THEЕТИКЕТ / TAG
11 публикации
Част от ,,Ангелите“ вилнеят по софийска улица Запознах се с ,,Ангелите на Ада‘‘ по необичаен, но подходящ за целта на този текст начин. Печално популярният софийски вело еквивалент на рокерската организация от САЩ, се ок...
Съобщението дойде по Фейсбук. А Ванчо беше изпратил физическите покани по традиционната поща (докато пиша това, още не са пристигнали). Съобщението беше получено от всички профили, естествено. Нашият приятел Иван Кушлев...
След общо взето поредното абстрактно парти, разносвачът на пици и дребен дилър на наркотици, Иво Антонов, роден през 1990 г., се събуди трудно към три следобед. Съчетаваше двете изумително еднакви професии с помощта на с...
(текстът е публикуван на Vice.com : http://www.vice.com/bg/read/bansko-rakia-moonshine , където има и снимки) Джибрите са готови от няколко седмици. В края на месеца запазихме дата за варене – 26. 03. 2013 г. Извиних се...
(редактирано от Росен Спасов) На Рада Когато Иво се провикна от съседната стая, че отиваме в Рига, повдигнах вежда въпросително и отидох да погледна дали пак не е на ракия по пладне. Нo, за сметка на това ловуваше офертн...
(Текстът е публикуван във vice.com: http://www.vice.com/bg/read/kade-sa-marsiancite ) Пътувахме към Варна. Поводът беше фестивалът на българското игрално кино ,,Златна роза‘‘. Нали знаете – прожекции, пресконференции, ко...
Или как Динци Дурчов даде началото на нова религия Този път ще разкажа една истинска история. Не е вдъхновена от реални случки, а си е съвсем това, което си е и което си беше. Затова ще намаля препратките, сравненията, и...
На Радка. На Искра и Виктор Лазови. На Любо Николов и прекрасните му деца. Без тях нямаше да има смокини. Когато отида в Банско от морето, обикновено съм емоционално съсипан. Тогава си прилагам терапия – отивам да варя р...
I част Родих се минута след полунощ. Мисля, че закъснях. При повечко късмет ми оставаха близо двадесет и четири часа живот. В първите часове на живота ме култивираха – възпитаваха ме и научавах нови неща. С любопитство и...
Трамваят бавно и безразлично пъплеше из оживените улици на София. Някак си отегчено жълтото релсово чудовище се бе съсредоточило върху единствената цел, която някога е имало – следващата спирка. На нея ще слязат и ще се...
Беше края на август. Преди да замина срещнах Продан Киров. Като малък техните му викали Проди, но по-късно всички го знаехме като Проди Джи, но не заради англичаните, а по-скоро покрай гангстерския рап, който имаше доста...
