Главният герой в тази изпълнена с клишета история е приятелството. ,,Останаха малко, но са истински‘‘, както се пее в една класическа българска рап песен. Всички опити да ме убедят в обратното останаха напразни. И понеже това не е научен текст – мога да пиша, каквото си поискам.

Неотдавна след това, празнувахме рожден ден на близнаците. Там се събрахме голяма част от поканените на венчавката. Разговарях с Николай за пътуването и той ме успокои, че също не го виждат как да стане. Коцката, както винаги студен и трезв в преценката си, замрази и последните ми опасения. Успокоих се, че никой не е мислил сериозно за пътуване до Ванкувър.

Скоба. С Вики и Коцката затворихме заведенията в Банско, едно по едно…  А те в началото на декември не бяха малко. Говорихме си и си  говорихме… Може би така правят варненците в Слънчев бряг през лятото, не знам… Светнаха мигащи лампи и говорещите на меко бармани, сервитьорки и други тъжни персонали броиха пари и ни гледаха – или може би не, заети със своите си неща… Скоба.

Толкова продължително мога да си говоря с Вики и Коцката, че неусетно станало изгрев… (в същото време не мисля, че съм, както някой с по-богат речник от мен би се изразил, ,,словоохотлив‘‘). Заговори се за ергенско парти в Исландия, но и това се оказа недостижимо за нашите стандарти. Недейте да оставате с погрешно впечатление… Затварянето на барове в Банско или София не е лесно и също изисква финанси, въпреки че, ако един средно-статистически исландски хипстър, горд наследник на Один, отиде да се забавлява вечер с моите пари в джоба си, най-вероятно ще си пререже вените още преди да е престъпил прага на първото питейно заведение.

Скоба. В Исландия киното е в подем – правят тихи, аскетични и евтини филми за любов между хора и коне, между хора и овце и между хора и други животни, с които печелят награди на водещите световни филмови фестивали. Освен това, когато Холивуд иска да покаже, че действието в някой много скъп филм се развива на различна планета от нашата, отива и снима общи кадри на пейзажи в Исландия. Скоба.

Още тогава Ванчо ме агитира да се регистрирам във Фейсбук, чисто нова мрежа, чрез която бихме могли да поддържаме контакт. Току що беше станала достъпна за целия свят. Огромната електронна картотека от бивши и настоящи студенти в САЩ и Канада, която той ми демонстрира набързо, нямаше нищо общо със сегашната ,,социална мрежа‘‘. Воден от очевидно безпогрешните си инстинкти, отказах да си направя профил. Не ми хареса перспективата с мен да се свързват хора, с които аз не искам да се свързвам.

Скоба. По-късно, с еволюцията на всички социални мрежи, но на тази конкретно, в явни и работещи на свръхдоброволен принцип системи за следене и събиране на лични данни и информация от всякакъв тип, съвременните ми аргументи се мултиплицираха прогресивно и се заздравиха в един неподвижен фундамент. Скоба.

А защо се оказа най-дългото лято? Може би, защото беше първото. Всъщност със сигурност това е причината. И наистина си беше дълго, а не като сегашните. Още нямаше ски и сноуборд инструктори, нямаше го епичното понеделнишко събиране в Тачката, нямаше редица неща, които днес много лесно приемаме за гарантирано ежедневие или пък отдавна сме загърбили, все едно не са се случвали никога. Нямаше го още и Румен, който от едно селско пишлеме се превърна в гордия, в много случаи дразнещ, но пълноценен и много качествен човек, който е днес, и то не благодарение на някакво наше влияние, а благодарение на себе си. И това не е, както казват гърците – ирония. Ирония е, че един от най-великите съвременни гърци – Джордж Майкъл, почина точно на Коледа. Нямаше го и ,,Кралев двор‘‘, защото тогава го строяхме. Имаше го само лятото – оттам идва и BanskoSummerProductions.

Строежът беше, както се казва ,,в разгара си‘‘. Заедно с моя съученик – Иван от ,,Попов‘‘, който в момента е незаменим компютърен гений, дизайнер и администратор на безброй електронни страници, пристигнахме в Банско, по това време безкрайна, в голямата си част незаконна, а както се оказа впоследствие и неоправдана в мащабите си, строителна площадка, за да заемем ролята си на сериозни общаци. Като такива, открихме магията на мастиката, а и на пиенето като цяло. От тогава се учим да пием правилно, а животът, съвсем случайно, ни срещна (особено мен) с изкусни учители. Кабинката беше чисто нова, само на един сезон, и около нея все още се проектираше сегашния Содом и Гомор, същински Слънчев бряг през зимата и призрачен квартал през лятото, местността, която в Банско наричат ,,Грамадето‘‘.

