They Shall not Grow Old – постер
По думите на Жан-Клод Кариер, неспирният технически прогрес е присъщ на киното (Кариер, Жан-Клод, ,,Невидимият филм‘‘, Колибри, София, 2003). Новите технологии се прилагат, както в текущото производство, така и при реставрацията на стари филмови произведения. В началото на миналото десетилетие филмовите архиви стартират редица проекти, с които отбелязват 100 години от Първата световна война и едновременно с това популяризират своите колекции. Един от най-мащабните е Европейският филмов портал 1914 (European Film Gateway 1914), който дигитализира и събира на едно място за улеснен онлайн достъп над 700 часа филмов материал от и за войната. Европейският филмов портал (EFG) се финансира от Европейския съюз и в него участват 38 архива от цяла Европа. Сред тях е и Имперският военен музей (Imperial War Museum) в Лондон, който заедно с Британския филмов институт дава зелена светлина на паралелна инициатива, оказала се един от най-интересните практически казуси в света на аудиовизуалното наследство в последното десетилетие.
Питър Джаксън
През 2012 двете институции отбелязват юбилея като разработват проект за дигитална реставрация на архивни хроникални кадри от фронта. За крайния резултат, превърнат във филма „Те няма да остареят” (They Shall not Grow Old), 2018 (https://www.imdb.com/title/tt7905466/?ref_=nm_flmg_dr_3) дават пълна артистична свобода, както и правото на финален монтаж на австралийския режисьор и продуцент Питър Джаксън („Властелинът на пръстените”, „Хобит”). Впоследствие много от водещите професионалисти в сферата ще разкритикуват този подход, въпреки суперлативите на критиката и прехласването на публиката. Филмът на Джаксън е едновременно атрактивно, но и дълбоко лично преживяване. Стогодишните архивни кадри са върнати към нов живот, озвучени са така, че, „Апокалипсис сега” да изглежда като гаражен експеримент и са монтирани хомогенно в полза на разказа. Основното лепило за него са архивни аудио записи на британски войници. Техните изповеди придават универсалност, лична гледна точка и всъщност оформят сюжета на филма. В допълнение Питър Джаксън наема специалисти, които разчитат по устните казаното от заснетите върху немия материал войници и офицери и то е прочетено от актьори зад кадър – факт, който показва огромната отдаденост на Джаксън. Освен че владее екранния свят на орки, елфи и хобити, режисьорът има сериозен интерес към периода и е бил куратор в музейната експозиция „Голямата война” в Нова Зеландия. Не бива да забравяме, че самият Дж. Р. Р. Толкин, вдъхновен от глобалните конфликти на ХХ век, създава „Властелинът на пръстените” като алегория на вечната битка между доброто и злото и участието на обикновения човек в нея. „Те няма да остареят” потaпя максимално зрителите в преживяването на западния фронт във „войната, която ще спре всички войни” – още повече, че в крайна сметка е преформатиран и за 3D прожекции. В техническо отношение филмът не е съвършен, но е безупречен в използването на максималните мощности, които технологиите позволяват във времето, когато е правен. Всъщност единственият фактор, който би попречил на пълното потапяне в реалността на кадрите, е именно тяхното подобрение. Това генерира и основните критики към филма.
През 2019 на ежегодния конгрес на Международната федерация на филмовите архиви (ФИАФ, www.Fiafnet.org) Дейвид Уолш и Матю Лий от Имперския военен музей представиха доклад за работата на институцията върху този проект. Презентацията бе озаглавена ,,Преминаване на границата: какво означава за архивите свръхподобряването на филмов материал от Първата световна война?‘‘ (https://www.fiafnet.org/pages/Events/2019-Lausanne-Symposium-Session6.html). В нея Уолш и Лий направиха сравнителен анализ на кадри от оригиналния материал с кадри от филма на Джаксън. Оставяйки настрана етичния кодекс на ФИАФ, който цели да систематизира и даде общи насоки в необозримата материя на филмовата реставрация, Дейвид Уолш не отрича, че жизнеността, която материалите придобиват след дигиталната намеса, ги прави привлекателни за
Кадър от филма
непрофесионалната публика и това е шанс за нея да се запознае с тях и изобщо да разбере за съществуването им. Той отбеляза, че зрителите са захласнати по изображението и опитът е много полезен от гледна точка на това, че се изкарва на светло принципната дейност на архива. В някои от фантастично подобрените кадри, обаче прозират притеснителни тенденции. Например, при оцветяването на материала някои от къщите във фона придобиват неестествен син цвят и това опира до естетическия избор на човека, извършил операцията. В един статичен кадър войници се снимат с малко дете – в подобрения материал дрехата му е оцветена отново в… синьо. Това стана повод за горчиви шеги от страна на Уолш, който предположи, че оригиналния цвят на дрехата най-вероятно е сив, но сивото е един от цветовете, които никога няма да намерят място в оцветен архивен материал. Презентацията предложи още много примери – приближаване и акцентиране върху лица; драстична промяна на фона, включително и добавяне на сгради в него; подобряване на визуалното представяне на избухващи бомби, които изглеждат като от съвременен холивудски екшън и т.н. Ключов момент е и изработката на цялостната фонограма на филма. Тя добавя нов интерпретативен пласт към немите хроникални кадри, комбинирайки оригинална музика, и оглушителни аудио ефекти със задкадровите разкази на ветерани, пресъздадени от актьори. Аудио записите също са част от фонда на Имперския военен музей и BBC.
