Филмът ,,Бандит и овен“ (2014, реж. Алберто Йорданов) можете да видите на Кинематограф БГ: http://kinematograf.bg/bandit-and-the-ram-film#/disqus
Кратко описание: Екзотичният отшелник Дойчо и неговият най-добър приятел – овена Бечо се опитват да намерят заровено злато в тъмните гори на Балкана…
През 2015 в борбата за престижната, но уви вече несъществуваща награда ,,Джеймисън‘‘ за български късометражен филм в рамките на София филм фест безпрецедентно бяха селектирани 7 документални филма. Освен показател за предпочитанията на селекционната комисия на конкурса, изборът на тези филми беше в по-голяма степен заслужен реверанс към документалното ни кино, което в последните три десетилетия винаги е поне ,,с едни гърди (или може би топки?) напред‘‘ спрямо игралното, особено в количествено, но и в качествено отношение. В селекцията попадна и филма ,,Бандит и овен‘‘. Той показва избрани моменти от ежедневието на чудатия самотник Дойчо, обитаващ неопределено диво пространство на планетата Земя. Основният похват на филма е документалното наблюдение, с минимална или много добре прикрита режисьорска намеса. За успешното осъществяване на този замисъл е нужно интимно сближаване на автора и неговия екип до обекта. Той трябва да допусне чуждите хора в своя свят. В конкретния случай задачата е още по-трудна, защото Дойчо е екзотичен отшелник, който се е самообрекъл на изгнание. За щастие снимачният екип постига трудната цел и осъществява филма във видимо сурови условия.
На пръв поглед основният драматургичен двигател е мечтата на Дойчо да намери злато и да забогатее. Компания му прави един овен или пръч, както Дойчо си го нарича. Надеждата му е спусната отгоре, под формата на глас, който му казва, че спи върху много пари. Както вече съм писал, историята силно напомня на тази от филма ,,Последните черноморски пирати‘‘ (2013, реж. Светослав Стоянов). Тя обаче е само зрителски капан и бързо остава на заден план, а на повърхността изплуват много по-ценните теми, които филмът засяга. Чрез традиционните похвати на гореспоменатото документално наблюдение, авторът показва светогледа на своя персонаж. Зрителят научава защо той е избрал това съществуване. Неговият основен мотив е универсален – важно е търсенето, а не самото намиране на богатството, любовта и контакта с други живи същества. Отчаяното търсене го предпазва от загубата на смисъл – загуба, която би била фатална. Част от пътя е и несподелената любов, с която негова съседка го отблъсква от себе си и по този начин допълнително го мотивира да покаже несъвършенствата на самобитния си характер. И когато той кристализира пред зрителя, за него вече е ясно защо автора е избрал да направи филм за него.
Режисьорът Алберто Йорданов е представител на едно позитивно явление в българското кино, което е плод на промените от 1989, но най-вече на глобализацията и се случва отчетливо в последните 20 години: млади автори в киното, които го изучават в чужбина и с космополитна чувствителност се завръщат в България (все още недостатъчно експонирана и в този смисъл до известна степен екзотична) за да я покажат с уникален поглед – едновременно вътрешен, но и външен. Предишният филм на автора – ,,Централна гара София‘‘ (2013) също е част от това течение и има сходни характеристики от гледна точка на презентацията на нашата страна пред различните публики по света. Похвално е, че авторските търсения в тази посока са устойчиви.