Скоба. В една далечна лятна ваканция, много години преди ,,най-дългото лято‘‘, там бях ходил само веднъж, когато на една от многобройните обширни ливади в местността, се провеждаше организирана футболна среща между две махали. Освен, че бях софиянец (непреодолим мой комплекс спрямо местните и до ден днешен), бях и твърде малък на години, а и дребен като физика. Затова, въпреки безспорните си футболни качества (подчертавам дебело, че тук не влагам абсолютно никаква самоирония), бях дълбока резерва. Встрани от терена, резервни играчи от двата отбора, споделяйки моята съдба да не докоснат топката през този ден, изтънчено се редуваха да забиват нож в тревната, рохкава почва. Това беше първият ми опит в този гангстерски турнир, наречен ,,Дъба клечка‘‘. Скоба.

На нашата си мини-площадка, ежедневно се конфронтирахме с проблемите на строителната работа, които разнообразявахме с различни забавления и игри. Екстремно спускане с количка, пълна с вар, например. Банските и баненските роми, ангажирани също като общаци, ни бяха най-близките колеги. Двама от тях бяха особено забавни, защото поразително приличаха на Биги Смолс и Тупак Шакур, направо двойници. Друг един, казваше се Терзи, беше по-дребен даже и от мен, викаха му Терзи Мравката, изнасяше поразително количество работа на гърба си. В края на деня казваше, че отива да пие една мастика с мента и да прави чавета. Сутрин не искаше да пие вода, защото му връщала снощния алкохол в главата и пак се напивал. Гошето си имаше друга история. Със съвсем сериозно изражение и монотонен глас разказваше как за първи път обезчестил едно момиче, когато бил в осми клас. След това, неговият другар и колега ме питаше дали аз ,,обезчастовам‘‘ (в директен превод разглобявам) девойки.

След безкрайния строителен ден идваше ред на това, заради което всъщност бяхме приели лятната работа. Всяка вечер, без изключение (в момента такъв цикъл ми се вижда абсурден и невъзможен) отивахме на площада за да се срещнем с близнаците, Ванчо, Алекс и Коцката. Саня също идваше с нас, беше малка, сладка и далеч не толкова еманципирана, колкото е днес. Цецко караше скейт, играехме хек и пиехме предимно пластмасови бири. След това задължително отивахме в Acid a.k.a. Каръковото – първият бар на местната легенда Митко Стамов.

Задължителна скоба. Стамовия a.k.a. Powder monkey a.k.a Stamich впоследствие отвори легендарния клуб Oxygen, заедно с Томас Пржеждимирски a.k.a Chico Red a.k.a. Tommy Gun. От там започна моя, нашия, а и на много други хора от нашето поколение нощен живот. И до ден днешен тази неугледна, тъмна и миришеща на мухъл дупка се споменава с респект, граничещ със страхопочитание, от всеки, който е попадал на сериозно парти там. В Oxygen започна и моята скромна аматьорска DJ кариера, под менторството на Том и най-вече на Митко Стамов. Ако някой си мисли, че преувеличавам легендарния статус на клуба, значи най-вероятно просто не е стъпвал там. Възможните причини за това не са много – или не е посещавал Банско в периода 2005-2010 или по принцип не ходи по барове, или не е бил роден. Скоба.

В Acid (наричан от местните Каръковото, тъй като това беше фамилното име на предишния му стопанин) пиехме 2 или най-много 3 бири Алмус и слушахме Боб Марли. Там се запознахме с много банскалии, които са наши приятели и до сега. Обикновено след това се прибирахме, но понякога отивахме в градския парк или на една тайна (каше) пейка в стария град, където изпробвахме водка, мента или джин. Коцката словоблудстваше на висок глас някакви философии за Вселената и космоса. Алекс ми каза, че всеки човек си има приоритети. Тогава малко му се обидих, но впоследствие разбрах, че е напълно прав. Ванчо разказа на развален бански една вечна история. Предишното лято (преди да ни познава) седели вечерта на пейка с деца от съседните къщи. Започнал да се натиска с едно момиченце и се отдалечили. На следващия ден приятелите му го питали дали я е боцкал в задния двор. Ванчо казал ,не, в реката. Кристално ясно е, че няколкото къси дена на познанството му с нас, беше трансформирало Иван Кушлев от плейбой в пияница. В крайна сметка, баба му имаше право да се отнася скептично към нашата компания във всичките следващи години. Най-злокобното от тези първи напивания в градската градина беше преди концерта на фалшивите Бони М – от оригиналната група присъстваше единствено безразличният Боби Фарел.

