Общата картина на печатния пазар у нас през годините на прехода показва, че по една или друга причина, много малко издания обръщат сериозно внимание на седмото изкуство. Политическите, икономическите и обществените събития след разпадането на социалистическия строй изтласкват културните теми като цяло от страниците на пресата.
Системата на плановото филмопроизводство се разпада и трябва да премине отново в частни ръце за да заработи по принципите на свободния пазар. Това става бавно и болезнено и е пряко обвързано с настъпилата политическа, икономическа и социална криза. Всички звена на кинематографията са засегнати, до нива, в които се достига, ако не до спорното ,,нулево производство‘‘, то поне до такова, чиито параметри трудно могат да достигнат определения като кинематография или индустрия. Медийният пазар и в частност пресата също претърпяват кризисна реорганизация и трансформация. Появяват се първите частни вестници, които трябва да се издържат на пазарен принцип, чрез тираж и реклама. Призмата на гледната точка към събитията също се преобръща спрямо обществените нагласи и действителността. Процесите на промяна са валидни за всички страни от Източния блок. Те напълно се отварят към западната култура, насилствено забранявана им дотогава и безкритично възприемат и без това агресивната експанзивност на глобализацията. В своето изследване ,,Европейското кино – глобално и локално‘‘, проф. Ингеборг Братоева-Даракчиева дори отбелязва, че комбинацията от ,,глобализацията и политическите промени от 1989 година предизвикаха криза на европейската културна идентичност.“[i]
Процесите на глобализация и ,,американизация‘‘ съвсем естествено навлизат и в българската популярна култура. Не е тайна фактът, че основен инструмент за това са медиите. В киното тази водеща роля играе Холивуд. Огромните разпространителски мощности заливат новооткритите пазари на бившите социалистически страни. Обликът на киноафиша се променя тотално.
Това разбира се, оказва своето влияние и на специализираната кинопреса, която претърпява пълна естетична, тематична и функционална промяна. Българските, съветските и социалистическите филми са изместени рязко от западното и особено американското кино и това привлича нов, различен интерес от страна на печатните издания. Еднотипна специализирана периодика хаотично изгрява и залязва на също така хаотичния пазар в първите години след промените. Тя се характеризира с жълто съдържание, секс, насилие, клюки, опростен език, сензационно стилизирани заглавия и разноцветна лъскава външност с евтин дизайн.
Сред специализираните издания за кино започват да се обособяват два типа – лъскави, комерсиално ориентирани търговски издания, чийто тематичен акцент пада върху масовото популярно кино и актуалния афиш; и издания с подчертано аналитичен, критически, теоретичен характер, на чийто страници по-често попадат филми и явления извън комерсиалното или ,,мейнстрийм’’ кино[ii]. Причините, които влияят върху тематиката и съдържанието на изданията са разнообразни. Съдържанието е стратегия, политика на издателите. Докато първият тип издания търси масовия любител на филми, читателската таргет-група на вторите е стеснена целенасочено до хора, тясно интересуващи се от проблемите на киноизкуството. Първите целят да се издържат и да печелят от тираж и реклама като често са финансирани и издавани от разпространителски фирми, а вторите поддържат пулс с помощта на държавни средства, като част от професионален съюз, фондове, спонсорства и др.
В общата пъстра медийна картина от началото на 90-те, в контекста на печатни издания, които пишат за кино попадат и всекидневници, лайфстайл, жълти, културни гайдове, културни притурки и др. За повече от 20 години през българския пазар на печатни медии преминават много от тях като жизненият път на повечето е недостатъчно сериозен за да им се обръща по-специално внимание от споменаването на имената им. Тези издания също разглеждат киното двустранно и отново това зависи от типа таргет-група на списанието. От една страна са сериозни издания за култура или лайфстайл списания, чиито статии за кино са с високо качество, но не намират често своето място на страниците им. От другата страна са по-лековатите, забавни, достъпни за масовата аудитория издания. На страниците им винаги попадат теми, свързани с киното, но те в повечето случаи са със забавен или откровено жълт характер. Срещат се много по-често на пазара, продават се по-добре. Информацията се поднася лековато и достъпно за масовия вкус и е свързана с най-популярните и актуални звезди на киното (предимно актьори). Изключително рядко темите напускат границите на Холивуд, а езикът и начините на поднасяне на информацията са максимално опростени. Българското кино почти тотално отсъства, както от афиша, така и от страниците на целия печатен пазар. С малки изключения, българските специализирани издания въобще не обръщат внимание на историческите процеси, случващи се с кинематографията и поради тази причина може би и те имат заслуга за тях.
По отношение на периодиката и печатния пазар реалностите не се променят веднага със смяната на политическата конюнктура. Някои от изданията продължават съществуването си и след ноември 1989 г. Техните издатели, по един или друг начин намират средства за тяхното оцеляване. Едно от тези издания е списание ,,Филмови новини’’.
