Преосмисляйки историята на изкуствата през ХХ век

Събитието се проведе на 26-ти и 27-ми юни, в с. Мала църква (до Самоков). Конференцията е част от изследователския проект на Институт за изследване на изкуствата (БАН) „Българският ХХ век в изкуствата и културата“ с ръководител проф. Клер Леви. Участници във форума, на който се разискваха, както методологически въпроси за съвременното историческо писане, така и се споделиха добри практики по проекти в областта на историографията, бяха 4-ма специалисти от чужбина: проф. Джим Самсън (Великобритания, музика), проф. Гражина Шват-Гълъбова (Полша, литература), проф. Лиляна Колешник (Хърватия, изкуствознание), Ларс Кристенсен (Дания, екранни изкуства) и 9 български изкуствоведи: проф. Клер Леви (музика); проф. Николай Йорданов, проф. Камелия Николова и доц. Йоана Спасова-Дикова (сценични изкуства); проф. Надежда Маринчевска и проф. Ингеборг Братоева-Даракчиева (екранни изкуства); проф. Любинка Стоилова и Стела Ташева (архитектура); проф. Ирина Генова (изкуствознание). Работният език беше английски.

Същинското начало на конференцията беше предшествано от посещение на

Емануел Мутафов

историческия музей, художествената галерия, джамията, метоха и църквата „Св. Никола“ в Самоков. Водещ обиколката беше доц. Емануел Мутафов, директор на Институт за изследване на изкуствата – БАН. Малко по-късно той откри и конференцията в памет на внезапно напусналия ни проф. Александър Янакиев, който беше движеща сила на този и на много други текущи научни проекти в българското културно пространство.

След първите два панела, в които се разгледаха по общи въпроси за културната история, периодизацията, местата на паметта, възможните и невъзможни истории на изкуствата, малките театрални култури, оживени дискусии предизвика докладът за търсенето на национално изкуство и стил в българската архитектура през ХХ век, представен атрактивно и динамично, който повдигна

Работен момент

много въпроси относно чертите на националната архитектура и нейното условно определяне в контекста на търсенето на идентичност. Дискусия провокира и докладът за предизвикателствата на посткомунистическия контекст в сравнителното кинознание, който въведе в общата тематика на всички екранни изследователи: посткомунистичския период и последиците от него. Текстът иронично постави под въпрос периодизацията на българското кино, налагана с години от комунистическата власт и предизвика усмивки и аплодисменти.

В рамките на конференцията през втория ден бяха поставени редица въпроси за бъдещите перспективи на науката и образованието, свързани с интеграцията, проблемът за взаимните влияния в изкуството, за преосмислянето на съществуващите истории на изкуствата, за диалогичната перспектива в изучаване на музикалното изкуство, за посткомунистическото кино като индустрия, история, философия на изкуството, за различните исторически наративи в архитектурата, за парадоксите в развитието на българското анимационна кино и др.

Директно и специално за последния панел, пристигна проф. Кирил Разлогов, чието

От ляво на дясно: Николай Йорданов, Кирил Разлогов

пребиваване в България бе по-малко от 24 часа. Току-що закрил Московския филмов фестивал, дългогодишният му селекционер и бивш директор донесе новината за голямата награда ,,Златен „Св. Георгий‘‘ на българския игрален филм ,,Каръци‘‘ (реж. Ивайло Христов). Огромно постижение за българското кино в годината, в която то празнува 100 години от първата си публична игрална прожекция. Докладът му за културата и видовете изкуства в контекста на постсоциализма веднага предизвика бурни реакции, тъй като в него бе заложена провокативната теза, че цензурата би могла да бъде полезна за изкуството.

Гостите от чужбина дадоха своите идеи и предложения за бъдещите възможности пред проекта – тема, която отделно бе обсъдена в разгорещена финална дискусия, продължила повече от час. Изведнъж, така както седяха, участниците пренаредиха спонтанно столовете на конферентната зала, в миг преобразувайки пространството в

Работен момент

кръгла маса за научен дебат.

