Функция 1. Декорът може да ни даде свидетелства за манталитета на неговия обитател/обитатели.
Пример 1 (,,Kids’’, реж. Лари Кларк).
Малко след първоначалната сцена, в която виждаме главният герой да напуска къщата на заможно американско семейство, се пренасяме в неговия собствен дом. Там ставаме свидетели на мизерията, която обитават хлапетата на Кларк. Апартаментът на Тели е монументален пример за нищетата, в която живеят ниските социални слоеве на Америка. Декорът разкрива на зрителите ,,оправдание’’ за моралния упадък на героите.
Пример 2 (,,Broken blossoms’’, реж. Д. У. Грифит).
Китайският квартал в Лондон е умело стилизиран от Грифит, така че да предаде мизерията и нищетата, в които са принудени да пребивават разноцветните герои на филма, характеризирайки тяхната душевност. Тесни магазинчета, търгуващи с екзотични източни предмети, в съседство с опиумни бордеи и двустайни жилищни кабинки, в една от които пребивава заедно с дъщеря си един типичен лондонски представител на работническата класа. Груб и пиян, той изкарва прехраната си с подземни боксови побоища. В крайна сметка неговият начин на живот ще предопредели съдбата на героите.
Пример 3 (,,El Mariachi’’, реж. Робърт Родригез).
Огромното имение на наркобарона, с всичките му принадлежности – басейни, въоръжена охрана, високи каменни стени издава същността на намеренията му и характера на бизнеса му. Декор, който ще се повтаря почти навсякъде в творчеството на Родригез.
2. Декорът служи за определяне на средата.
Пример 1 (,,Лачените обувки на незнайния войн’’, реж. Рангел Вълчанов).
Действието на филма се прехвърля от пищната, но суха и скучна туристическа атракция, каквато е смяната на караула пред Бъкингамския дворец, към простата, но разноцветна откъм настроения действителност на малкото българско (по-конкретно шопско) село. Контрастът между двата декора е неповторим и зрителят безпогрешно определя средата, в която се намира.
Пример 2 (,,The Imaginarium of Doctor Parnassus’’, реж. Тери Гилиъм).
В началото на филма зрителят е потопен в средновековната атмосфера на имагинериума, намиращ се в огромната гротескна каруца (сцена, дом), която обитават героите. Докато не тръгнат на път и не разберем, че действието всъщност се развива в съвременен Лондон.
Пример 3 (,,Soul kitchen’’, реж. Фатих Акин).
Старото пристанище, на което се намира ресторанта на симпатичния главен герой на Акин не предвещава мястото да се превърне в любимото луксозно място за хранене на немската културна младеж, каквото го вижда той. В крайна сметка след множество комични перипетии става точно това.
3. Декорът създава настроението, атмосферата в дадена сцена от филма.
Пример 1 (,,24 часа дъжд’’, реж. Владислав Икономов).
Потискащата атмосфера на самотната кръчма непрекъснато държи зрителя в очакване. Той се подготвя за това, че нищо хубаво не чака, както обкръжението на Капитана, така и принудителните му гости. Дървената стълба първа се опитва да надникне под роклята на пришълката, предвиждайки, че това ще е желанието на всички в кръчмата. Дъждът, който периодично ,,наднича’’ през прозореца допълва и рамкира чувството, че героите са обречени.
Пример 2 (,,Metropolis’’, реж. Фриц Ланг).
Пищните декори на ,,Метрополис’’ могат да се дадат за пример в много случаи. Контрастът на настроения, който създават, обаче е неповторим. На горните етажи на града, в райски разкош и безгрижно благоденствие живеят богатите, а в подземията се вижда непосилното трудово битие на работниците.
Пример 3 (,,Batman’’, реж. Тим Бъртън).
Готам сити на Бъртън е изключително мрачен и сив. Всяка надежда за добро се е изпарила отдавна. Пещерата на Човекът-прилеп и нейната анти-героична стилистика издават тъмния характер на героя, предизвикан от трагична случка в миналото.
4. Декорът става символ на определена ситуация.
Пример 1 (,,Greed’’, реж. Ерих фон Щрохайм).
Във финалната сцена от филма Долината на смъртта и нейната безкрайна гореща пустош се превръщат в символ на разядените от алчност души на героите в класическия ням филм на Щрохайм.
Пример 2 (,,Лов на дребни хищници’’, реж. Цветодар Марков).
Пейката на пл. ,,Славейков’’, тази на която дружно са се прегърнали баща и син Петко и Пенчо, става символ на дългоочакваната любов за един от героите на филма. Но не само. Тя става и негово лобно място, след като е уцелен от случаен куршум, докато чака своята любима.
Пример 3 (,,А сега накъде?’’, реж. Рангел Вълчанов).