Списание ,,Филмови новини‘‘: (1955-1968-1993). Месечно издание. Орган на Комитета за култура (след юли 1990 г. Министерство на културата) и СБФД. Формат 30 см х 25 см, черно-бяло. В определени моменти достига тираж 75 000. Фиксиран обем от 22 страници. Списанието използва авторски материали и преводи от чуждия печат.
През 1990 г. списанието продължава да следва редакторската си политика отпреди промените. Няма промяна в дизайна, заглавката и формата. Дори успява да задържи цената си от 0,80 лв. до края на годината. Корицата е черно бяла, заглавието е на червен фон. Първите и последните страници са на луксозна, лъскава хартия. Вътрешността не е, поради ограничените възможности да се внасят нужните количества. На страниците на списанието няма реклами. Издържа се от тиража си. Съотношението снимки-текст е добре балансирано, а съдържателно списанието е територия на критическата мисъл, насочена към възможно най-широка аудитория. Редакционната колегия включва Камен Тодоров (гл. ред.), Александър Карасимеонов, Валентина Илкова, Веселина Геринска, Захари Жандов, Ивайло Знеполски, Иван Стефанов, Искра Димитрова, Искра Божинова, Мария Иванова, Румен Нешев, Дима Димова, Свобода Бъчварова, Людмил Кирков, Тодор Динов и Христо Ковачев.[iii]
През 1991 г. от СБФД се опитват да го направят конкурентноспособно в новите условия на пазарна икономика. Кориците и съдържанието се ориентират към западните кинематографии и холивудските звезди, в съответствие с променения афиш, в който постепенно европейското, световното и българското кино все по-рядко ще присъстват, за сметка на блокбастърите от отвъд океана. Редакцията решава да вдигне качеството, надявайки се, че по-висока цена ще покрие разходите. Започват активно да търсят и рекламодатели. Цената скача на 5 лв. Дълголетното списание осъмва с нов дизайн на заглавката. По образец на западни издания кориците стават цветни и лъскави, което оскъпява производството. Целевата група вече е възможно най-широка аудитория от любители на киното. Холивудските звезди започват да греят от кориците, наред с българските актьори. На страниците на списанието съжителстват майката на ,,Алф‘‘ и юбилеят на Годар, Рамбо и Фелини, Хичкок и Шварценегер, Куросава и Рени Харлин. Отразяват се фестивали и награди. Широко са застъпени телевизионните сериали, дори сапунените опери. Поп звезди, които флиртуват с киното са представени на задната корица.
Броят от юни същата година вече е в по-малък формат и с намалена цена – 3,99 лв. Изцяло на лъскава хартия и с цветни снимки и заглавия във вътрешността. Следващият брой 7 (юли 1991 г.) си има ново лого и нова редколегия в силно намален състав: Дима Димова (гл.ред.), Искра Димитрова (зам.-ред.), Валентина Илкова и Бонка Денчева.[iv] В експертно интервю, свързано с настоящия текст, Искра Димитрова споделя причините за динамичните промени в списанието в рамките само на тази една година: ,,Пазарът се срива, а обществото е в криза и списанието едва успява да покрива по-високите разходи‘‘.[v]
Пред СБФД изниква дилемата кое от двете издания да продължи – ,,Киноизкуство‘‘ (което поради своя характер се нуждае от финансов гръб) или ,,Филмови новини‘‘ (което преди промените не използва държавни пари, а се издържа от тиража си). В редакцията решават да потърсят друг издател. Парадокс в трансформацията на списанието е, че когато всичко държавно се приватизира, екипът на списанието намира държавна фирма, която да осигурява издаването му. Последният брой е от февруари 1993 г.
Веднага на следващия месец – през март 1993 г. на пазара излиза списание ,,Филм’’ (1993 г. – 2001 г. наследник на ,,Филмови новини‘‘). Издава се от държавния Издателско-полиграфичен комплекс (ИПК) ,,Родина’’ АД. Редакцията е в същия състав. Запазват се периодичността и формата, както и дизайна на заглавната буква ,,Ф‘‘ от заглавието на списанието-предшественик, с цел улесняване на приемствеността сред аудиторията. Името се променя за да няма проблеми с регистрацията на марката, защото от СБФД отказват да я преотстъпят. Цената на първия брой е 8,83 лв., но в следващите години тя, както и количеството страници, ще се променят постоянно. Тази невъзможност за фиксация е обусловена, както от финансови причини, така и от непрекъснатата динамика на пазара, граничеща с хаос. Любопитен факт от историята на списанието е, че в края на десетилетието става единствен оторизиран представител за България на Европейската филмова академия (ЕФА).
