,,Вездесъщият“ – постер
,,Вездесъщият‘‘ бе представен за първи път пред публика във Варна, на Фестивала на българския игрален филм ,,Златна роза‘‘ 2017, където заслужено спечели в пет категории, включително Голямата награда. Спекулира се, че наградите във Варна са част от масивната му рекламна кампания, но предвид качествата на филма, подобни твърдения са безпочвени. Още повече, че е изключително рядко явление един филм да спечели Наградата на критиката и Наградата на публиката в рамките на един фестивал. Така или иначе, призовете във витрината на едно заглавие винаги са били част от промоцията му. Филмът разнищва философската тема за непосилното бреме на нежеланата истина, като я опакова в привлекателната форма на драматична романтична история с комедийни елементи. ,,Вездесъщият‘‘ е последната продукция на ,,Мирамар филм‘‘ и на, общо взето същият екип, осъществил ,,Дзифт‘‘ (2008, реж. Явор Гърдев) и ,,Love.net‘‘ (2011, реж. Илиян Джевелеков). Сценарист е Матей Константинов, а режисьор – Илиян Джевелеков. Както в предишните истории на екипа, главният персонаж развива обсебваща мания, която движи сюжета. Паралелите с ,,Love.net‘‘ са директни и неизбежни. Двата филма са в една тематична плоскост, изследвайки взаимодействието на съвременния човек с главоломното развитие на информационните технологии. И не просто взаимодействието, а цялото му съществуване като зависимо от тяхното влияние.
Част от екипа на филма на ,,Златна роза“ 2017
Снимка: Темелко Темелков
Емил Борилов (Велислав Павлов) е писател, изпитващ трудности с вдъхновението, но пък проспериращ като собственик на рекламна агенция. Основният му проблем е скуката, която го е налегнала в ежедневието. Един малък фамилен инцидент соткраднати вещи отприщва и задълбочава обсесията му към системите за видеонаблюдение, които се оказват изключително достъпни в днешно време. Филмовата реалност във ,,Вездесъщият‘‘ е напълно възможното настояще, а не някакво параноидно, неопределено бъдеще. Затова дефиниции като ,,шоков‘‘ и ,,разтърсващ‘‘, каквито се чуха на пресконференцията след прожекцията на филма във Варна, ми се струват преувеличени. Технологичният напредък е само фон на действието – гореспоменатата лъскава опаковка. Историята е банална и елементарна, като натоварвам тези определения с най-положителните им конотации. Борилов наблюдава близките си и това разбива живота му. Христоматийна истина е, че някои от тайните, които съпътстват човешките взаиомоотношения, е добре да си останат скрити, колкото и цинично да изглежда. Те са неотменна част от човешкия живот и промяната на това статукво не води до добро стечение на обстоятелствата. От тук и аналогията с Бога като вездесъщ разум, която ми се струва повърхностен топос. Междухарактерните взаимоотношения във филма са ми много по-интересни и според мен са развити отлично.
Борис Луканов, Велислав Павлов и Илиян Джевелеков на пресконференцията след прожекцията на филма – ,,Златна роза“ 2017
Не е случаен изборът на професия за главния персонаж. Арогантният рекламист превръща хората около себе си във вдъхновение за следващия роман, който писателят ще разкаже. Масивното изпълнение на Велислав Павлов е ключово за харизмата на филма. Автентичен е и външният му вид, за което немалка роля има и правилният кастинг. Актьорът представя интелигентен и успял градски човек в криза, породена от празното му ежедневие, тъй като е принуден да се занимава с нещо, което не му е присърце, само за да бъде успешен. Първоначално той няма никакъв личен мотив за видеонаблюдение на всички фронтове – семейство, приятели, колеги. Фиксацията му е функция от екзистенциалната нищета, която чувства. Оттук нататък драматургията е изпълнена със забавни детайли: червените маратонки са Чеховска пушка; историята за произхода на прякора на Джими; ироничният епизод със снимките на терен на рекламен видеоклип; названието на агенцията; колекцията от комунистически табелки в офиса, която явно е тренд сред представителите на този медиен сегмент и е вдъхновена от реални прототипи и т.н. Рекламният бизнес очевидно е привлекателна тема за българските автори. Още един роден филм използва тази сфера за фон на своето действие – ,,Дъвка за балончета‘‘ (реж. Станислав Тодоров – Роги), но с по-скромни художествени постижения.
