Продуцент: Георги Костов
Режисьор: Георги Костов
Сценарист: Георги Костов
Оператор: Георги Райков
С участието на: Владислав Карамфилов – Влади Въргала, Ивайло Захариев, Десислава Ангелова, Деян Донков, Пламен Великов, Николай Върбанов, Асен Блатечки, Георги Кадурин, Естер Симеони, Рая Пеева и др.
Калейдоскоп от пистолети, куфари, варели и други
Очевидно е, че със заглавието, авторите на филма искат да дадат насока, да ориентират зрителите и евентуално да привлекат фенове на жанра. То е явен цитат към филмите на Гай Ричи, но както самата продукция, така и заглавието не се изчерпва само с това. Търсено или не, ,,Пистолет, куфар и 3 смърдящи варела‘‘, се оказва симптоматична фраза, която онагледява цялостния резултат на екрана. В новото българско кино често се случва даден автор да бъде всичко в продукцията. В случая, това е дебютантът Георги Костов (продуцент, сценарист, режисьор), който забърква коктейл от пистолети, куфари, раници и отпадъчни поп-културни цитати и препратки. Прави го по приятен, неангажиращ и забавен начин, с бързо, динамично действие и насечен монтаж. Ситуациите са остроумно заплетени, а ченгета и престъпници са безпощадно иронизирани, независимо дали са основни или епизодични персонажи.
Въпреки, че основното вдъхновение на Костов са британските гангстерски филми, влиянията не се изчерпват до тук. Тарантино и Кустурица също надникват в киносалона. Плетеницата от случки е поставена в родната действителност, на софийска сцена. Дребните мошеници Красивия (Ивайло Захариев) и Космонавта (Пламен Великов) искат да искарат лесни пари и се забъркват с лабилен подземен бос. Нещата се объркват и двамата започват да търсят изход от обстоятелствата.
В добрия дух на постмодернизма, във филма са вплетени икони от родната поп-култура – Бербатов, Дичо и
Део, Анн Джи, група Акага, режисьорът Цветодар Марков (,,Лов на дребни хищници‘‘), Братя Мангасарян и др. Както често се случва на родна земя, времевата дупка между края на снимките и премиерата е голяма и заради това някои от горепосочените образи са безвъзвратно остарели и дори забравени. Като цяло да правиш филм в стилистиката на Гай Ричи, когато Гай Ричи вече не прави филми в тази стилистика си е чисто български синдром на посткомунистическа изостаналост.
Многобройните украси неминуемо натежават и трябва да се използват умерено. Сцените с Влади Въргала в ромската махала и случайното надрусване с кокаин нямат почти никакъв комедиен ефект за средноинтелигентния зрител и абсолютно нищо общо с историята. Изглеждат като монтирани от друг филм (,,Черна котка, бял котарак‘‘ примерно) и това си остава основен проблем на филмите, правени от един единствен автор, защото в крайна сметка, той иска да покаже всичко наведнъж и губи фокуса на разказа.
Филмът не крие, че е спонсориран от българския бизнес и драматургично оправдава богоподобното продуктово позициониране. Шмекерите пушат евтини цигари и пият уиски, което не е уиски. Още един плюс на филма е актьорската игра. Ивайло Захариев, Пламен Великов и Рая Пеева са свежи, забавни и луди. Личи си, че нямат притеснения да игратя пред камера и дават сериозна заявка да го правят без проблеми и занапред. Георги Кадурин заслужава специални овации за патологично смешното си изпълнение на гангстер-акула, който има садистични наклонности.
Слабо място, за съжаление е техническата част на филма – звука и изображението (без монтажа). Казвам за съжаление, защото вече не е нормално да се правят компромиси с тези пера. Затова пък рекламната кампания и PR акциите около заглавието са достатъчни избухливи за да осигурят на филма зрители, на които такива подробности няма да направят впечатление.