През есента на 2004 г. в българската реалност се появи нещо съвсем ново. Силно афиширано месеци преди премиерата си, предаването ,,Биг Брадър‘‘ стартира с гръм и трясък в родния ефир, достигна рекордни рейтинги и отприщи верига от скандали и дискусии. По това време бях в гимназията. Помня, че обществените дебати около новият медиен феномен бяха толкова бурни, че реших да направя анкета с моите съученици. Гледат ли шоуто? Кой участник предпочитат и защо? Пускат ли есемеси? Тогава не съм предполагал, че искам да уча журналистика, но малко по-късно завърших средното си образование и кандидатсвах точно това.
Беше през лятото на 2006 г. ,,Риалити програмите‘‘ вече бяха набрали невероятна популярност. Скоро след това щяха да започнат да се роят в почти всички български телевизии. Състезатели, сървайвъри, певци, танцьори, ясновидци, готвачи, острови, по които тичат манекенки по бански и без бански, а от скоро ще гледаме и родни фермери, които търсят любовта на живота си. Незнам дали остана български телевизионен продуцент без ,,риалити шоу‘‘ в каталога си. Знайни и незнайни търсачи на 15-минутната си слава преминаваха през малкия екран, усърдно работейки за рейтинга на телевизиите.
А аз кандидатсвах Журналистика и масмедии в СУ и УНСС. Тогава изпитът се състоеше от литературно интерпретативно съчинение върху българска класика, журналистическо есе по актуална тема и разговор с комисия. Една година се бях готвил върху творчеството на Ботев, Вазов, Алеко, Славейков, Яворов, Дебелянов, Далчев, Йовков, Елин Пелин, Смирненски, Вапцаров, Гео Милев, Димов и Талев. Накрая ми се паднаха темите ,,Игра на оцеляване‘‘ и ,,Големият брат – шоу или реалност?‘‘ съответно в СУ и УНСС. Теми свързани с водещите предавания на двете най-големи търговски телевизии в България.
Както вече споменах обществените дебати около този тип програми течаха с пълна сила. Вихрушката беше повлякла огромен диапазон от капацитети – от най-долните герои на жълтите вестници, през продуценти и журналисти до професори, културолози, социолози. Едни изтъкваха ползите, а други даваха аргументи срещу същността на ,,риалити програмите‘‘. Дали отразяват реалността или не? Манипулация чрез подбора на участниците и даваните им задачи. Продажбата на светата свобода на личността от страна на ,,играчите‘‘. Производство на фалшиви звезди от страна на медиите. Ексхибиционизъм и воайорство. Манипулиране на функциите на телевизията за сметка на примитивното забавление. Профанизиране на обществото и др. Защитниците (обикновено продуценти, участници, психолози наети от продуцентите и паркетни лъвове) наблягаха на социалната функция, психологическата представителна извадка на обществото, помощта, която телевизията оказва на участниците. Общо взето около тези въпроси се въртяха дебатите. Както казва един приятел по един друг повод; ,,Много ракия се изпи, много цигари се изпушиха, много глупости се изприказваха (и изписаха – добавката е моя)‘‘.
Двата водещи университета решиха да включат и нас в дискусията. Искаше ми се да вярвам, че случайно се паднаха тези теми. Аз лично не разбирах почти нищо от теорията на телевизията. Само бях гледал. Не помня какво съм писал. Помня, че включих Оруел и ,,1984‘‘ в есетата. Приеха ме в УНСС. По-късно кандидатствах и в НАТФИЗ. Темата, по която ми се падна да пиша беше ,,Риалити програмите – вреди и ползи за обществото‘‘. Докато писах върху любимата си кандидат-студентска тема претърпях и земетресение.
,,Риалити‘‘ форматите продължиха да съществуват на екрана. Но със значително по-нисък зрителски интерес и почти без никакви дебати. Отминаха като мода. И бяха изместени от друга – турските сериали. Те започнаха бурно да жънат успехи сред масовата аудитория и също предизвикаха дебати. В момента сред телевизионните продуценти има тенденция да се правят български сериали. Дано те станат следващия зрителски хит, но не само чрез телевизионни трикове, но и с качество – за да могат да забавляват, информират, социализират и формират добрия вкус на обществото.
Използвани източници:
- ,,Кино и други изкушения‘‘, Манов Б., София 2008
- ,,Култура и медии‘‘, Стойков Л., София 2006