Постепенно през годините се увеличават цветните снимки и се повишава качеството на печата. Над заглавието пише ,,Кино, телевизия, видео‘‘, а под него ,,Новини, сензации, хитове‘‘.Всичко това подсказва, че се търси възможно най-широк кръг от читатели. На неговите страници намират място заглавия от афиша, преглеждат се и излизащите на видео филми от всички дистрибутори в страната (в постоянната рубрика ,,Видео бутик’’), публикуват се кинокласации. Освен кинотематиката, списанието включва и някои типични за едно популярно издание характеристики – постери, календари, игри с награди, кръстословици, хороскопи, любопитни факти. Статиите обхващат предимно холивудски продукции и звезди от киното, музиката и модата. Българското кино изчезва от кориците на списанието, но не и от вътрешността му – създадена е рубриката ,,Понеделник 8 ½‘‘, в която се публикуват критически текстове за филмите, показвани от едноименното предаване на БНТ. Списанието следи малкото, което се случва с родното филмопроизводство под формата на новини, но не се ангажира с твърди позиции или коментари за останалите процеси като приватизацията на Бояна и разпространителската мрежа, създаването на нов Закон за киното, разпределяне на държавните субсидии и др.
Изданието използва и включва по-сериозни критически рефлексии на страниците си, търсейки баланс и опитвайки се да запази характера и духа на ,,Филмови новини‘‘. Езикът като цяло се опростява, но в сериозните критически статии се запазва.
Поради една или друга причина обаче, рекламодателите подминават списанието, което все пак съумява години наред да покрива разходите по издаването си с тираж. Спорадично се публикуват реклами на кино и видео разпространители и студиа от филмовия бранш, а в края на 90-те миниатюрни каренца на радиа и телевизии. В броя от ноември 2000 г. се рекламира откриването на ,,първия мултиплекс‘‘ – ,,Юнайтед ню синема‘‘. Същата година в списанието става активен рекламодател частната фирма – ,,Русия днес’’ АД. В редакцията са останали само Дима Димова и Искра Димитрова[vi], въпреки това е анонсирана интернет страницата на ,,Филм‘‘: http://ftp.applet-bg.com/film. Находчив за времето си ход, който предвижда още една трансформация – този път в дигитално издание. Това разбира се, не се случва, а сайтът съществува само една година. През 2000 г. е сменен борда на директорите на ИПК ,,Родина’’ АД. Новото ръководство на фирмата решава да прекрати издаването на списанието. През 2001 г. списанието сменя издателя и името си за последен път.
Списание ,,Филм-мания‘‘ (2001 г. – 2002 г., наследник на сп. ,,Филм‘‘). От март 2001 г. сп. ,,Филм‘‘ се преименува на ,,Филм мания’’ и вече се издава от ,,Русия днес’’ АД. Частна фирма, която практикува и филморазпространителска дейност. Вкарва руски филми в България, а руското кино намира своя рубрика на страниците на списанието. Променят се името и дизайна на заглавието. Към написаното с обикновен шрифт ,,Филм‘‘ (вече го няма стилизираното ,,Ф‘‘) се добавя почти невидимото ,,Мания‘‘, отново отражение на духа на времето. Цената е 2,50 лв. без фиксиран обем. Визията, съдържанието и периодичността възприемат линията на ,,Филм‘‘. Новият издател става и основен рекламодател. През 2002 г. излизат само 3 броя и внезапно изчезва от пазара. В редакцията остават без обяснение за причините.
Все пак чрез своите наследници списание ,,Филмови новини‘‘ успява да достигне една достолепна възраст не само в български, но и в световен контекст. Особена заслуга за това имат създателите, издателите и редакторите на списание ,,Филм‘‘, които до някаква степен се опитват да запазят линията на списанието-предшественик, а в същото време успяват да го трансформират, пригодят и наложат, макар и за малко, към един тотално нов пазар, в един особено критичен момент. Момент, който освен, че се характеризира с политическа, икономическа и обществена парализа е и преломен за цялата история на пресата в глобален мащаб, с настъпването на дигиталните технологии и интернет. Списанието изчезва от пазара през 2002 година, когато неговата съдба споделят много издания – специализирани или политематични в България, но и по целия свят. Това е период, в който медийният пазар претърпява силна трансформация сам по себе си и слага начало на актуалната и до днес дискусия за книжното и дигиталното тяло.
[i]Братоева – Даракчиева, Ингеборг. Европейското кино – глобално и локално, София: РИВА, 2013, с. 74.
[ii] ,,Независимо кино‘‘, ,,Европейско кино‘‘, ,,фестивално кино‘‘, ,,световно кино‘‘, ,,арт-хаус‘‘ и др.
[iii] Филмови новини, 1991, № 6
[iv] Филмови новини, 1991, № 7
[v] Димитрова, Искра. Интервю, септември 2013. Личен архив.
[vi] Филм, 2000, № 11
(Текстът участва в научна конференция ,,Изкуствоведски четения“ 2015, организирана от Институт за изследване на изкуствата – БАН и е отпечатан в нейния сборник).