След общо взето поредното абстрактно парти, разносвачът на пици и дребен дилър на наркотици, Иво Антонов, роден през 1990 г., се събуди трудно към три следобед. Съчетаваше двете изумително еднакви професии с помощта на служебното 70-кубиково моторче ,,Yamaha’’. Прегледа номерата, с които е говорил, за да си припомни поне малко от снощи. Забеляза датата 11. 11. 2011 г. Телефонът му звънна. Уговори си среща на шестостенния петохуйник при парчето на POZE след половин час.
Смяната на легалната му работа започваше в 21.00, времето беше хубаво, а и живееше наблизо. Реши да отиде пеш. Докато чакаше анонимния си клиент получи SMS: 12. 12. 2012 г.,12.00 ч., Народен Дворец на Културата ,,Людмила Живкова‘‘, Зала 1, блок 7, ред 12, място 49. Вземете своя билет от касата.
Иво не беше запознат много със света извън почасовата работа и домашните купони. Единствената книга, която беше изчел открай докрай е упътването за новата му ,,Nokia’’. Не знаеше какво е Народен Дворец на Културата ,,Людмила Живкова‘‘, но затова пък познаваше цяла София. Знаеше къде е НДК, но за всеки случай нямаше да отиде на някакъв театър. В този момент пристигна клиентът. Иво реши да му покаже съобщението. Оказа се, че и клиентът не знае и много бърза. Иво се запъти към фонтаните, видя свои познати и кешоподаватели. Попита и тях. Те му казаха, че днес Боби Малкия е бил тук и ги е питал същото нещо – казал им е, че това е старото име на НДК.
Борислав Антонов – Малкия, роден през 1979 г., живееше в Младост. Набираше хора за строители-гастарбайтери в Германия. На 11. 11. 2011 г. беше слънчево и топло. Майките разхождаха децата си в колички, а премиерът режеше ленти, както обикновено. Боби Малкия реши, че е подходящ ден за разходка до НДК. Паркира ,,Lexus’’-а на ул. ,,Ангел Кънчев‘‘, взе скейтборда от багажника и пресече бул. ,,Патриарх Евтимий‘‘. Докато разглеждаше графитите от последния фестивал, проведен на ламарините, обезопасяващи паметника ,,1300 години България‘‘, Боби се зачуди защо още не са го срутили. По негово време му викаха шестостенен петохуйник. 4S-ът му започна да звъни. Извади телефона и прочете следния SMS: 12. 12. 2012 г., 12.00 ч., Народен Дворец на Културата ,,Людмила Живкова‘‘, Зала 1, блок 7, ред 12, място 47. Вземете своя билет от касата.
Боби Малкия отдавна не беше чувал някой да нарича НДК по този начин. Когато пристигна при фонтаните, по-младите скейтъри го наобиколиха и започнаха да го поздравяват. Първият спонсориран скейтър в България, Боби беше легенда и всички го уважаваха много, но напоследък караше все по-рядко. Беше истинско събитие за по-младите, че е дошъл да покара. Той ги попита дали знаят предишното име на НДК. Никой не знаеше. Каза им и отиде към билетния.
Малко преди 12.00, Боби Малкия влезна в НДК. Над ескалаторите висеше надпис: ,,За да се върнете, трябва да си тръгнете‘‘. Същият надпис имаше и в кръчмата в Младост. Боби седна на мястото си и се огледа. Всички хора в залата бяха около неговата възраст. Не всички места бяха заети. Това до него беше празно и на него пишеше: Иво Антонов, 12. 02. 1990 г.
Иво Антонов имаше среща на НДК в 12.00. Беше подранил и трябваше да изхвърли водата, с която беше закусил сутринта. Архитектурата на сградата позволяваше това да се извърши незабелязано посред бял ден и много хора се възползваха. Иво надника през прозорците, върху които пикаеше. Вътре имаше някакво събитие и над ескалаторите пишеше ,,За да се върнете, трябва да си тръгнете‘‘. Иво си спомни, че беше виждал този надпис в едно много долнопробно квартално кафене.
В този момент сградата се разтърси и земята в нейните основи се напука. Иво бързо слезе по стълбите и се огледа. Наоколо хората бяха едновременно в паника, но и не мърдаха, гледаха напред и нагоре. Чуваха се спорадични крясъци. Част от НДК пропадна в земята, след което се издигна отново на същото ниво, на което беше. И отново пропадна. Започна да се движи бавно и мудно като отдавна неработило ръждясало бутало. Иво се затича към главния вход, където имаше още повече хора. Плочките под краката му вибрираха и се напукваха. Позеленелите ламарини и транспарантите от покрива започнаха да падат, заедно с парчета стомана и бетон. Тълпата се отдръпна. Бронзовото слънце на северната фасада започна да се върти, а трите пилона потънаха един след друг в земята. Фонтаните започнаха да бълват огън. Скейтърите нададоха одобрителни възгласи. Сградата се издигна бавно във въздуха. От нея шумно падаха парчета бетонени стълби и образуваха непрогледен облак прах. Национален Дворец на Културата се издигна над София, ескортиран от паметника ,,1300 години България‘‘. Иво Антонов извади телефона си и погледна датата – 12-12-2012, след което бързо намери съобщението, което беше получил преди година: 12. 12. 2012 г.,12.00 ч., Народен Дворец на Културата ,,Людмила Живкова‘‘, Зала 1, блок 7, ред 12, място 49. Вземете своя билет от касата.