(Текстът е на базата на гледани епизоди 1 – 8 и е публикуван в списание Outshined, брой 1, септември 2017, www.Outshined.net)
Първото телевизионно събитие, което помня е световното първенство по футбол през 1994. Пропуснал съм ,,Туин пийкс‘‘ манията, която се разразява малко преди това. Слушал съм само легенди около излъчването. Как хората не смеели да отидат до тоалетната например. Гледах сериите за първи път около 2005 без да оставят особено впечатление у мен, а игралната предистория само разбърка малкото, което бях успял да разтълкувам. Новината за трети сезон първоначално ме развълнува от чисто любопитство, тъй като Дейвид Линч за дълго беше изоставил филмовото изкуство. По-късно прочетох, че новият ,,Туин пийкс‘‘ (2017) ще бъде неговата лебедова песен, както и по-важното, че режисьорът този път ще има пълен контрол над историята. Любопитството ми прерасна в нездрав интерес и месец преди началото на новите епизоди изгледах всичко наведнъж, включително и отрязаните сцени от сезон 2 (1991-1992) и ,,Огън, следвай ме‘‘ (1992) – т. нар. липсващи парчета (,,Twin peaks: The missing pieces‘‘, 2014), които бяха пуснати като маркетингов трик през 2014, заедно с новината за предстоящите снимки.
Разбираш ли тази ситуация, Албърт?
Въпреки, че Линч и неговият съсценарист Марк Фрост изграждат огромна и много често трудно разбираема филмова вселена, ,,Туин пийкс‘‘ е семпла история, която се гради върху архаичната битка между доброто и злото. Те са олицетворени от Черната ложа (Black lodge) и Бялата ложа (White lodge), които се борят за надмощие, включително и на нашата планета и за нашите души. Между тях има Чакалня. Звучи познато…
Като контрапункт на тази всеобхватност, е мирното малко градче ,,Туин пийкс‘‘ в Северна Америка, пълно с наивни и простодушни жители, които пък имат своите ежедневни проблеми и човешки интриги. Тук историята се осложнява, защото бойното поле вече е силно нюансираната психика на отделния индивид и нейната дуалистична природа. Затова до семпли изводи се достига трудно. Линч/Фрост разработват темата на множество нива, акцентирайки върху заобикалящото ни невидимо. За целта е използвана компилация от елементи на различни теологии, митологията на индианците и най-вече източните философии, от които режисьорът черпи житейско и творческо вдъхновение вече десетилетия наред. Също така водещ извор на идеи при него винаги е било подсъзнанието. Кошмарите на Дейвид Линч, като всички кошмари са архетипни и колективни, следователно универсални. Визиите в тях са персонални и специфични и може би това обърква много хора и се оказва проблем пред достъпността на всички негови истории.
С новия сезон, пространството на сериала излиза от Туин Пийкс и се разширява по цялото земно кълбо и извън него, а времето все по-осезаемо започва да се върти в кръг. Досега имаше само леки препратки към подобна идея – срещата на невръстния Лиланд Палмър с Боб и сънят на Ани в дневника на Лора Палмър. Виждаме резиденцията на Гиганта, от която той наблюдава случващото се на земята с помощта на киноекран. Злото е отприщено и Боб е изпратен на земята. Става ясно, че Лора е негов противовес, антипод или буфер, който има функцията да му противодейства и да отключи веригата от събития, които ще доведат до неговото обезвреждане.
Според мен малко прибързано Дейвид Линч обяви намерението си, ,,Туин пийкс‘‘ 3 да бъде неговото последно филмово произведение. Това решение обаче го накара да събере около себе си хора, които белязват цялото му творчество досега. Особен акцент са любимите му актьори, защото сега има възможност да работи с всички тях наведнъж. Към познатия каст се присъединяват: Наоми Уотс като жената на Дъги Джоунс – Джейн-И, която се оправя еднакво добре с гангстери и ченгета, и в чиито ръце обърканият Куп е на сигурно място; Хари Дийн Стантън като Карл Род, който явно е бил в Чакалнята; и естествено в ролята на мистериозната Даян Евънс – Лора Дърн, която ще познае какво всъщност липсва и това далеч не са някакви страници от дневника на Лора Палмър. Култовата мозайка се допълва от Робърт Форстър, Том Сайзмор, Матю Лилард, Джеймс Белуши, Тим Рот, Дженифър Джейсън Лий и Ашли Джъд.
Младите лица в сериала са не по-малко харизматични. Линч не е загубил нюха си за странните физиономии, които се появяваха в негово отсъствие. ,,Пак е събрал видни гнусари‘‘, беше първата реакция на мой приятел при появата на Имън Фарън, в ролята на Ричард Хорн и Кейлъб Ландри Джоунс като Стивън Бърнет. Черешката на тортата обаче е Майкъл Сера, който е гениален избор за отрочето на Анди (Хари Гоаз) и Луси (Кими Робертсън) – Уоли Брандо, който е изваян паметник и едновременно с това карикатура на битническото наследство от 50-те и 60-те години на миналия век. Той се появява пред шерифството в Туин пийкс за да отдаде чест на тежко болния шериф Хари С. Труман (Майкъл Онткин), предавайки посланието на неговия брат Франк Труман (Робърт Форстър), който го замества. Брилянтната сцена всъщност е пожеланието на Линч и целия екип на филма към самия актьор, който не взима участие в продукцията, защото е тежко болен. В друг епизод, неговият екранен брат и заместник в шерифството също му пожелава ,,да победи това нещо‘‘ – отново директно послание към Онткин. Явно епизодите ще са изпълнени с подобни мета-моменти. Не може да остане незабелязана и Криста Бел, в ролята на агент Тами Престън. Все пак тя е другата красива жена във Федералното бюро за разследвания, след Дениз на Дейвид Духовни.