Сцената. Тя оживява на екрана като съзидател и двигател на действието, превръщайки се в символ на трудностите, терзанията, трепетите, желанията, мечтите на героите. Младите артисти трябва да преминат през нея за да излезнат подготвени за най-важното представление – животът.
5. Декорът като проекция на личността на героя /на личното”Аз”/.
Пример 1 (,,Twin peaks’’, реж. Дейвид Линч).
Червените завеси са отличителен белег за филмите на Линч. Тук те умело са използвани във вид на лабиринт за декор на тъмното подсъзнание на героите.
Пример 2 (,,Inception’’, реж. Кристофър Нолън).
Конструкцията на всички епизоди, в които героите сънуват (и където същевременно се развива действието) са дело на самите тях. Героите са архитекти на местата, в които трябва да завършат своята мисия. Проекциите от тъмното и опасно подсъзнание, свързани с миналото на един от тях, героят на Леонардо ДиКаприо ще им изиграят лоша шега.
Пример 3 (,,Matrix: Revolutions’’, реж. Анди и Лари Уашовски).
Финалната битка между Нео и агент Смит, чийто изход ще определи съдбата на човешкия град Цион, се разиграва на фона на безкрайни, еднакви, футуристични небостъргачи и проливен дъжд. Това е собственият терен на Смит, конструиран от неговото съзнание и в съзвучие с неговата електронно-компютърна същност.
6. Декорът като демонстрация на монументален блясък и разкош.
Пример 1 (,,The perfume’’, реж. Том Тиквер).
Средновековната реалност на Франция е майсторски пресъздадена (но и нарочно хиперболизирана) от Тиквер, както вътре, така и извън стените на Париж и Грас. Мостовете над река Сена може да не са типичен пример за блясък и р
азкош, но са впечатляващи и спират дъха, особено когато част от тях рухне.
Пример 2 (,,Charlie & The Chocolate factory’’, реж. Тим Бъртън).
Фабриката за захарни изделия на Уили Уонка стига твърде далеч в пищната демонстрация на цветове, багри и шарки, но пък успява да пресъздаде света от класическата детска приказка. А пресъздаването на светове и настроения чрез декори е една от силните черти на Бъртън.
Пример 3 (,,Star wars: The empire strikes back’’, реж. Ървин Кършнър).
Измежду всичките чудни возила и декори на ,,Междузвездни войни’’ класацията за блясък и разкош печели Облачният град на Ландо Калрисиан, но не неговите ,,подземия’’, където Люк разбира, че Лорд Вейдър е баща му, а градът, погледнат от птичи поглед.
7. Декорът като елемент на драматургичното действие.
Пример 1 ( ,,Safety last!’’, реж. Фред Нюмайер, Сам Тейлър).
Неповторимият Харолд Лойд и неговият образ-герой градски чиновник се борят в продължение на един час със стената на градска офис сграда. По нейните етажи Хари среща работническа платформа, первази на прозорци, щори, пердета, авариен маркуч и др. за да достигне до кулминацията с известната сцена с часовника.
Пример 2 (,,The kid’’, реж. Чарли Чаплин’’).
Счупените прозорци в квартала на Скитника стават извор на препитание за него и детето му. Те намират начин за разширяване на бизнеса. Чарли праща детето да чупи прозорците, а той минава малко по-късно, за да поправи щетите срещу честно заплащане.
Пример 3 (,,The general’’, реж. Бъстър Кийтън).
Влакът на главния герой-машинист е основна движеща сила (заедно с таланта на Кийтън), но ведно с това и герой-декор във филма. Повечето драматургични ситуации във филма се случват в, извън, над, под, около и с участието на ,,Генералът’’.
8. Декорът като комичен елемент.
Пример 1 ( ,,It`s a mad mad mad mad mad world’’, реж. Стенли Крамър).
В кулминационната сцена на филма, пожарникарската стълба, предназначена да спаси героите се поврежда и започва да се клати силно във всички посоки, изхвърляки телата на героите от себе си, сякаш се отървава от алчните персонажи. Тази заслужена съдба предизвиква комичен ефект.
Пример 2 ( ,,Meet the Fockers’’, реж. Джей Роуч).
Стената с ,,награди’’, която хипи родителите на Гейлорд (Бен Стилър) са направили в
негова чест, сред които призвания за 9-то място, предизивква комична реакция от страна на героя на Робърт Де Ниро.
Пример 3 (,,Modern times’’, реж. Чарли Чаплин).
Чарли Чаплин сам изобретява и, което е по-интересното, сам управлява автоматичната машина за хранене в истерично смешната сцена, когато неговият герой е използван като опитно зайче за новото откритие.
Много полезна и приятна за четене статия. :)