Част от екипа на ,,Вездесъщият“ на пресконференцията след прожекцията на филма – ,,Златна роза“ 2017
Проблематичен ми се вижда гласът зад кадър като сценарен инструмент – типична черта и за трите филма на този творчески екип. Похватът подсилва главния персонаж като разказвач, но е ненужен точно в тази история, където подчертано водеща роля има визията. Освен това, поддържащите персонажи са развити качествено и са интересни, за разлика от тези в ,,Love.net‘‘ например. Немалка заслуга за това има цялостният актьорски ансамбъл и отново ще подчертая – безпогрешният кастинг, неглижиран в голяма част от съвременните български филми. Ще започна отзад напред, с ветераните Михаил Мутафов и Борис Луканов, които доминират всеки кадър, в който се появят. Техните персонажи са абсолютни противоположности – първият е философски настроен бохем на смъртно легло (обърнете специално внимание на сцената, в която Мутафов говори за щастието), докато вторият е тотален прагматик и тази крайност избива в определени поведенчески девиации.
Весела Бабинова, Велислав Павлов и Илиян Джевелеков в работен момент от филма
Снимка: www.miramarfilm.com
Абсолютният дебютант за киното ни (уви, с много сериозни роли и редица награди в театъра) – младата Весела Бабинова е едновременно обикновена и харизматична, а естествената й красота забива в земята всякакви видове Златки. Характерна, дори екзотична е красотата на Ирмена Чичикова и Теодора Духовникова, които са невероятно попадение като екранна двойка. Те демонстрират зрялост и самоувереност чрез своето присъствие. Всичко това обаче не би било възможно без режисьорската намеса. В нея си личи интелигентна чувствителност, безкомпромисен вкус и отлично взаимодействие с актьорите. Илиян Джевелеков постига тези висоти чрез методично изградено доверие между него и изпълнителите на ролите. За да илюстрирам тезата си, отново ще направя неизбежен паралел с филма ,,Дъвка за балончета‘‘, в който на Теодора Духовникова е поверена главна роля. Разликата в качеството на двете изпълнения е озадачаваща. Талантът и опитът на актьора не винаги са достатъчна гаранция за добър краен резултат. В конкретния случай, режисьорският фактор е решаващ.
,,Вездесъщият“ получава Голямата награда ,,Златна роза“ на Фестивала на българския игрален филм във Варна, 2017
Оператор на филма е вездесъщият Емил Христов. Стилът на неговата камера е ясно определим с едно прилагателно – елегантен. Дори кадрите, които имитират видеонаблюдение са визуално атрактивни, без това да вреди на чувството за автентичност. Архивните кадри от реални камери, заснемащи денонощно софийските улици, са вплетени органично в разказа и не оставят усещане за бутафория, каквото има в много произведения, които използват този похват. Един от малкото негативи на филма, е разтегленото му времетраене. Десет минути по-малко не биха му навредили, в името на по-добрата комуникация с публиката. Определено ,,Вездесъщият‘‘ се стреми към възможно най-широка аудитория. Показател за касовите амбиции на продуцентите, е масивната рекламна кампания, започнала още в началото на лятото и включваща, освен всичко друго, медийна прожекция и гала премиера преди редовното разпространение по кината, което започва на 13-ти октомври 2017.
Текст: Росен Спасов
Снимки: Росен Спасов;
Темелко Темелков;
(Текстът ще бъде публикуван в списание Outshined, брой 2, октомври 2017, www.Outshined.net)