Скоба. Този концерт беше ,,подарен на банскалии‘‘ от един от първите сенчести благодетели на града. Германецът Манфред Дил – майстор перач на пари, осъден за финансови измами, първоначално боготворен, а малко след това низвергнат и бързо забравен от местните хора, които никога повече не чуха и не казаха нищо за него. От 2004 насам, през курорта преминаха цяла плеяда подобни чичковци със съмнителни биографии и блестящи планове за развитието на туризма в Банско. Скоба.

Друга скоба. Дори и Радка се появи за първи път същото лято, именно за този концерт, с нейните летни чехлички и бяло потниче. В Acid тя пи Beck`s, а аз Пиринско. Скоба.

Непосредствено преди концерта и само на метри от сцената, в непрогледен мрак, на една пейка в градската градина, аз, Ванчо и близнаците изпихме 700 мл. джин. Пиейки, наблюдавахме как стадионът се пълни с хора. Много трудно изпихме последните глътки химическо борче и влезнахме зад преградите. Седнахме точно в центъра на терена, с чудесна видимост към сцената. Само, че не виждахме нищо. Един от нас полегна и повърна. Няма да му казвам името, защото обикновено като цитирам имена на приятели в блога си, после същите се оплакват, че си имат проблеми в работата… Само ще кажа, че не бях аз, не беше и Ванчо, не беше и Ники. Аз с мъка се добрах до чисто новите скамейки (полезно наследство от Манфред), Ванчо скоро си тръгна, а Ники беше пил по-умерено, защото по принцип си е най-балансирания тип от нас.

Три или четири нощи с Иван Йорданов прекарахме пред денонощния магазин на улица ,,Пирин‘‘. Бяхме се сприятелили с магазинерките от нощната смяна, които люпиха семки. Правихме им компания и пиехме патрончета ледена мастика, най-късно до 4 сутринта, защото все пак трябваше да ставаме рано. Работата след тези късни прибирания беше особено тежка и мъчителна, но затова пък успяхме да изпипаме (Ейййй!) безценни детайли в състоянието на махмурлук, в различните фази на деня.

Помня, че имаше интересни ситуации и по светло. Може би сме имали почивка от строежа. Разхождахме се някъде. Две малки момиченца ни подминаха, гледаха ни и се смееха. Ооо, Канада, иззвънтя едното към Ванчо. Аз съм от Ямайка, подвикнах бързо, а новооплетените ми дредчета подскочиха.

Един път седмично ходихме на пикник в гората. Това прерасна в традиционно събиране на хижа Бъндерица, с много пластмасови бири, разни други бутилки и цели чували с царевични пръчици ,,Зайо-байо‘‘, чиито пакети гърмяха, докато ги качвахме с колата към хижата. Любимото зрънчо на Ванчо е и неговият сватбен подарък от мен. Като изключим уникалния случай на четвърт кисела краставичка, разрязана по дължина, консумирана твърде бързо и повърната през носа, гвоздеят на нашия престой на хижата беше играта на ,,Дъба клечка‘‘. И в двата случая главно действащо лице е Ванчо. Доволен съм, че неговите настоящи или потенциални работодатели никога няма да прочетат този текст.

Скоба. Правила на играта ,,Дъба клечка‘‘: 2-5 играчи, наредени в кръг. Редуват се с нож. Има 10 различни трикови забивания (нива, ако искате) на ножа в земята. Всяко едно от тях е специфично и носи съответно наименование. Няма да ги описвам тук. При забиване, дръжката на ножа трябва да е на минимум два пръста от земята. При успешно забиване, играчът преминава на следващ трик. Когато даден играч успее да забие ножа по 10-те начина, излиза от играта. Последният остава да ,,дъба‘‘ (или гризе) клечката. Всички останали играчи намират и подострят подходяща клечка. Забиват я в земята с дръжката на ножа. Всеки играч има право на три удара върху клечката. Изгубилият играч трябва да извади с уста клечката от земята. Използването на ръце и крака за ваденето на клечката от земята е недопустимо. Скоба.

Всички сме ,,дъбали‘‘ клечката. Толкова често и отдадено играехме, че това беше неизбежно. Решаващият фактор е умението да забиваш ножа в земята, до известна степен техника и много практика. Късметът също е важен. Помня, че аз и братовчед ми Ники почти винаги се изкарвахме от играта първи. Въпреки нестихващия си ентусиазъм, превърнат в часове непрекъсната игра и ловките си ръце, поради някаква причина Ванчо най-често губеше играта и трябваше да вади клечката, безмилостно забита дълбоко в земята. Безкрайна чест трябва да му се отдаде, че в нито един случай не се отказа или разсърди, колкото и безнадеждна да изглеждаше крайната цел. Дългите, понякога достигащи до 10-15 минути изкопавания на земята, винаги завършваха с усмихнато изплюване на клечката.

