Островът

   Преди да гледам новият филм на Камен Калев имах повишени очаквания заради ,,Източни пиеси‘‘. Това почти винаги е пагубно за преценката ми към филма. Първоначално видях трейлъра и той остави у мен франсоаозоновски привкус. Трилър, мистерия, объркване на самоличности в най-добрите традиции на европейското кино. И наистина първата част на филма носи този дух. В крайна сметка персонажът на Туре Линдхарт не намира родителите си, а открива себе си.

   В първата сцена от филма го виждаме при гледач на карти (в ролята влиза философът Алехандро Ходоровски). Първата карта, която избира е тази с шута (жокера, глупака). Тълкувателят му казва, че трябва да изрази тази самоличност, живееща в него за да започне да живее не според разума, а според сърцето си. Нищо чудно, че международна звезда от ранга на Летисия Каста (според мен със спорни актьорски възможности) харесва идеята на режисьора и се съгласява да играе във филма. Темата на филма е вълнуваща и интригуваща за западната цивилизация, в която редът и прагматизмът често надделяват над човешката природа и ставаме свидетели на странни психически отклонения. Плод на потиснатите самоличности, които носи всеки от нас. За съжаление не всеки от случаите е с щастлив край – най-пресният пример е Андерш Брайвик в Норвегия.

   Данийл все пак не стига до крайност с трагичен финал. В майсторски изградената втора част на филма, в която с елементи на трилър, двамата главни персонажи изминават труден път и научават превратни факти за живота си. Когато публиката успешно е излъгана, че Данийл е преживял своя катарзис, той случайно попада на кастинг за телевизионното шоу ,,Биг Брадър‘‘. В това вижда възможност да изрази клоуна в себе си. За целта влиза в къщата дегизиран като Тошко, имитирайки персонаж, който случайно среща на излизане от летището. Тук българският зрител е въвлечен в особена игра с реалността. Лудият просяк от летището е изигран от ,,истинския Тошко‘‘ (Филип Ралев), който от своя страна беше в къщата, с мисия да имитира лудост пред съквартирантите.

   Следват епизоди, в които много български телевизионни звезди играят себе си, а Любен Дилов-син влиза в ролята на продуцент и еуфорично минава през филма с огромна доза самоирония. Това е комерсиален и разноцветен момент във филма, толкова различен от първите му две части. Целите са ясни:

   1. Да се изведе тезата на автора, чийто главен персонаж вече наистина намира щастието и достига до същността си.

   2. Евентуално да се привлече по-широка аудитория, която да върне част от парите.

   Освен това обаче се прокрадва и трета. Авторите на филма показват саркастичната си гледна точка за телевизията и ,,брадърите‘‘ като едновременно с това се опитват да покажат подробен разрез на обществото и да направят своя ироничен коментар. Линия, която добавя допълнителни идеи и внушения и идва в тежест на филма. Може би щеше да е по-добре, ако Камен Калев бе изследвал тази тематика, която очевидно го вълнува, в отделно произведение.

   От гледна точка на достоверността е странно кастинг решението датчанин да играе българин, израстнал в Германия, но въпреки това Линдхарт се справя задоволително с трудната задача. Както и всички останали актьори. Само, традиционно силният Михаил Мутафов, преиграва на моменти. На целия фон операторската работа на Юлиан Атанасов заслужава най-голямо внимание, с оглед на това, че постига различни визуални решения в разнотипните части на филма.

   Вкусът, който ,,Островът‘‘ оставя е горчив въпреки подсладителите (,,Биг Брадър‘‘) или може би заради тях. Личи си, че бюджета на филма е оставил възможност на създателите му да се развихрят, но Калев тръгва в прекалено много посоки за да разкаже една семпла човешка история с ясна идея и цел.