Безкрайният талант на Кайл Маклокхлън обаче е този, който ,,краде шоуто‘‘, казано на Холивудски. Толкова масивно присъствие в сериал не помня от… първия сезон на ,,Туин пийкс‘‘ (извинявайте фенове на ,,Breaking bad‘‘ и ,,House of cards‘‘, но категорично не сте прави). Това ми навява голяма мъка, защото не мога да се отърва от мисълта, че неговата кариера отиде на халос. Така или иначе, любимият актьор на Линч е в ролята на живота си и очевидно го съзнава. След 25 години в Чакалнята, агент Дейл Купър най-сетне е на свобода, но е загубил способностите си за комуникация и е в някакъв странен амок. Чудовищна манипулация на неговия двойник и Боб става причината той да бъде идентифициран в нашия свят като третокачествения мошеник Дъги Джоунс. Половината Лас Вегас се опитва да убие Дъги, а най-близките му, очевидно винаги са приемали манифактурата на Боб и злия Купър за долнопробен идиот. Всичко това затруднява максимално мисията на Куп, но се оказва, че престоят в Чакалнята има своите предимства – приятелството му с Ръката и Едноръкия Майк. Те го напътстват и му помагат, но той трябва да се събуди час по-скоро. Комичната нишка с Дъги, освен че разкрива разнородния талант на Маклокхлън, с дзен темпо придобива все по-мрачни нюанси. Той рисува стълбици в дълга и търпелива сцена, която линчува нервите и на най-запалените почитатели на филма. Междувременно зрителят буквално забравя, че Кайл Маклокхлън изпълнява безупречно и втора главна роля, която изисква коренно различно състояние на духа. Двойникът на Купър е монолитен злодей, който предизвиква първичен ужас и в най-претръпналите почитатели на хоръра. От Черната ложа също помагат на двойника и дори притежават силите да го възкресят. Една от обсесиите на Дейвид Линч са бездомниците – кошмарните видения за тях пресичат голяма част от творчеството му. Злите духове в ,,Туин пийкс‘‘, които се придвижват с помощта на електричеството изглеждат като клошари, което пък обяснява много неща в ,,Мълхоланд драйв‘‘ (2001).
Всичко се случва отново… този път наистина.
Структурно, разказът е разпределен на голям брой сюжетни нишки, които видимо нямат нищо общо помежду си и всяка от тях се развива с различно темпо. В Туин пийкс Хоук, Анди, Луси и Труман разплитат подновения случай от едната страна. Липсващите частици са страници от дневника на Лора Палмър, което не е някаква изненада. Следата към тях обаче, свързана с произхода на Хоук, е марка врати за тоалетни, на чиято емблема е изобразен индиански вожд. На първи прочит това изглежда крайно неуважително и се съмнявам този символ да остане недоразвит. Най-големите упреци към новия сезон на сериала са плод на носталгия. Минималното присъствие на планинското градче и неговите жители не се харесва на феновете. Албърт и Коул разследват друг аспект от загадката, преследвайки двойника на Купър из Щатите, в много по-стойностна и естетически издържана сюжетна нишка, която се развива изключително бавно и тягостно. Отпечатъците и издирването на майор Бригс също са пълна енигма. Това обаче са земните проблеми. Междувременно се случват процеси извън човешкото възприятие и сфера на влияние. Разликите между измеренията на случващото се, са подчертани и чисто визуално. Всяка серия се различава коренно от другите. Всяка сюжетна нишка или дори отделен епизод притежават собствен визуален ключ.
Линч се беше оттеглил от филмотворчеството, но очевидно добре е наблюдавал тенденциите в последните години. Освен референции към себе си, той очевидно препраща към сериали, които харесва – като ,,Breaking bad‘‘ и ,,Better call Saul‘‘, а може би и много други от 1992 насам, но нали именно те са се вдъхновявали от ,,Туин Пийкс‘‘ години наред.
Всеизвестно е, че след като е принуден от телевизията и продуцентите да разкрие убиеца на Лора Палмър в сезон 2, Дейвид Линч губи контрол над сериала и дори за малко се отказва напълно от него. Като резултат от това са няколкото напълно излишни епизода и сюжетни нишки в средата на сезона. Този път Линч има пълен контрол и изгражда едно цялостно произведение, разделено на 18 части. В тези рамки би трябвало всичко неизказано и непоказано до този момент, да се изясни. Ако нещо все пак остане неясно, то значи е останало непонятно и за самия него. Той вече си призна, че не разбира всичко, чрез своя персонаж зам.-директор Гордън Коул.
Росен Спасов