Голяма част от тези случки са записани на една VHS касета, която скоро ще дигитализирам.

Последната вечер на Ванчо в Банско беше много тъжна за мен. С него си отиваше и най-дългото лято. Изпратихме го до вкъщи. Той разтегли момента като се прибра и почти веднага излезе обратно при нас с бутилка уиски Golden Wedding, наполовина изпита и с изтъркан етикет. Всички пихме по глътка или две. Не можахме да го изпием, остана една четвъртинка. Ванчо написа с химикал ,,Бесплатно уиски‘‘ върху етикета и го остави на оградата. Аз го взех и му казах, че ще го допием заедно, когато се върне…

2015 година:

• седя си вкъщи вместо при Янис
• пия джинджифилова вода с лимон                                                                                       вместо водка с лед и лимон                                                                                          (разреждам с чай вместо със сода)
• дишам кармолис вместо попърс
• смуча мед с канела и ванилия…
• шмъркам морска сол…

и още:

• сладко от глухарче…
• фреш от лимон + грейпфрут…
• мед с орехи…
• гореща пилешка супа с люти чушки…

   Елементарно си живееше: бира, музичка, спорт… И елементарно си отиде. Уби го преди всичко спорта… и бетонените тетрашитове, останали от комунягите. Избърза доста, но той си бързаше по принцип – върху кайта, върху борда, върху алкохола. Мдаа, алкофил беше.

   Та така. Доста хора имаше на погребението, приятели. На мен ми се струва, че ятото птици и гърмежите от небето бяха по-скоро неуместни природни шеги, отколкото някакво знамение или вълшебство, свързано с душата на Краси. А в морската градина беше най-хубаво, защото се забавлявахме и мисля, че се доближихме до начина, по който може би Краси си е представял погребението си, ако въобще такова нещо е възможно – човек да тръгне да си представя погребението си. А и там си е хубаво в морската градина. Много истории се разказаха. Истории, които занапред ще служат като негов заместител, когато седнем да пием. Като тази, в която с Боре се бяха изчеластрили и седнахме в ресторанта. Браточката имаше навика да се обажда постоянно на някакви хора, да им казва наздраве и да им се хвали, че седи и пие и му е хубаво. Освен, че викаше ,,Убуу ми е майко…‘‘, което баща ми един път чу като ,,Олеле майко…‘‘ и притеснено ме попита: ,,Какво му е на Краси?‘‘ Е, не чуваш ли? Убуу му е! Та обажда се Краси на някакъв приятел, а той го подсети, че точно тогава се навършва една година от смъртта на  друг приятел, който се уби с мотор. И Краси се разрева тихичко. И тогава дойде Миле Асев и като го видя каза: ,,Красьо, сълзиш като на кьорав кон окото.‘‘ А това си е лаф на Браточката (той го използваше, не знам дали той го е измислил), отнасящ се за женските полови органи. Красиво е нали, приятели?

   Един път седяхме на съседната маса. Дойде Тумбев и искаше чаши: една за бира, една за ракия и една вилица. ,,И една путка му донеси да чука‘‘ – провикна се Краси към мен, а аз отговорих: ,,Доведох му вече една. Колко още? Сега е негов ред.‘‘ Веднъж бяхме седнали двамата от рано. Другите, не знам защо ги нямаше. Май си почиваха. По едно време, вече по тъмно, отидохме в ,,Пирин 75‘‘. Беше пълно с непознати и изпихме по 2-3. Продължаваше да е пълно с непознати. Страшна нелепица. Браточката си показа кръглия гъз. Една охранка отиде при него и му каза, че вътре не може да си показва гъза. Колкото и да е кръгъл. Краси отиде навън и си го лепна на джама. Продължаваше да е пълно с непознати и ние решихме да си се върнем на масата. Изпихме няколко кани вино с една салата ,,Слънце‘‘ – салата от сирене и луканка. Аз трябваше да пускам музика в един бар. И заспах на компютъра, докато пусках музика. Мдаа приятели, прав на пулта заспах.

   Много истории има от тия маси, приятели. И от други места има. И от пистата има, и от морето, барове, паркове, бутилки и т.н. Един път в гората между 5-ица и 10-ка изскочи един дебел заек. Много изненадващо. Камен Чараклиев караше пред мен, но не реагира, докато аз се стъписах. След много малко Браточката се появи от някъде и караше след заека. Сякаш го гонеше. На излизане от гората видя един ръб и се запъти към него. Преди това, погледна нагоре към склона. В същия момент една едра руса англичанка беше свалила очилата си и ги чистеше от снеговалежа. Случайно гледаше в неговата посока. Той реши, че тя се е втренчила точно в него, засили се и скочи. Приземи се върху една приятелка на англичанката, която беше седнала точно под ръба, дееба. Добре, че англичанките бяха като заека и всичко беше наред. Малко се поуплашиха и започнаха да пищят нещо на Браточката, но той изкрещя: ,,Ребри Стойчооо…‘‘ и след четири минути си отвори бира на Шилигарника.

