(Текстът е публикуван във vice.com: http://www.vice.com/bg/read/kade-sa-marsiancite )
Пътувахме към Варна. Поводът беше фестивалът на българското игрално кино ,,Златна роза‘‘. Нали знаете – прожекции, пресконференции, коктейли, моктейли и цели тонове българско кино. От филмите запомнихме само как двете мутри на дребно – Чужденеца и Хамелеона, запасени с вяра, любов и уиски, грабнаха по един пистолет и по един куфар и мигрираха към слънчевото море за да търсят някакъв пъзел. Пъзелът на човешкия живот например.
И тъй като в нашия липсваше парченцето на достойното забавление и разнообразие решихме да посетим градинката зад Варненската Обсерватория. Местните наричаха това място за срещи УПСАТА. 
Пихме евтин скоч, както винаги. За дейността на самата Обсерватория, научихме че преди години, с нейна помощ са преименувани улиците в едно съседно село. Решихме веднага да проверим за какво става въпрос, но преди това взехме още скоч. След това отидохме до скейт парка, който беше съвсем наблизо, бяхме нападнати от стари приятели, на плажа гледахме сутрешна октомврийска мъгла и се озовахме в пустото село Звездица, а пътуването помним като отвличане от извънземни – смътно и с болки по цялото тяло.
Наистина по уличните табелки пишеше ,,Марс‘‘, ,,S 2003 J 16‘‘, ,,Лаомедея‘‘, ,,Набу‘‘ и други подобни. Основната звезда печеше силно и всички юпитерци, плутонци и венерически меркураджии се бяха изпокрили. Срещнахме само един много пиян землянин, сещате се, с два крака и две ръце, ходещ от тротоар до тротоар, досущ като нас. Опитахме се да го попитаме къде са всички марсианци. Той не разбра въпроса и ни показа храм ,,Св. Иван Рилски‘‘, но ни каза, че не можем да влезем, защото е отворено по време на празници или, ако случайно някой умре. Стори ни се, че натърти на думата ,,случайно‘‘, но не сме сигурни. Почерпихме го с уиски, а той нас – с ракия. Показа ни как да стигнем до площад ,,Галактика‘‘.
На основното космическо пристанище в околността забелязахме една сграда, на която с микс от извънземни
пот, кръв и сперма беше написано: ,,Пушете трева и се смейте‘‘. Веднага ни обсебиха спомени за онези тениски от Илиянци, на които имаше щастливи, пушещи коз пришълци и надписи от рода на: ,,Why aliens visit earth’’. Някой землянин беше правил неуспешни опити да изтрие надписа. На сградата имаше и табела: ,,Община Варна Кметство Звездица‘‘. Говорихме с кметицата, г-жа Мара Спирова. Най-обикновена, отегчена землянка. Вълнуваха я много повече фолклорните мероприятия, които предстоят в селото, отколкото баналните интергалактически пътувания.
През 2003 г. на кмета Никола Николов му писва да живее на ул. ,,Шейсет и девета‘‘ и решава да даде имена на улиците в селото. Скучаещите общински съветници енергично подават заявление към още по-скучаещата Комисия по наименованията. Съвместно с Обсерваторията във Варна изготвят новите имена. От тогава на пл. ,,Галактика‘‘ периодично кацат извънземни пушилисти или скочопийци като нас за да разпитват къде са марсианците и глупости от този род.
P. S. Големият губещ е кмета Николов, защото от УПСАТА му предоставили имената само на 68 астрономически обекта.