Организацията беше перфектна, а благодарение на самото място за тихо уединение и гостоприемния комплекс в гората на Мала църква (също избран от проф. Янакиев), позволи свободни дискусии по темите в почивките, обедите и вечерите.

Подробна информация от протичането на конференцията и снимки ще бъдат качени на предстоящия уебсайт на проекта. Освен това се предвижда и издаването на двуезичен сборник с докладите от конференцията, както и допълнителни материали през есента.

снимки + текст: Росен Спасов

Пътувахме към Варна. Поводът беше фестивалът на българското игрално кино ,,Златна роза‘‘. Нали знаете – прожекции, пресконференции, коктейли, моктейли и цели тонове българско кино. От филмите запомнихме само как двете мутри на дребно – Чужденеца и Хамелеона, запасени с вяра, любов и уиски, грабнаха по един пистолет и по един куфар и мигрираха към слънчевото море за да търсят някакъв пъзел. Пъзелът на човешкия живот например.
   И тъй като в нашия липсваше парченцето на достойното забавление и разнообразие решихме да посетим градинката зад Варненската Обсерватория. Местните наричаха това място за срещи УПСАТА. Пихме евтин скоч, както винаги. За дейността на самата Обсерватория, научихме че преди години, с нейна помощ са преименувани улиците в едно съседно село. Решихме веднага да проверим за какво става въпрос, но преди това взехме още скоч. След това отидохме до скейт парка, който беше съвсем наблизо, бяхме нападнати от стари приятели, на плажа гледахме сутрешна октомврийска мъгла и се озовахме в пустото село Звездица, а пътуването помним като отвличане от извънземни – смътно и с болки по цялото тяло.
   Наистина по уличните табелки пишеше ,,Марс‘‘, ,,S 2003 J 16‘‘, ,,Лаомедея‘‘, ,,Набу‘‘ и други подобни. Основната звезда печеше силно и всички юпитерци, плутонци и венерически меркураджии се бяха изпокрили. Срещнахме само един много пиян землянин, сещате се, с два крака и две ръце, ходещ от тротоар до тротоар, досущ като нас. Опитахме се да го попитаме къде са всички марсианци. Той не разбра въпроса и ни показа храм ,,Св. Иван Рилски‘‘, но ни каза, че не можем да влезем, защото е отворено по време на празници или, ако случайно някой умре. Стори ни се, че натърти на думата ,,случайно‘‘, но не сме сигурни. Почерпихме го с уиски, а той нас –  с ракия. Показа ни как да стигнем до площад ,,Галактика‘‘.
   На основното космическо пристанище в околността забелязахме една сграда, на която с микс от извънземни пот, кръв и сперма беше написано: ,,Пушете трева и се смейте‘‘. Веднага ни обсебиха спомени за онези тениски от Илиянци, на които имаше щастливи, пушещи коз пришълци и надписи от рода на: ,,Why aliens visit earth’’. Някой землянин беше правил неуспешни опити да изтрие надписа. На сградата имаше и табела: ,,Община Варна Кметство Звездица‘‘. Говорихме с кметицата, г-жа Мара Спирова. Най-обикновена, отегчена землянка. Вълнуваха я много повече фолклорните мероприятия, които предстоят в селото, отколкото баналните интергалактически пътувания.
   През 2003 г. на кмета Никола Николов му писва да живее на ул. ,,Шейсет и девета‘‘ и решава да даде имена на улиците в селото. Скучаещите общински съветници енергично подават заявление към още по-скучаещата Комисия по наименованията. Съвместно с Обсерваторията във Варна изготвят новите имена. От тогава на пл. ,,Галактика‘‘ периодично кацат извънземни пушилисти или скочопийци като нас за да разпитват къде са марсианците и глупости от този род.

P. S. Големият губещ е кмета Николов, защото от УПСАТА му предоставили имената само на 68 астрономически обекта.