   Историите са още много. Хубаво е, че ги има тия истории, защото сега, когато седнем отново да пием и усетим липсата му, ще я запълним с тях. От известно време не съм пил бира, но сега отивам да изпия няколко литра, приятели. Ще отворя десетина и за Браточката.

Росен Спасов, май 2014

Освен това ще имате възможността да го гледате на голям екран и на открито в рамките на традиционната лятна панорама в Банско през юли 2014. Точна дата и час очаквайте скоро.

Филмът проследява пътуването на група планинари, организирани от Алпийски спортен клуб на ветераните в Банско и ръководени от Михаил Кадев. Разнообразната компания включва опитни алпинисти, представители на ПСС, младежи от Банско и малък филмов екип. Всички те са обединени от един общ интерес – планината и красотата, която тя е способна да предложи. След като преминава през Сърбия, Хърватска, Словения и Италия, групата установява своя базов лагер в долината Гринделвалд, Швейцария.

  Гринделвалд е световно известен ски курорт в подножието на алпийския връх Айгер (3970 м.), който е и крайна цел за по-опитната част от групата. В следващите дни алпинистите ще се отправят на серия от разузнавателни и информационни пътешествия, които ще им позволят да изберат маршрут за изкачване на един от най-трудните върхове в Европа.

   През това време младежите имат възможността да се запознаят с алпийския курорт и неговите планински особености като го сравнят с родните Банско и Пирин. След като се качват на най-високата железопътна станция в Европа (Jungfraujoch, Top of Europe, 3454 м.), те решават да приемат едно от предизвикателствата на Гринделвалд – via ferrata–та Eiger-Rotstock (2 663 м.) в подножието на Айгер.

С участието на:  Михаил Кадев, Милен Братанов , Михаил Климов, Иво Валеов, Биляна Василева, Константин Златков, Яница Златева, Стефан Златков, Йорданка Кадева, Гергана Кадева

Оператор –  Рашко Раков

Монтаж  – Боряна Костова (Бетон Crew)

Оригинална музика и звуков дизайн – Борис Ненов

Изпълнителен продуцент – Росен Спасов

Режисьор – Боряна Костова, Росен Спасов

Използвани песни: Hypersomnia (instrumental) от So Called Crew  

Асистенти на продукцията – Саня Спасова, Мартин Каракашев 

Цветни корекции – Бисер Джонев и Рашко Раков

Заглавия и надписи – Калина Дебс

,,Road to nowhere: The Movie“ ще бъде представен на 22. 11. (петък), от 15.20 ч. в Заседателната зала на Читалище ,,Никола Вапцаров“.

,,СЕЗОН“ ще бъде представен на 23. 11. (събота), от 14.00 ч. в Тържествената зала на Читалище ,,Никола Вапцаров“.

,,Green valley – the path to Eiger“ ще бъде представен на 23. 11. (събота), от 14.30 ч. в Тържествената зала на Читалище ,,Никола Вапцаров“.

Повече за ,,Road to nowhere: The Movie“: https://www.facebook.com/media/set/?set=a.735009933182589.1073741831.559855680698016&type=1

Повече за ,,СЕЗОН“: http://blog.banskosp.com/?p=1834

Повече за ,,Green valley – the path to Eiger“: На самия фестивал и на www.facebook.com/BanskoSummerProductions  

Повече за изложбата ,,СЕЗОН“: https://www.facebook.com/BanskoSummerProductions?hc_location=timeline

Цялата програма на фестивала: http://banskofilmfest.com/schedule-2013/

Bansko Winter Season Opening Countdown: 36 days!

