На 17. 06. 2015 изпратихме Сашо!
Вчера се запознахме, а днес трябва да си кажем сбогом…
Имаше случаи, в които почти денонощно, гордо работихме по някакви текстове и проекти. И пак не стигна времето и останаха толкова много…
Безкрайните пътувания бяха шанс да преборим безсънието. Резултат от това бяха мейлите по всяко време на денонощието. Безсъние имаше и по други поводи…
Но сега безсънието продължава, откакто дочухме среднощните новини от Атина. А там земята се разстресе, сякаш да предупреди…
В нашата професионална сфера и начин на живот няма много време за сън, но ето, че сега поне ще си починеш…
Сбогом Професоре, Приятелю, Сашо!
(и наздраве) от Росен Спасов
снимка: Темелко Темелков