Режисьорът споделя: „Когато видях възстановения материал си казах, че трябва задължително да преслушаме и целия аудио архив, за да създадем правдоподобна фонограма, изградена изцяло от историите на войниците. Хората обикновено се фокусират върху картината, оцветяването и реставрацията, но аз исках да добавя и пласта на личната гледна точка към епохалното събитие. В крайна сметка получих това, което си представях – 120 мъже разказват една и съща общовалидна история: какво е да си британски войник на западния фронт. Хората оживяват в този филм… Като използваме силата на компютрите и премахнем техническите ограничения на кинолентата, съхранявана в продължение на 100 години, ние ще можем да видим и чуем Голямата война така, както те са участвали в нея… Исках да се пресегна през мъглата на отминалите години и да представя отново тези доблестни мъже днес пред целия свят…” (https://www.flicks.com.au/features/peter-jackson-interview-how-i-made-the-visually-stunning-they-shall-not-grow-old/).
Въодушевените реакции на критика и публика отекват веднага след първите прожекции на филма на Лондонския филмов фестивал: ,,Джаксън е реставрирал, оцветил и добавил глас към архивен материал от западния фронт, вдъхвайки по незабравим начин живот на войниците, участници във войната”. (https://www.theguardian.com/film/2018/oct/16/they-shall-not-grow-old-review-first-world-war-peter-jackson).
Питър Джаксън
Всъщност изборът на Питър Джаксън за режисьор на филма изобщо не е случаен, а още по-малко – причудлив. Освен, че е отличен разказвач на истории, австралиецът е известен с дръзкото пионерско прилагане на новите технологии в своите филми и със задълбочения си интерес към Първата световна война, най-вече заради участието на дядо му в нея, което подсилва личния момент в заниманието с проекта. Той използва motion-capture за своя небезизвестен Ам-Гъл в трилогията „Властелинът на пръстените” в началото на XXI век, а десетилетие по-късно „Хобит” става първият мащабен холивудски блокбастър, който е заснет със скорост 48 кадъра в секунда. За извършената работа върху „Те няма да остареят” Джаксън отказва хонорар, а неговата фирма за постпродукция WETA сканира в 2К и реставрира над 100 часа филмов материал, който след това се завръща обратно в хранилищата, изчистен от белезите на изминалото време и техническите неизправности на старата лента. Джаксън е привлечен от възможностите на новите технологии, не се страхува да експериментира с тях и в тяхно лице вижда възможност за атрактивна презентация на архивен филмов материал пред максимално широка публика и привличане на вниманието ѝ към миналото и историята.
От друга страна обаче, след първоначалната еуфория специалистите (не само филмовите архивисти, но и някои кинокритици) са смутени и открито се противопоставят на крайния резултат – не защото е непривлекателен, а защото изкривява действителността. Рекламната кампания на филма също става повод за негативно отношение към някои аспекти от крайния резултат. „Джаксън описва процеса като ,,реставрация”, но образите свидетелстват за нещо различно – при сравнителния анализ „преди-след” екипът на Джаксън използва кадри, които са нарочно дигитално манипулирани с цел деградиране на качеството на оригинала, за да изпъкне огромната разлика между него и последвалите магически корекции. Удивен съм от тази кампания поради две причини: първо не ми е ясно защо дигитално подобрените, оцветени кадри не са достатъчно необикновени сами по себе си. Джаксън спокойно можеше да каже: ,,Трансформирахме съществуващия материал в нещо невероятно”. Неговите ефекти наистина са невероятни – няма нужда да се преувеличава лошото състояние на оригинала, за да се види колко страхотна е трансформацията. И второ, деградирайки качеството на архивния материал, за да изглежда той зърнист, мръсен, надраскан, подскачащ и неадекватен, кампанията изцяло изключва ролята на самия архив в постижението на филма, тъй като огромна част от кадрите, с които работи Джаксън не са в жалкото състояние, което той описва.” (Lawrence, The Abject Archive, https://atthepictures.photo.blog/2018/10/12/they-shall-not-grow-old-2-the-abject-archive-the-sacred-archive/).