http://www.youtube.com/watch?v=gKx65aXf_Jg&feature=youtu.be

Джибрите са готови от няколко седмици. В края на месеца запазихме дата за варене – 26. 03. 2013 г. Извиних се на моя приятел – Миле, ракиджията, че ще му проваля качването в планината. Все пак още беше сезон. Но денят и цялата седмица се оказаха особено скапани. Непрестанен дъжд и мрак. Слънцето светна най-неочаквано чак на първи април, противно на противните прогнози.
   И така. Валеше дъжд. Натоварихме 6 х 100 кила джибри – предварително разпределени в бидони и туби. Освен това качихме два кубика дърва, 2 килограма месо, 1 килограм кисело зеле и 4 литра домашно червено вино. Заради дъжда и ранния час, Банско беше пусто.
   Производството на домашен алкохол е процес, в който не се допускат загуби. Суровината може да бъде най-различни плодове, картофи, зърнени култури, захар или мръсни чорапи. В нашия случай това беше остатъчният материал от 400 литра червено вино. Добавя се и патоката от предишно варене – 10 литра нискокачествен алкохол, който се оставя да тече след като захаромерите паднат под 45 градуса. Двата казана от по 300 литра се нагряват до 100 градуса и ракията потича.
   В зависимост от качеството на суровината (и количеството захар в нея), двойният дестилат започва да тече първоначално с 80 процента захарност за да падне до 30, когато всичко приключва. След това казаните се измиват в огромна септична яма и остатъците отново се използват – за наторяване на бъдещите суровини.
   В попкултурата домашният алкохол, независимо от какво се прави, се нарича moonshine. През деветнадесети век, когато повечето хора сами си правели алкохол, това е наименованието на бялото уиски в южните части на САЩ. Ако не се оцветява след процеса на варене, нашата ракия има същия цвят – на пълнолуние.
   По света се произвежда moonshine по най-различни начини. В някои от случаите условията са отвратителни. В ислямските страни подземното производство на алкохол все още съществува, тъй като е свързано с традиции, далеч по-стари от тази религия, но е жестоко наказуемо. В повечето африкански страни, процесът се извършва в петролни варели, а резултатите са изключително вредни за здравето. В Кения, безскрупулните дилъри на алкохол подсилват ефекта с всякакви съмнителни добавки, включително киселина от батерии. На хората там не им е до хедонизъм и със сигурност не пият за удоволствие, но в крайна сметка всеки си има причини.
   И така. Дървата ни бяха сурови и мокри. Около 3 часа стрелките на термометрите не мръднаха от 20 градуса. А обикновено за 4-5 часа трябва вече да сме вкъщи и да изсипваме 70-градусовата течност в отворен съд, където да изветрява известно време преди да се разреди до 45 градуса и бутилира.
   Когато сместа в казаните се преобърна и термометрите показаха 100 градуса, захаромерите излезнаха от тръбата и нашият лунен блясък започна да тече. Има нещо особено в 80-градусовата течност. Опитва се само с пръст, но още докато го поднасяш към езика си, сърцето ти прескача, а главата се замайва като от спонтанен приток на много чист кислород. Истинските пияници, които пребивават в разказите на Миле вдигат наздравици с тази течност от момента, в който тя потече.
   Миле е наследствен ракиджия и много добър сноубордист. Съвсем скоро ще става баща за първи път. След кратка битка с митниците отвори ракиджийницата и въпреки скромните си 30 години, вече е съществена част от обществото в града. Ракиджията познава всички. Той е психолог, знахар и кмет. Миле е ,,The Cook‘‘.Ракиджийницата е място за отдих, събиране със стари приятели, далеч от жените и проблемите. Място за жестоко напиване и шовинистки възгласи. Химическа лаборатория за лечение на трезвеност и оцветяване на действителността в лунно синьо.
   Седяхме отвън и беше малко след 11 часа. Към нас се доближи около 70-годишен мъж. Прегърбен и куцащ,с изгоряло лице и присвити очички. Миле го разпозна и стана от стола. Мъжът помаха и прибра ръката си. Миле извади от някъде празно патронче от водка. Напълни го до половината с 80-градусов moonshine директно от тръбата. Казах му, че може да го напълни до горе, но той директно го подаде на човека. Ръката, която пое патрончето трепереше ужасно, но не успя да разлее нито капка, защото не беше пълно. При повторното подаване обаче беше, а ръката, която го пое вече не трепереше.
   Огънят се поуспокои и Миле изпече месото на жарта от същите дърва, които нагряваха джибрите. Нищо не се губи в този процес. После неусетно изпихме по 1 литър каберне – домашно вино убиец, което всички нормални хора използват за приспиване по една чаша преди лягане. От мъглата на дъждовния вторник и блъра на виното се появи каруца. Каруцарят спеше, но мулето невъзмутимо дърпаше в определена посока. Това е пазачът на съседния обект. Миле му хвърля половин литър прясна ракия през оградата. Човекът тайно (от жена си) я изпива преди да се прибере. Когато магарето го закара вкъщи, той вече е достатъчно трезвен.
   Моят приятел Миле, ракиджията, има безброй такива истории. Разказва ги смешно и енергично. Персонажите от тези истории са роднини с тези на Буковски. Банските moonshine пияници не са много по-различни от своите събратя навсякъде по света. Случвало се е някой от тях да мине покрай ракиджийницата, да изпие наведнъж 200-300 грама 80-градусов moonshine, да направи няколко крачки и да припадне до оградата. Може би именно тези няколко крачки между последната глътка и падането върху пухкавия асфалт са същинската панацея и крайната цел. Аз си допих виното, подадох си пръстта на струята и го облизах. Поех дълбоко въздух, направих няколко крачки и се събудих няколко часа по-късно в стилизиран мууншайнърски пъкъл.

