладът му за културата и видовете изкуства в контекста на постсоциализма веднага предизвика бурни реакции, тъй като в него бе заложена провокативната теза, че цензурата би могла да бъде полезна за изкуството.
Гостите от чужбина дадоха своите идеи и предложения за бъдещите възможности пред проекта – тема, която отделно бе обсъдена в разгорещена финална дискусия, продължила повече от час. Изведнъж, така както седяха, участниците пренаредиха спонтанно столовете на конферентната зала, в миг преобразувайки пространството в
Работен момент
кръгла маса за научен дебат.
Организацията беше перфектна, а благодарение на самото място за тихо уединение и гостоприемния комплекс в гората на Мала църква (също избран от проф. Янакиев), позволи свободни дискусии по темите в почивките, обедите и вечерите.
Подробна информация от протичането на конференцията и снимки ще бъдат качени на предстоящия уебсайт на проекта. Освен това се предвижда и издаването на двуезичен сборник с докладите от конференцията, както и допълнителни материали през есента.
снимки + текст: Росен Спасов