Кадър от филма
Според Уолш и Лий, интерпретацията на Джаксън е някъде по средата между реалността и анимацията. Във финалните надписи на филма стоят имената на т.нар. restoration artists (художници по реставрацията). Всички техни намеси променят естетиката на оригинала и са въпрос на артистични предпочитания. Проблемите, които опитът от този проект повдига, са от етично естество и ще тежат все повече върху следващите поколения архивисти заради яростното развитие на технологиите и навлизането им в полето на филмовата реставрация. Архивните институции ще трябва все по-често да решават дали да предоставят или не своите материали и каква морална цена ще трябва да се плати за тяхното популяризиране. Според Матю Лий щети ще има винаги, но е важно те да се минимализират доколкото е възможно. Той определя крайния резултат като деривативен спектакъл, чиито положителни страни са, че окуражава и подтиква публика и специалисти да се задълбочат и замислят върху важността на оргиналните източници, както и да научат повече за Първата световна война. Познатият му материал, обаче е странен и отчужден, а терминът, с който може да бъде определена работата на Джаксън, е труден за фиксиране. Дали крайният резултат е трансформация, транслация, транслитерация, фикционализация, фалшификация, манипулация… този въпрос явно всеки зрител трябва да реши според своите собствени интелект и съвест. Най-големите притеснения на представителите на Имперския военен музей са именно все по-достъпните възможности за дигитално добавяне на несъществуващи в оригинала елементи, като къщи, птици, хора, както и промяна на лица. Оттук крачката към недобронамерено изкривяване и дори фалшифициране на историческата истина е много лесно достижима и само ефимерни стойности, като етика и морал остават последни препятствия пред нея. В това отношение филмът на Питър Джаксън е изключително интересен опит, който показва че нищо, което виждаме на дигитален филм не е реално и не може да бъде приемано за чиста монета.
Когато работата на Джаксън трябва да бъде назована с конкретен термин, се получава странен казус. В своето официално обръщение към медиите специалистите от Имперския военен музей наричат крайния резултат трансформация на оригиналния архивен материал. Екипът на Питър Джаксън от своя страна го промотира като реставрация и това повдига обществени дискусии, намерили благоприятна среда в социалните мрежи. Когато широката публика започва масово и много свободно да използва думата реставрация, пред архивната институция се изправя нов проблем, чието решение може би е в преустановяване на използването на термина.
За Дейвид Уолш, обаче, казусът е още по-дълбок и филмовите архиви по света ще трябва тепърва да се сблъскват с различни негови проявления. Естеството на работата на филмовия архивист е да запази и изследва това, което се е случило веднъж щом камерата заработи и техническият контекст е част от историята на филма. Уолш и Лий завършват с предупреждение – Питър Джаксън е първият, който използва до такава степен технологиите за своята интерпретация на архивен материал, но след него ще има много други и затова е нужно повече от всякога да се внимава с преотстъпването и комерсиалното му използване, тъй като много лесно може да се подправи и/или изкриви историята. Този проблем винаги е стоял пред архивите, които постоянно имат опит, най-вече с документални продукции, чиито автори манипулират оригиналния материал за нуждите на разказваната от тях история и за постигане на точно определени внушения. Дигиталната революция, обаче, изправя филмотечните експерти пред нови, често непознати предизвикателства. Бързите промени изискват бърза адаптация и непрекъснато трупане на нов опит.
Кадър от филма
Филмът на Питър Джаксън в крайна сметка обикаля света, печели множество престижни номинации и награди, достига до широк кръг от масова публика и разпалва оживени дискусии в много посоки. Малко документални аудио-визуални произведения, базирани на архивни кадри, могат да се похвалят с подобна съдба и въпреки противоречивия краен резултат е полезно, че този казус съществува, защото върху неговия опит могат и трябва да стъпят бъдещи експерименти на дръзки пионери. „Те няма да остареят” се превръща в необикновен за настоящето, но може би симптоматичен за бъдещето на киното парадокс – eдновременно любим на публиката, но разделящ мнението на критика и професионалисти, филмът дава сигнал за бъдещата работа и мисия на филмовите архиви във взаимодействието им с новите технологии.
Снимки: www.IMDb.com
(Материалът е част от проекта на Българска национална филмотека „Аудиовизуалното наследство – проблеми и перспективи“, осъществяван с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ и медийното партньорство на въпреки.com: <https://xn--b1agjhxg2e.com/post/626246983472070656/%D0%B4%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%82>)