Venue: Izvorite Hotel, Bansko, Bulgaria

Party starts at 14.00 PM.

Film: 18.00 PM – Don`t be late!

Music by Onslaught.

Prizes from MX.

BanskoSummerProductions

представя

СЕЗОН

Филм на Росен Спасов

Сезон – 1. Годишно време  Зимен сезон. 2. Време от годината, което е подходящо за или се свързва с някаква работа, дейност. Театрален сезон. Футболен сезон. Телевизионен сезон.
 – Български тълковен речник -

За определена група хора понятието СЕЗОН се свързва с точно дефиниран начин на живот. Неговите рамки зависят от първия снеговалеж и последното топене на преспите. Колкото по-голямо е това времево разстояние – толкова по-добре. Единствените правила, които съществуват са собствените физически и психически възможности, които се изпробват до краен предел. Понякога тези граници се прекрачват с неблагоприятни последици. Тогава разочарованието е голямо.
   Филмът ,,Сезон‘‘ е най-новата продукция от създателите на ,,Персонал‘‘ (Специална награда на журито от Exit Extreme Film Festival 2011). В него са изведени на преден план най-добрите моменти от зима 2011/2012, която впечатли и изненада всички със своята продължителност и обилни снеговалежи.
   Кадрите са заснети на прекрасните локации в Банско, Осогово и Пампорово. И както казват самите райдъри: ,,Това не е спорт. Това е начин на живот, това е секс.‘‘
   ,,СЕЗОН‘‘ е аудио-визуално произведение, което залага изключително на качествената музика, красивите кадри и доброто каране. Филмът е разделен на епизоди, като във всеки един епизод се използва авторска българска музика – основна концепция за всички ски и сноуборд филми на BanskoSummerProductions. Всички музикални произведения се използват с разрешението на авторите и са съобразени с типа каране във всеки един от епизодите.
   Началната сцена показва цялостната концепция на филма, а именно начинът на живот на основните персонажи от ноември до април. Музиката за нея е специално написана от българския хип хоп изпълнител и продуцент SBM/Pro Style. Песента е със заглавие ,,Endless season’’.
   За хардуер съоръженията – рейлове, боксове, маси, е използвана песента ,,The Elevator’’ от новия албум на популярната хипхоп група The Top Stoppers. Песента се отличава с електронно звучене и накъсани вокали. Другата песен в този епизод е ,,Thriller’’ – най-новото парче на българската дъбстеп група Basscatz. Епизодът се отличавa и със силно насечен екшън монтаж.
   За по-екстремните епизоди, в които карането е по-динамично и райдърите буквално летят, е използван инструментала на парчето ,,Събуди се и ти‘‘ на българския продуцент Kush. Песента съчетава хипхоп бийт и тежки китарни рифове.
   Райдърите се насочват към Осогово, където времето ги изненадва неприятно, но те решават да останат още един ден и в крайна сметка успяват да направят хубаво каране. За този епизод е използван инструментала на парчето ,,Пълен член‘‘ на So Called Crew и DJ Станчо.
   Разширената версия на филма съдържа допълнителен фрийрайд ски епизод. Музиката към него е уникален микс от оперна ария и тежък drum`n`bass, създадена от небезизвестния български DJ и продуцент Ogonek.
   Всички песни във филма са използвани с разрешението на авторите.

Екип:  Режисьор/Продуцент: Росен Спасов

            Камера: Росен Спасов, Георги Василев, Асен Рашев, Христо Тумбев. Използвани са допълнителни и архивни кадри.

            Монтаж: Павлина-Калина Церовска

            Допълнителен монтаж: Росен Спасов

            Музика: SBM/ProStyle/Shano Crew, The Top Stoppers, Kush, So Called Crew, Basscatz, Ogonek

            Анимация: Георги Василев

            Production design: Мартин Каракашев

            PR: Саня Спасова 

С участието на: Христо Тумбев, Асен Рашев, Александър Енчев, Георги Василев

            Райдъри: Христо Тумбев, Асен Рашев, Александър Енчев, Георги Василев, Даниел Шахански, Михаил Асев, Иван Йопев, Камен Чараклиев, Мартин Джонджоров и приятели.

Филмът е заснет на локации в Банско, Осогово, Пампорово, София в периода декември 2010 г. – август 2012 г.

Филмът е заснет с 4 камери Hero Go Pro и една Sony DCR-SR190

Part 1: http://www.youtube.com/watch?v=CK_AjibkBmg

Part 2: http://www.youtube.com/watch?v=aW7n1H-6Nqs

Projection starts at 22.30 – don`t be late!

Official party after the movie starts at 23.30 – snowboard vibes by Selectah Rosen

List of next projections – coming soon!

BanskoSummerProductions

представя

СЕЗОН

Филм на Росен Спасов

Сезон – 1. Годишно време  Зимен сезон. 2. Време от годината, което е подходящо за или се свързва с някаква работа, дейност. Театрален сезон. Футболен сезон. Телевизионен сезон.
 – Български тълковен речник -

За определена група хора понятието СЕЗОН се свързва с точно дефиниран начин на живот. Неговите рамки зависят от първия снеговалеж и последното топене на преспите. Колкото по-голямо е това времево разстояние – толкова по-добре. Единствените правила, които съществуват са собствените физически и психически възможности, които се изпробват до краен предел. Понякога тези граници се прекрачват с неблагоприятни последици. Тогава разочарованието е голямо.
   Филмът ,,Сезон‘‘ е най-новата продукция от създателите на ,,Персонал‘‘ (Специална награда на журито от Exit Extreme Film Festival 2011). В него са изведени на преден план най-добрите моменти от зима 2011/2012, която впечатли и изненада всички със своята продължителност и обилни снеговалежи.
   Кадрите са заснети на прекрасните локации в Банско, Осогово и Пампорово. И както казват самите райдъри: ,,Това не е спорт. Това е начин на живот, това е секс.‘‘
   ,,СЕЗОН‘‘ е аудио-визуално произведение, което залага изключително на качествената музика, красивите кадри и доброто каране. Филмът е разделен на епизоди, като във всеки един епизод се използва авторска българска музика – основна концепция за всички ски и сноуборд филми на BanskoSummerProductions. Всички музикални произведения се използват с разрешението на авторите и са съобразени с типа каране във всеки един от епизодите.
   Началната сцена показва цялостната концепция на филма, а именно начинът на живот на основните персонажи от ноември до април. Музиката за нея е специално написана от българския хип хоп изпълнител и продуцент SBM/Pro Style. Песента е със заглавие ,,Endless season’’.
   За хардуер съоръженията – рейлове, боксове, маси, е използвана песента ,,The Elevator’’ от новия албум на популярната хипхоп група The Top Stoppers. Песента се отличава с електронно звучене и накъсани вокали. Другата песен в този епизод е ,,Thriller’’ – най-новото парче на българската дъбстеп група Basscatz. Епизодът се отличавa и със силно насечен екшън монтаж.
   За по-екстремните епизоди, в които карането е по-динамично и райдърите буквално летят, е използван инструментала на парчето ,,Събуди се и ти‘‘ на българския продуцент Kush. Песента съчетава хипхоп бийт и тежки китарни рифове.
   Райдърите се насочват към Осогово, където времето ги изненадва неприятно, но те решават да останат още един ден и в крайна сметка успяват да направят хубаво каране. За този епизод е използван инструментала на парчето ,,Пълен член‘‘ на So Called Crew и DJ Станчо.
   Разширената версия на филма съдържа допълнителен фрийрайд ски епизод. Музиката към него е уникален микс от оперна ария и тежък drum`n`bass, създадена от небезизвестния български DJ и продуцент Ogonek.
   Всички песни във филма са използвани с разрешението на авторите.

Екип:  Режисьор/Продуцент: Росен Спасов

            Камера: Росен Спасов, Георги Василев, Асен Рашев, Христо Тумбев. Използвани са допълнителни и архивни кадри.

            Монтаж: Павлина-Калина Церовска

            Допълнителен монтаж: Росен Спасов

            Музика: SBM/ProStyle/Shano Crew, The Top Stoppers, Kush, So Called Crew, Basscatz, Ogonek

            Анимация: Георги Василев

            Production design: Мартин Каракашев

            PR: Саня Спасова 

С участието на: Христо Тумбев, Асен Рашев, Александър Енчев, Георги Василев

            Райдъри: Христо Тумбев, Асен Рашев, Александър Енчев, Георги Василев, Даниел Шахански, Михаил Асев, Иван Йопев, Камен Чараклиев, Мартин Джонджоров и приятели.

Филмът е заснет на локации в Банско, Осогово, Пампорово, София в периода декември 2010 г. – август 2012 г.

Филмът е заснет с 4 камери Hero Go Pro и една Sony DCR-SR190